Решение № 678 от 09.07.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Перник, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720100685 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от К. А. К. ЕГН ********** ***

Съд.адрес *** чрез адв.Хр.Р. САК срещу

М. С. С. ЕГН *** гр***

С правно основание чл.439 ГПК вр. чл. 124 ГПКза признаване за установено в отношенията между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение ищецът не дължи на ответното дружество – сумите по изпълнителен лист 167 от 27.05.2013 г., издаден по възз.гр.д. № 167/2013 г. на ПОС, по Решение №119 от 14.05.2013

– въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 3459/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС,

1

А именно - че не дължи сумите по Решение № 119 от 14.05.2013г. по възз.гр.дело № 167/2013г. а именно: сумата в размер на 8000 лв. неимуществени вреди от деяние извършено на 19.12.2008г. по вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и сумата 4000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.12.2008г. до изплащане на вземането – поради изтекла погасителна давност

В исковата молба се твърди, че е наложен запор и са удържани суми , което обосновава правния интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск

С исковата молба е направено особено искане да се допусне обезпечение на така предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 3459/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС,

И да се разпореди вдигане на запорите от банковите сметки на молителяпо което искане обаче е компетентен самият ЧСИ, а не настоящия състав на съда.

Съдът с определение рег. № 947 от 17.03.2025г. по делото е наложил обезпечение на висящ иск, като е приложил обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп. дело № 3459/2024 г. по описа на ЧСИ С.Б. район на действие ПОС

В законоустановения срок ответникът молба и са взели становище по иска. е подал отговор на исковата

Видно от ОТГОВОРА – със съдържащото се ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА – съдът е указал на страните в първо о.з. по делото да вземат становище по същото

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адвлХр.Р.

2

САК, който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява, като се представлява от адв.Хр.С., който взема становище , признава иска, иска редуциране на разноските до 1000лв. с оглед направеното признание на иска.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.

По основателността:

Предявен е отрицателен установителен иск, за недължимо вземане в размер на :

8000 лв. неимуществени вреди от деяние извършено на 19.12.2008г. по вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и 4000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.12.2008г. до изплащане на вземането – поради изтекла погасителна давност Обстоятелствата, които се признават и не се нуждаят от доказване са следните:

Налице е влязла в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС Съдът е дал с определението си по обявяване доклада по делото , указания относно ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ , а именно - че 3

ИЩЕЦЪТ трябва в условията пълно и главно доказване да установи - валидно облигационно правоотношение с ответника, недължимост на вземанията поради настъпила погасителна давност , а от своя страна ОТВЕТНИКЪТ следва да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното.

Установи се по доказателствата, че пред ЧСИ Б. е било първо образувано изп.дело №3046/2013г. по същия ИЛ, което е било прекратено на 24.11.2015г.

Преди това е било образувано изп.дело № 1644/2017г. прекратено 04.11.2024г. по което ПДИ не е връчена, а е залепено уведомление по чл.47 ГПК на 20.12.2017г., а последно изпълнително действие е от 03.11.2017г. и след това е било образувано - изп.дело № 3459/ 2024г. по което на 22.11.2024г. е изпратено запорно съобщение до трето лице- Банка ДСК – запор на стойност 43лв. постъпило като плащане на 04.12.2024г.

Видно от ОТГОВОРА – със съдържащото се ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА – съдът е указал на страните в първо о.з. по делото да вземат становище по същото.

Видно от протокола от първо о.з. по делото - проведено на 02.07.2025г. страните не спорят по фактологията, не сочат и нови доказателства.

При гореизложеното, съдът е приел от фактическа и правна страна следното :

К. А. К. ЕГН ********** *** и чрез адв.Хр.Ристашки САК Е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК СРЕЩУ

М. С. С. ЕГН *** гр.*** като е поискал от съда:

Да се постанови решение, че не дължи сумата в размер на 8000 лв. неимуществени вреди от деяние извършено на 19.12.2008г. по вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС и 4000лв. неимуществени вреди, 4 ведно със законната лихва от 19.12.2008г. до изплащане на вземането – поради изтекла погасителна давност

Обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от доказване: вл. в сила присъда по НОХД 401/2010 по описа на ПРС

При справка в кантората на ЧСИ Б. ищецът е установил, че е имало първо образувано изп.дело №3046/2013г. по същия ИЛ, което е било прекратено на 24.11.2015г.

Предходно образувано изп.дело № 1644/2017г. прекратено 04.11.2024г. по което ПДИ не е връчена, а е залепено уведомление по чл.47 ГПК на 20.12.2017г., а последно изпълнително действие е от 03.11.2017г.

На 05.11.2024г. с молба вх.№ 56381 взискателят М. С. С. е инициирал образуване на ново изп.дело № 3459/ 2024г. и на 22.11.2024г. е изпратено запорно съобщение до трето лице- Банка ДСК – запор на стойност 43лв. постъпило като плащане на 04.12.2024г.

Поради това съдът намира, че за ищеца е налице правен интерес да установи, че вземането е погасено по давност и не дължи сумите В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез мл.адв.Хр.С. САК - като видно от същия - Ответникът счита искът за допустим, а по основателността – ПРИЗНАВА ИСКА Прави възражение по размера на адв.разноски на ищеца и иска намаляването им. Цитира решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕСче може да се определи и под минимума на Наредба № 1 3 Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията 5 му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Съдът се съобразява с трайно установената практика на съда, както и ТР № 2 / 2013 на ОСГК на ВКС - то в настоящия казус същите намират приложение.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, 6 е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.

ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилага занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай.

В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

Предвид гореизложеното, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да прекъсне давността, е датата на запоронто съобщение

След тази дата по изпълнителното дело няма предприети други действия, годни да прекъснат давността, поради което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.

Както е посочено по-горе, Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай.

В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.