Решение № 956 от 01.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100500885 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“ местност „А.“ ул.** №**, комплекс „Ф. А.“ /“Ф. А.“/, представлявана от Управителя Р. Д. Д., чрез адв. К. против Решение № 710 от 25.02.2026 година, постановено по гр.дело № 14 170/2024г година, с което съдът е отменил по предявения иск с правно основание по чл.40, ал.1 от ЗУЕС от С. С. С., ЕГН ********** и И. А.

Л., ЕГН **********, като незаконосъобразни взетите решения на проведеното на 07.10.2024 г. общо събрание на собствениците на обекти в сградата в режим на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“ местност „А.“ ул.** №**, комплекс „Ф. А.“ /“Ф. А.“/, както следва: по първа точка - избран председател на събранието и протоколист; по втора точка приет писмен отчет на досегашен управител на ЕС; по трета точка –избран управител на ЕС, 1 контрольор и касиер; по четвърта точка - приет бюджет за 12 месеца и по точка пет - взето решение за откриване на банкова сметка в полза на етажната собственост, както и в частта за разноските.

Съобразно изложеното във въззивната жалба решението е неправилно и противоречи, както на наличните доказателства, така и на закона. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал нормата на чл.13 от ЗУЕС , като е посочил погрешното изписване в Констативния протокол от 27.09.2024 година на друго населено място. Излага се, че това може да бъде всяко едно място, което съвсем не означава, че неговите съставители се намират именно там. По същество се настоява съдът да отмени решението на ВРС и да отхвърли исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия С. С., чрез адв.В., с които се настоява съдът да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.

Отговор е постъпил и от И. А. Л., и с него се излага, че решението на ВРС е правилно

В съдебно заседание, въззивницата, представлявана от адв. К. поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемия С. С. С., редовно призован, се представлява от адв. В., която моли съдът да потвърди решението.

Страните са депозирали писмени защити, с които аргументират заявените от тях правни становища.

След проверка на обжалваното решение, като съобрази застъпените становища и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Пред ВРС съдебното производство е било образувано по предявени искове, с правно основание чл.40 от ЗУЕС от страна на ищците С. С. С., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат И. В. от АК – Варна и И. А. Л. ЕГН **********, против Етажна собственост с адрес гр. В., к.к. „С.с.

К. и Е.", местност „А.“, ул.** №**, комплекс „Ф. А.“, представлявана от Р. Д.

Д..

2

Съобразно изложеното в исковите молби става ясно, че към съдаъ е било отправено искане да бъдат отменени, като незаконосъобразни всички решения, взети на 07.10.2024 година от Общо събрание на ЕС на сграда с адрес: гр. В., к.к. „С.с. К. и Е.“, местност „А.“, ул.** №**, комплекс „Ф. А.“, отразени в протокол от същата дата, по пет точки.

Според жалбите ищците излагат, че са собственици на самостоятелни обекти в ЕС - за С. С. С. - Кабинет № *, находящ се в сграда № * с идентификатор №*** и представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** (...), находящ се в поземлен имот с идентификатор № ***, със стар идентификатор УПИ ***, кв. 73, със застроена площ 29,96 кв.м., както и прилежащ английски двор със застроена площ от 7,30 кв.м., при съседи съгласно скица на АГКК: на същия етаж: *** и ***; под обекта: няма; над обекта: няма, при граници съгласно документ за собственост: кабинет № *, кабинет № *, двор, УПИ ***, коридор, както и 2,4437% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, а за ищцата Л. - Апартамент №*, находящ се на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, която била завършена, но невъведена в експлоатация, със застроена площ от 59.85 /петдесет и девет цяло и осемдесет и пет стотни кв. м., заедно с 4,0431%/ четири цяло и четиристотин тридесет и една десетохилядни процента идеални части от общите части на сградата и съответните ид. части от правото на строеж върху дворното място с идентификатор ***в което е построена сградата с административен адрес гр. В., к.к. „С. С. К. и Е.“ местност „А.“ ул.** №**.

Пред ВРС ищците излагат, че на 07.10.2024 година се е провело Общо събрание на ЕС, което те твърдят, че е проведено незаконосъобразно. Според исковите молби Събранието е било свикано в нарушение на чл.12 и чл.13 от ЗУЕС – липсвало е решение на компетентен орган за свикването му и не били изпълнени условията на чл.12, ал.3, 4, 5 или 6 от ЗУЕС за свикването му.

Излага се още, че в представената по делото покана за свикване на събранието не били посочени датата и часът на поставянето й и че е нарушена процедурата за провеждане на събранието. Също според исковите молби ЕС е имала законно избран управител, в лицето на С. и че съставения за събранието Протокол не съдържал реквизитите на чл.16, ал.5 от ЗУЕС - не били посочени 3 кои от лицата са се явили лично или чрез пълномощник, както и кое е упълномощеното лице; налице било неправилно изчисляване на идеалните части от етажната собственост, които съгласно приложения присъствен списък сумарно били под 100 % от идеалните част от сградата; не били посочени всички обекти в етажната собственост; липсвала информация за начина, по който гласували лицата.

ВРС е приел от фактическа страна, че ищците са собственици на самостоятени обекти; също не е спорно, че въззивницата Д. и съпругът й А. П.

Д. са собственици в режим на СИО на множество обекти в сграда с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, върху който е изградена сградата, с адрес гр.

В., к.к. „С. С. К. и Е.“, местност „А.“ ул. ** №**.

Фактите са били правилно установени и интерпретирани от страна на ВРС, по която причина не се налага тяхното преповтаряне. От значение за настоящия спор е дали Общото събрание от 07.10.2025 година е било проведено при спазване на установените в ЗУЕС, условия или не.

В исковите си молби, ищците са навели множество и различни основания за отмяна решенията на Общото събрание. На тях е бил даден изчерпателен и законосъобразен отговор, като в случая страните спорят за съдържанието и/ или тълкуването на чл.13 от ЗУЕС, по конкретно датата и часът на поставяне на Поканата за свикване на Общо събрание.

Виждането на въззивния съд е следното:

Нормата на чл.1 от ЗУЕС определя приложното поле на закона - урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Също ЗУЕС урежда специална процедура за вземане на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т. е. не е персонифицирана), се управлява от Общото събрание на етажните собственици, респективно - на 4 етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица и насочени към постигане на обща цел, а не многостранна сделка; не се поемат насрещни права и задължения; субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки, тъй като са задължителни за всички етажни собственици - включително за тези, които са гласували против и за тези, които не са участвали във вземането им, както и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели, а задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях). Законът /ЗС, ЗУЕС/ урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Специфичен е и контролът за спазването им. Също съгласно ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост. Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е посочено в § 1 т.11 от ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т. нар.

"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в добро състояние, /пар. 13 от ДР ЗУЕС/, т. е законодателят е намерил, че разрешението по посочените въпроси има за цел опазване, поддържане и добро управление на сградата като цяло, в интерес е на вещта и контролът за законността на общите решения, както и за спазването им е именно специалният по ЗУЕС. Общото събрание от своя страна е орган на управлението на етажната собственост съгласно, съгласно чл.10 от ЗУЕС.

Съгласно чл.6 ал.1 т.8 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват 5 решенията на общото събрание.

Редът за свикване на Общо събрание на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е регламентиран в разпоредбата на чл.13 от ЗУЕС. В първоначалната си редакция /ДВ бр. 6/2009 г. / нормата предвиждаше свикването да се извърши чрез покана, която се връчва на собственика, обитателя или пълнолетно лице от неговото домакинство, което е вписано в книгата на етажната собственост по чл. 7. Самото връчване следваше да се удостовери с разписка в два екземпляра, подписана от получаващото лице и връчителя, в която се отбелязват датата и часът на връчване. За да бъде редовно връчването в случаите, когато собственикът или обитателят отсъстват или откажат да получат поканата, законът предвиждаше поканата да се залепи на външната врата на самостоятелния обект в сградата, като залепването се удостовери с протокол, съставен от връчителя и подписан от един свидетел, в който се посочват обстоятелствата, поради поканата не се връчва лично, и се отбелязват датата и часът на залепването й.

С изменението на ЗУЕС /ДВ бр. 57 - 2001 година / се промени редът за свикване на общото събрание. Вместо лично връчване на поканата на всеки собственик или ползвател, законът предвиди поканата да се постави на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по- късно от 7 дни, а в неотложни случаи- не по- късно от 24 часа, като върху поканата се отбелязват датата и часът на поставянето й, за което се съставя протокол.

За да гарантира правото на участие в общото събрание на собствениците или ползвателите, които не ползват самостоятелния си обект или ще отсъстват повече от 1 месец, законът предвиди възможността същите да уведомят за това писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочат електронна поща и адрес, на които да им бъдат изпращани поканите за свикване на общото събрание, както и телефонен номер- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗУЕС. При изпълнение на това условие за лицата, свикващи общото събрание, се поражда задължение да уведомят собственика за свикването на посочения адрес или устно по телефона. Когато обаче собственикът или ползвателят не са се възползвали от тази възможност, законът презюмира, че същите са биле уведомени за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС чрез поставената на видно и общодостъпно място покана, което означава, че те не могат да възразяват, че не са били редовно уведомени. Този ред за свикване на общото събрание на собствениците е приложим след 29.07.2011 г., 6 когато влиза в сила изменението на ЗУЕС, публикувано в ДВ бр. 57 от 26.07.2011 година. Поставянето на Съобщението/ Поканата се удостоверява с протокол, съставен от Председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или обитател, като в протокола се посочват датата, часът и мястото на поставянето му. Този начин на оповестяване на протокола рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения – с изменението на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС в ДВ бр. 57/2011 г. този срок се удължава от 14 дни на 30 дни от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.