Решение № 272 от 05.08.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Козлодуй, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20251440101640 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на П. Т. Х., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, .............., чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, ул.“Васил Коларов“ № 1, ет.2 /сграда на АПК, ет.2./ против ”Би енд джи кредит” ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“ № 25, ет.5, обективно кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, с който се иска да бъде обявен за нищожен договор сключения между П. Т. Х., ЕГН ********** и „Би Енд Джи кредит" ООД, гр.София, договор за кредит № МАХ - иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 529.95 лева, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за кредит МАХ 100160274, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендира присъждане на направените в процеса разноски за всеки един от исковете поотделно.

Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит МАХ 100160274 сключен между „Би Енд Джи кредит“ ООД като кредитор и П. Т. Х. като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 1 500 лв., при следните условия: месечна вноска от 159.55 лева, срок на договора 11 месеца и обща сума за плащане от 1755.05 лв. При сключването му ищеца не е получил копие на договора и погасителния план към него.Съгласно условията на договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 1 274.89 лева, платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.По този начин общото задължение по договора става в размер на 3 029.95 лева, а дължимата вноска е в размер на 275.45 лева.

1

Излага твърдения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т. 7-9 от ЗПК.

Твърди, че е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1, и ал.2 от ЗПК, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви и всички други или косвени разходи. Счита, че в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР е неточен и заблуждава заемополучателя, тъй като в него не са включени таксите за бързо и динамично разглеждане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора е 383 %, /триста осемдесет и три процента/. В исковата молба се сочи, че посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Твърди се, че ищеца е изплатил изцяло задължението си по договора за кредит в размер на 3 029.95лв., в което са включени и сумите за лихви, бързо разглеждане и динамично плащане.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. От приложените доказателства е видно, че сумата от 1 529.95 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника ”Би енд Джи Кредит” ООД, който я е получил, въпреки, че няма правно основание за нейното задържане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ООД, ЕИК201513004, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията за нищожност на договора за паричен заем, поради нарушения на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Твърди се, че договорът съдържа законово изискуемите форма и съдържание. Сочи се, че размерът на ГПР е изчислен изцяло и в съответствие със законовата формула, разписана в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение. Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло 2 предявените искове като неоснователни и недоказан. Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: основанието за възникване на спорното вземане в полза на ответното дружество - наличие на валидно облигационно отношение между страните, в частност основанието за възникване на спорното вземане в полза на ответните дружества.Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказан. Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

С протоколно определение на основание чл. 214, ал.1 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искът се счита предявен за сумата от 345.00 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В с.з. ищеца редовно призован не се явява. Изпраща представител адвокат М. С., който поддържа иска в съдебно заседание.

Ответникът редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по делото.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора и като обсъди събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни изводи: Няма спор между страните, че между тях е бил сключен Договор за кредит с номер МАХ 100160274 , като е уговорено отпускането на заем в размер на 1 500 лв., при следните условия: месечна вноска от 159.55 лева, срок на договора 11 месеца и обща сума за плащане от 1755.05 лв. При сключването му ищеца не е получил копие на договора и погасителния план към него.Съгласно условията на договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 1 274.89 лева, платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита.По този начин общото задължение по договора става в размер на 3 029.95 лева, а дължимата вноска е в размер на 275.45 лева.

В чл.9, ал.2 от Договора за кредит страните са уговорили, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят лично е изявил желание за Динамично плащане на своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V на Общите условия. Паричната сума за Динамично плащане на кредита е в размер на 1 274.89 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план по договора.

Размерът на общо дължимото по кредита е 1 755.05 лв. Искът за недействителност на процесния договор за кредит е основателен и доказан, поради следното: Така сключеният между страните договор за кредит притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 – чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски 3 кредит е недействителен. Касае се за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за потребителски кредит, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщането на чистата стойност на кредит, без лихви и други разходи съгласно императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В случая таксата за „Бързо за разглеждане на искането за кредит“ и за „Динамично плащане на кредита“ са такива във връзка именно с усвояването на кредита. Поради това и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК тези клаузи се явяват нищожни, тъй като противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така предвидените в чл.10 ал.1 и ал.2 от Договора за кредит такси за допълнителни услуги целят заобикаляне на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. В допълнение относно таксата за „експресно обслужване на кредита“ следва да се посочи, че въобще не е ясно за какви точно услуги е предвидено заплащането й. Според чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, което условие в случая не е спазено. Така предвидените такси в чл.9, ал.1 и ал.2 от Договора в общ размер на 3 029.95 лв. надвишава размера на предоставения кредит, който е 1 500.00 лв. Следва да се посочи също, че предвиденото в договора разсрочване на плащанията на тези такси едновременно с месечните погасителни вноски фактически са предпоставка за забава на длъжника. Т.е., длъжникът е предварително поставен от кредитора в положение на невъзможност или затруднение да изпълнява. Таксата за обслужване е фиксирана по размер и е предвидена за плащане на бъдещи услуги, които освен че не става ясно в какво точно се изразяват е определена предварително –без такава услуга да е ясно дали такава услуга ще бъде реално заявена от длъжника и извършена от кредитора. Липсва еквивалентност между задължението за плащане на таксата и услуга, която не сигурно, че ще се предостави. Така уговорено плащането предварително на такси за бъдещи услуги , за които не е ясно какви и дали ще бъдат получени от кредитополучателя, допълнително увеличават задължението му, без да е получил услуга, при което се нарушава принципа на справедливост, а именно създават се предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Уговорените клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги противоречат на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Правилото на чл.10а, ал.2 от ЗПК е императивно и има за цел да гарантира правото на потребителите за равноправни условия.

Тези клаузи не са обвързани с реално предоставяне на услуги. Ето защо, както се посочи погоре, като заобикалящи законовите изисквания на чл.10а, ал.2 и 3 от ЗПК същите се явяват 4 нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.