Решение № 28 от 02.03.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. ХАСКОВО, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДЕЛЯНА Г. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20215600900141 по описа за 2021 година

Предявени са два иска в обективно кумулативно съединение с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за суми в размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и в размер на 1 723.63 лева – обезщетение за имуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – Л. С. Л. твърди, че на 27.02.2021 год. в гр.Хасково е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на М.Ю.М., която като водач на лек автомобил марка ****, неспазвайки пътен знак “Б2“ /Спри и пропусни движещия се с предимство/, с предната част на автомобила е навлязла в кръстовище и е ударила в задната лява част движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка ***, модел *** с рег.

№ ***, управляван от С. Й. Л., в който е пътувал ищеца. В резултат на удара между двете превозни средства, автомобилът, управляван от Л. излязъл извън пътното платно и преминавайки през металните заграждения, паднал в коритото на река Хасковска. В резултат на станалия пътен инцидент, на ищеца били причинени следните увреждания – сегментно счупване на дясна раменна кост; болки в дясно рамо и дясна мишница; оток, болка, деформация с паталогична подвижност и костни крепитации в областта на дясната мишница. На 02.03.2021 год. ищецът бил подложен на оперативна интервенция при поставена пълна упойка, при която било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставяне на заключващ метален пирон. Дясното рамо на ищеца било обездвижено с поставена мека 1 гипсова имобилизация за период от 75 дни. В продължение на шест месеца бил нетрудоспособен. Във връзка с проведеното лечение, ищецът направил разходи общо в размер на 1 723.63 лева, от които 1 580 лева – за заключващ пирон Титаника; 52.20 лева – потребителска такса и 91.43 лева – медикаменти. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на МПС, управляваното от виновния водач М. и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба от 17.03.2021 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумите в размер на 60 000 лева, до който размер е допуснато увеличение на иска и в размер на 1 723.63 лева – претендирани като застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и съответно - имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2021 год. – дата на предявяване на застрахователната претенция до окнчателното им изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София – оспорва иска, заявявайки възражение за прекомерност на претендираните обезщетения.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно установено наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № BG/22/120002182800, със срок на покритие от 10.08.2020 год. до 09.08.2021 год., сключен между ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София и собственика на автомобил – Р. М.

Ю., управляван от М.Ю.М., в сила към момента на настъпването на ПТП 27.02.2021 год. В подкрепа на посочените обстоятелства са и приетите като писмени доказателства проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 27.02.2021 год.

На 18.03.2021 год. ответникът е получил отправената от ищеца застрахователна претенция, видно от приетите като писмени доказателства застрахователна претенция и известие за доставяне, с искане за присъждане на застрахователно обезщетение, доказателства за определяне и изплащане на което не се представят от ответника.

Като писмено доказателство по делото е приет и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16 от 27.02.2021 год.

Видно от приложените 5 бр. болнични листа е, че ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност за времето от 27.02.2021 год. до 05.08.2021 год., в резултат на уврежданията, причинени от пътния инцидент.

С постановление от 25.11.2022 год. на Районна

2 прокуратура – Хасково е прекратено досъдебно производство № 233 / 2021 год. по описа на РУ на МВР – Хасково, представляващо прокурорска преписка вх.№ 1227 / 2021 год. по описа на РП – Хасково, образувано и водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

По искане на ищеца по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочения от него свидетел С. Л., от показанията на който се установява, че в близост до моста на „Лебеда“, отнемайки предимството им, някаква кола ги ударила, в резултат на което свидетелят е загубил контрол над управляваното от него превозно средство, насочвайки се към огражденията на реката и падайки в коритото й. Синът му се возил на задната дясна седалка. Когато дошъл в съзнание, свидетелят установил, че колата се е обърнала с тавана надолу. Видял, че синът му е проснат на земята, ревейки и пищейки от болка, като дясната му ръка била обърната зад гърба. Твърди, че той и синът му са били с поставени предпазни колани. След инцидента били откарани в болница, където на сина му били поставени пирони, които още не били извадени. Синът му се оплаквал от силни болки, заявявайки, че ще „превърти“. Не бил в състояние да се обслужва сам поради поставения на ръката му гипс. Преди катастрофата, ищецът работил като товаро – разтоварач, на която работа се върнал след изтичане на болничните, но не бил в състояние да изпълнява задълженията си пълноценно.

В заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено, експертът описва следният механизъм на станалото ПТП, а именно: На 27.02.2021 год. около 10.55 ч. при много добра видимост и суха асфалтова настилка по лявата лента на ***, с предимство, в посока запад се движел лек автомобил *** с рег.№ ***, управляван от С. Й. Л.. На задната дясна седалка се возил ищеца, с поставен предпазен колан. В същото време по моста над Хасковска река, в посока север към *** се е движел лек автомобил **** с рег. № ***, управляван от М.Ю.М.. В северния край на моста имало поставен пътен знак Б2 и пътен знак Г15. Въпреки, че водачката е видяла пътните знаци и въпреки наличието на видимост в посока изток към идващите по бул.“България“ автомобили, поради липса на концентрация и отвличане на вниманието, тя не спряла и навлязла в кръстовището. С предния десен ъгъл на предната си броня **** се ударил в предния ляв калник на движещия се на запад ***, в резултат на което последният се изместил вдясно, насочвайки се напречно към левия тротоар и парапета на булеварда, падайки с предната си част в коритото на реката, при което автомобилът се преобърнал на дясната си страна и застанал по таван.

Притеклите се на помощ хора обърнали колата на колела и извели първо ищеца, а по-късно и водача. В заключението си вещото лице посочва, че наличното разстояние от около 28 м. преди пътен знак Б2 е било достатъчно за водачката М., чрез спиране на стоп линията да се огледа в посока изток, да възприеме идващите от там автомобили, да изчака преминаването им и така да предотврати настъпването на пътния инцидент.

3

От заключението, представено по допуснатата съдебно

– медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 27.02.2021 год., ищецът е получил сегментно счупване на дясна раменна кост. Проведена била операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация и поставена гипсова имобилизация. Пострадалият е бил в болнични с продължителност от 160 дни. Металната остеосинтеза не била свалена. Имал болки, затруднено и ограничено отвеждане на ръката в областта на раменната става, които продължавали и понастоящем. Белезите от пътния инцидент били почти напълно заличени и не създавали естетично неудобство.

Уврежданията били в пряка причинно следствена връзка с настъпили пътен инцидент. В устния си доклад вещото лице посочва, че е налице недостатъчно извеждане на ръката от височина. Металните синтези, които все още не били извадени създавали допълнителна предпоставка за неудобство и болка. Наличието на нестабилна, раздробяваща фрактура, можело да доведе до това поставеният имплант да не бъде премахван, доколкото свалянето му можело да доведе до разпадане на ставата. Претендираните разходи за закупуване на импланти, такси и медикаменти следвало да бъдат признати за целесъобразен разход.

От заключението, представено по допуснатата съдебно психологична експертиза се установява, че е налице посттравматичен стрес след пътния инцидент, който към момента на освидетелстването не бил отшумял. Установена била ситуативна и личностна тревожност в резултат на злополуката, която се отразила негативно върху психиката на ищеца.

Показателите за наличие на посттравматична стресова симптоматика били високи. Необходима била психотерапия за възстановяване на психичното здраве на ищеца, което и към момента не било възстановено, с наличие на негативни промени в самооценката на личността му.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Правната квалификация на исковете се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния водач – М.Ю.М. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното събитие. От страна на ищеца като пострадал от ПТП е отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят не се е произнесъл – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на елементите от фактическия състав на основанието, на което претендира ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на деликвента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното от деликвента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът намира за 4 установени от събраните по делото доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага на ответника, от страна на който не бяха представени доказателства, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест и указания за сочене на такива. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.