Решение № 2025 от 17.07.2026, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2025

Русе, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИАНА КАЛОЯНОВА

ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КАЛОЯНОВА канд № 20267200600336 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р. Ю. Р., [ЕГН]; с адрес [населено място], обл. Русе, [улица]чрез адв. А. С., АК Русе срещу Решение № 97/10.03.2026 г., постановено по АНД № 1096/2025 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1882-00780/27.12.2024 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Русе, РУ 01 Русе. С посоченото наказателно постановление на Р. за нарушение на чл. 104б, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175а, ал. 1, хипотеза трета от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касация – началник сектор в ОД МВР Русе, РУ 01 Русе, редовно призован, не се представлява. Представя писмено възражение срещу касационната жалба чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Във възражението е описана фактическата обстановка, при която е установена извършеното от касационният жалбоподател нарушение, като е анализирано поведението на Р. и свързаното с това застрашаване на живота и здравето на останалите участници в движението. Посочена е съдебна практика в тази насока. Изложени са доводи, че не е налице маловажен случай. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Р. Ю. Р. срещу Наказателно постановление № 24-1882-00780/27.12.2024 г., издадено от началник сектор в ОД МВР Русе, РУ 01 Русе. С посоченото наказателно постановление на Р. за нарушение на чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, хипотеза трета от ЗДвП на Р. е наложена глоба в размер на 3 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По делото се установява, че на 29.10.2024 г., около 14:12 часа, Р. е управлявал лек автомобил модел „БМВ X 5“ (собственост на трето лице – „Билдинг кънстръкшън рипеър“ ЕООД) като се движел в [населено място], от [улица], по [улица], посока към [улица]. Непосредствено преди бензиностанция “ОМВ“ Р. управлявал автомобила по такъв начин, че използвайки уредите за управление и форсирайки двигателя на автомобила, умишлено нарушил няколко пъти устойчивостта на автомобила на пътя, като поднасял задните гуми на МПС наляво и надясно по пътното платно, предизвиквайки по този начин усукване на купето и загуба на устойчивостта. Това било забелязано от спрели до бензиностанцията полицейски служители на ОД МВР Русе, РУ 01, които настигнали и спрели управлявания от жалбоподателя автомобил. По причина, че лично възприели описаното неправомерно управление на автомобила от Р., на последния бил съставил АУАН бл. № 1397112/29.10.2024 г. за извършено от него нарушение на чл. 1046, т. 2 от ЗДвП.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в размер, фиксиран от закона. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Основното възражение на касационния жалбоподател се отнася до изясняването на фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. В жалбата се сочи, че изводите на съда са неправилни защото „са изведени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са резултат на нарушения осъществени при проверката , оценката и анализа на доказателствената съвкупност.Всъщност съдът е допуснал нарушения , при реализиране на доказателствената си дейност и именно резултат на това са и направените и фактически неправилни изводи , довели и до неправилно приложение на материалния закон.“ Релевираните възражения са неоснователни. Въззивната инстанция е събрала множество доказателства, включително и чрез съдебно-техническа експертиза, която безспорно доказва, че при процесния автомобил със система 4*4 на задвижване на колелата, дори и с автоматична предавателна кутия е възможно да се получи отклонения – „Като се играе с газта и спирачката с левия крак и волана, колата тръгва да се хлъзга, т.е. тя трябва да завие в някаква посока – вляво или вдясно.. .възможно е колата да поднесе.“. Може да се твърди, че изводите в експертизата и твърденията в жалбата не кореспондират, като първата инстанция правилно е преценила изводите на експерта в съвкупност със събраните по делото доказателства. Установява се, че с твърдението в жалбата, че „В случая обаче не е имало хлъзгане , което е характерно за „ дрифт „ и това не би могло да се случи , тъй като конкретното МПС би се обърнало.“ на практика се съчетават изявления на разпитания актосъставител и данни от заключението на вещото лице.

Показанията на свидетеля А. са ценени правилно и в съвкупност с другите събрани по делото доказателства, като е обърнато внимание именно на факта как точно Р. е управлявал автомобила – с повече газ от необходимото.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе в тази насока. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

При така изложените мотиви и при извършената служебна проверка на решението, съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

По делото искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено от ответника във възражението на касационна жалба, като е представен списък на разноските.

Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 97,15 евро юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 97/10.03.2026 г., постановено по АНД № 1096/2025 г. на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Р. Ю. Р., ЕГН ***да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,15 евро (деветдесет и седем евро и петнадесет цента) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�