Решение № 492 от 08.03.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Бургас, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20232120106193 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на З. С. А. с ЕГН **********, с адрес: с. Н. П., съдебен адрес: гр. Б. *** - чрез адв. И. К. против "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от юрк. Т. Х., за приемане за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от общо 15543,57 лева, от които: 854,86 лева - главница по изпълнителен лист от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на БсРС, ведно със законната лихва в размер на 271,46 лв. за периода от 31.07.2020г. до 10.08.2023г., 4455,17 лева - главница по изпълнителен лист от 24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС, ведно със законната лихва в размер на 1414,74 лева за периода от 31.07.2020г. до 10.08.2023г., 8547,34 лева - неолихвяеми вземания, от които: за задължението по изпълнителен лист от 24.09.2010г. по ч.гр.д. № 1451/2010г. по описа на БсРС: 2918,36 лв. - законна лихва до датата на цесията, 2076,82 лв. - законна лихва след датата на цесията, 1988,56 лв. - договорна лихва, 139,22 лв. - съдебно-деловодни разноски; и за задължението по изпълнителен лист от 19.04.2010г. по ч.гр.д. № 1450/2010г. по описа на БсРС: 265.03 лв. - законна лихва до датата на цесията 559,97 лв. - законна лихва след датата на цесията, 276,38 лв. - договорна лихва, 323 лв. - съдебно-деловодни разноски, които суми са предмет на изп. д. № 20218030402565 на ЧСИ Т. М., рег. № 803 с район на действие БОС. Претендират се разноски по делото.

Твърди се, че ищцата като наследник на покойния си баща С. С. С. е приела наследството му с конклудентни действия. С изпълнителен лист от 19.04.2010 г. той е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумите: 854,86 лева - главница, сумата 265,03 лева и сумата от 125 лева разноски по делото. С изпълнителен лист от 24.09.2010 г. той е бил осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумите:

4455,17 лева - главница, 1988,56 лева - възнаградителна лихва, 517,32 лева - лихва за забава и 139,22 лева - разноски. Първоначално за събиране на сумите по посочените изпълнителни листи било образувано изпълнително дело № 20108030400471 по описа на ЧСИ Т. М..

Същото било прекратено поради това, че взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Счита, че в този случай 1 погасителната давност тече от последното изпълнително действие - запор на заплата от 24.02.2017г., а не от деня на прекратяването, както и че следва да се приложи кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“в“, пр.второ от ЗЗД, която е изтекла към м.февруари 2020г.

Посочва още, че през м.ноември 2021г. получила съобщение за образувано изпълнително дело 20218030402565. Счита, че към момента на подаване на молбата за образуването му не е съществувало вземане, което да подлежи на принудително изпълнение.

Освен това, при образуването не са извършени никакви изпълнителни действия, които прекъсват давността. Първото такова е от м.август 2023г. - насрочване на опис. Сочи, че към тази дата е изтекла и петгодишната давност. Моли за уважаване на предявения иск.

Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава, е изтекла в нейна полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че на 22.01.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, като кредитор, и С. С. С., като кредитополучател, е подписан договор за кредит № PLUS- 01150962, а на 06.04.2008 г. между същите страни е подписан договор за кредит № PLUS-01212686. Поради неизпълнените от страна на С., кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД инициирал издаването на изпълнителни листове за незаплатените от кредитополучателя суми. Счита изложеното в исковата молба за неоснователно, както и че тригодишната давност не е приложима в случая.

На 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило вземанията си по горепосочените договори за кредит на ответното дружество. Предишният кредитор е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, да уведоми от името на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници за сключения договор за цесия. Уведомления за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника С. С. С. са изпратени на предоставения от длъжника адрес: с. К., като същите са били получени лично от длъжника на 13.07.2015 г., удостоверено с обратни разписки. Респективно същото следва да се счита достигнало до ищцата с връчването на препис от приложенията към отговора на исковата молба.

Сочи се, че по молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на 02.06.2010 г. е образувано изп. дело № 471/2010 г. по описа на ЧСИ Т. М. въз основа на изпълнителен лист от 19.4.2010 г. по ч.гр.д. № 1450/2010 г. На 30.11.2010 г. по делото е депозирана молба за присъединяване към изпълнително дело на другия изпълнителен лист от 24.9.2010 г. по ч.гр.д. № 1451/2010 г. С молби от 22.10.2015 г. и 16.11.2015 г. е конституиран нов взискател - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. След получено съобщение за смъртта на длъжника С., на 19.07.2016 г. по изпълнителното дело е депозирана молба за изискване на удостоверение за наследници и конституирането им като длъжници делото. Така по делото като длъжник е конституирана ищцата в настоящото производство З. С. А., като в резултат на наложения на 24.02.2017г. запор на трудово възнаграждение, в периода от 16.03.2017 г. до 14.03.2018 г. ежемесечно са постъпвали суми от по 30,00 лв., с което са погасявани задължения. След прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, на 31.08.2021 г. е образуваното изп. дело № 2565/2021 г. отново по описа на ЧСИ Т.

М.. Излага се подробна хронология по всяко от изпълнителните дела на извършените изпълнителни действия, за които ответникът счита, че прекъсват давността.

2

Счита, че от образуване на изпълнително дело № 471/2010 г. по описа на ЧСИ Т.

М. на 02.06.2010 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Позовава се на Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. и практиката на съдилищата. Поради това счита, че датата, на която вземането се погасява по давност, би била 26.08.2020 г., като се отчете и двумесечният период, в който погасителна давност е спряна въз основа на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Към този срок дори, следва да се добавят и още седем дни, тъй като съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни след обнародване на този закон. В случая, обаче счита, че и в периода след 26.06.2015 г. са извършени редица изпълнителни действия по изпълнително дело № 471/2010 г. и изпълнително дело № 2565/2021 г., които прекъсват давностния срок.

Счита още, че тъй като изпълнителните листове са издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение, по аналогия на чл.117 ал. 2 ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5-годишна, независимо дали става въпрос за вземания, които принципно се погасяват с 3-годишна, 5-годишна или 10-годишна давност. Прави се извод, че погасителната давност за вземанията не е изтекла.

Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Установява се от служебна справка в деловодната система на съда, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 779 от 04.03.2010г., издадена по ч. гр. д. № 1450/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу С. С. С., е издаден изпълнителен лист от 19.04.2010г. за заплащане на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на следните суми: сумата в размер от 854,86 лева - главница по договор за потребителски заем PLUS01150962/22.01.2008г.; сумата от 265,03 лева - договорна лихва за периода от 30.01.2009г. до 29.01.2010г.; сумата от 99,26 лева - мораторна лихва за забава върху главницата от 27.02.2009г. до 17.02.2010г., законна лихва от 01.03.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева разноски по делото. За събирането на сумите на 02.06.2010г. е било образувано изпълнително дело № 471 от 2010г. по описа на ЧСИ Т. М.. Заповедта е била връчена на длъжника С. на 11.03.2010г., като двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл на 25.03.2010г. и заповедта е влязла в сила.

Установява се от служебна справка в деловодната система на съда, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 1143 от 23.03.2010г., издадена по ч. гр. д. № 1451/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу С. С. С., е издаден изпълнителен лист от 24.09.2010г. за заплащане на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на следните суми: сумата в размер от 4455,17 лева - главница по договор за кредит от 04.06.2008г.; сумата от 1988,56 лева - договорна лихва за периода от 30.01.2009г. до 28.01.2011г.; сумата от 517,32 лева – законна лихва за забава върху главницата от 27.02.2009г. до 17.02.2010г., законна лихва от 01.03.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата от 139,22 лева разноски по делото. За събирането на сумите с молба от 30.11.2010г. изпълнителният лист е бил присъединен към образуваното изпълнително дело № 471 от 2010г. по описа на ЧСИ Т. М..

В деловодната система не са запазени данни за датата на връчване на заповедта на длъжника С., поради което следва да се приеме, че двуседмичният срок за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл най-късно до датата на изпълнителния лист - 24.09.2010г., от която 3 дата най-късно заповедта е влязла в сила.

В хода на изпълнителното дело по силата на договор за цесия от 15.05.2015г. вземанията на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу длъжника С. са прехвърлени на ответника "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. По делото са налице данни, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е достигнало до длъжника на 13.07.2015г. С молби от 22.10.2015г. и от 16.11.2015г. на основания чл. 429 от ГПК като взискател по изпълнителното дело е конституирано ответното дружество, съответно за вземанията по изпълнителния лист от 24.09.2010г. и изпълнителния лист от 19.04.2010г. Видно от приложеното по изпълнителното дело удостоверение за наследници, С. С. С. е починал на 22.05.2016г., като е оставил за наследници съпруга и три деца, едно от които е ищцата З. С..

Между страните не се спори, че З. С. единствена е приела наследството на покойния си баща. Изпълнителното дело е прекратено с постановление от 12.02.2020г. и впоследствие на 31.08.2021г. образувано ново изпълнително дело при същия частен съдебен изпълнител под № 2565/2021.

Спорен по делото е въпросът дали вземанията по изпълнителните листи са погасени по давност, както и дали за вземанията се прилага кратката тригодишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56e947cc-a2ac-4055-8cec-07daf5a0c188