Решение № 229 от 30.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. С.З., 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело № 20245500100093 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. П. Т., действаща чрез адв. Г. К., срещу Община К., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от 35700 лв., представляваща обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди, и от 4300 лв. – представляваща обезщетение за причинените от същото непозволено увреждане имуществени вреди.

Ищцата твърди, че на 21.08.2023 г. се е препънала в необезопасено стълбище, находящо се в поземлен имот – общинска собственост, паднала е на земята, а в резултата на това е получила счупване на бедрената шийка на левия си крак. След получаване на травмата ищцата е била откарана в болнично заведение, където е претърпяла оперативно лечение чрез подмяна на тазобедрената става с изкуствена става. След оперативната интервенция ищцата престояла в болничното заведение обездвижена на легло 7 дни, а в последствие още 60 дни в домашни условия; ежедневно приемала лекарства; а периодично ходела на контролни прегледи при медицински специалисти и извършвала физиотерапия и рехабилитация.

Ищцата твърди, че непосредствено след падането си, по време на проведеното болнично лечение и в периода на възстановяване след 1 операцията е изпитвала силни болки и страдания, дискомфорт поради невъзможност за самообслужване. Понастоящем все още изпитвала затруднения при ходене, болки в таза и ставата, поради което приемала медикаменти.

Твърди също така, че във връзка с проведеното до момента лечение на травмата е заплатила обща сума от 4300 лв. за лекарства, консумативи.

Твърди, че е поканила ответника за уреждане на отношенията, но е получила отказ.

В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

В тази връзка е възразил, че вредите не са настъпили в собствен на общината недвижим имот и досежно наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и състоянието на собствената на общината вещ.

Оспорва исковете и по размер.

Претендира за отхвърляне на исковете и присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им, както и за присъждането на направените от нея разноски и на адвокатско възнаграждение за оказалият й безплатна правна помощ адвокат.

Ответната община се представлява от пълномощник-юрисконсулт, чрез когото оспорва предявените искове. При провеждането на устните състезания страната не се представлява от законен или процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

От събраните по почин на ищцата гласни доказателства - показанията на свидетелите Д.К.Д. и Л.С.Д. се установява, че на 21.08.2023 г. ищцата е претърпяла инцидент, т.к. е паднала на необезопасени стълби, находящи се пред входа на блока, в който живее, в ***. Стълбите били новопостроени от излят бетон, без никакво покритие, находящи се срещу входа на блока, в близост до новопостроени гаражи.

Свидетелят Д., който живее на съпружески начала с дъщерята на ищцата 2

– П., получил обаждане по телефона от последната. П. го уведоМ., че има нужда от помощ, т.к. майка й е паднала. Свидетелят веднага се отзовал и намерил ищцата паднала на новопостроени стълби пред блока й. При пристигането му на мястото на инцидента заварил Д. Т. облегната на стената да се превива от болка. Била неадекватна и в шок, обляна цялата в студена пот, и поискала от свидетеля помощ, за да се изправи. Обадили се по телефона на Спешна помощ, а докато чакали линейката свидетелят донесъл от дома й мокри кърпи, за да се избърше, т.к. била цялата ожулена. След пристигането на линейката, ищцата била взета на носилка и Д. и дъщеря й я придружили до болницата, където след проведени изследвания на скенер било установено счупване на тазобедрената става на левия крак. Тъй като се налагало оперативно лечение, което не можело да бъде извършено в болницата в гр.К., ищцата била придвижена с линейка до Окръжна болница – гр. С.З., където била оперирана. След операцията ищцата престояла около 7-8 дни в болницата, след което била изписана. При изписването й нямала възможност да ходи, поради което била пренесена от свидетеля и други лица с помощта на стол, върху който седяла. До м. януари на следващата година Д. Т. била неподвижна на легло, като за обслужването й изцяло се грижели нейна приятелка, с която били колежки, и дъщеря й. Когато се налагало да ходи на прегледи, рехабилитации и на лекарски комисии свидетелят и негови приятели и съседи отново оказвали помощ на ищцата като я пренасяли. Докато била на легло Д. Т. изпитвала значителни болки и неудобства, плачела постоянно, налагало се да бъде обгрижвана и обслужвана. Болки изпитвала и към настоящия момент.

Свидетелката Л.Д. сочи в показанията си, че е запозната с инцидента на ищцата при падането й на стълбите, при който е счупила тазобедрената си става. Веднага след инцидента била уведомена по телефона от дъщерята на ищцата и отишла в болницата в гр.К.. При пристигането й вече било установено, че Д. Т. има счупване и трябва да бъде транспортирана до болницата в гр. С.З.. След извършване на операцията на ищцата свидетелката помагала в обслужването й и при поставяне на инжекции за разреждане на кръвта. В домашни условия за Д. Т. се грижели дъщеря й П. и свидетелката.

Ищцата била на легло до м. януари на следващата година и разчитала за обслужването си изцяло на чужда помощ. Свидетелката помагала и за придвижването на ищцата, когато се налагало да посещава лекари и да ходи на 3 рехабилитация, като я транспортирала с автомобила си. По време на оздравителния процес Д. Т. изпитвала значителни болки, като болки изпитвала и до настоящия момент, поради което приемала болкоуспокояващи, а когато не й помагали си слагала инжекции. Понастоящем ищцата ходела на работа, но изпитвала болки, имала изменение на походката и не можела да кляка и да се навежда, поради което колегите й помагали.

От приетите по почин на ищцата писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при инцидента на 21.08.2023 г. ищцата Д. Т. е получила счупване на шийката на тазобедрената става на левия крак. Извършено е оперативно лечение и поставяне на ендопротеза. При правилно и планирано лечение след ендопротезирането нормалният средностатистически период на възстановяване е между четири и осем месеца. Периодът, в който се затрудняват движенията на долния крайник е между четири-пет месеца, а останалия период е необходим за възстановяване на амплитудата на движенията на тазобедрената става в различните равнини.

При налична изкуствена става движенията никога не достигат тези при естествената става, като са винаги с около 10-15 градуса по – ограничени. При осъществения от вещото лице преглед е установено, че ищцата е използвала отпуск за временна неработоспособност за период от седем месеца до 17.03.2024 г. През този период е провела рехабилитация в специализиран център за рехабилитации. Впоследствие е ползвала и платен отпуск до 02.04.2024 г. с оглед продължаване на възстановителния процес. При завръщането си на работа е била поставена да работи в седяща позиция. Към момента на извършване на прегледа се оплаква от продължаващи болки в задната част на лявата тазобедрена става /ЛТБС/ и бедрото; продължава да не може да спи на лявата си страна, т.к. получава болка; съобщава за изтръпвания на втори, трети и четвърти пръст на левия крак. При студено и влажно време болката в зоната на ендопротезата се засилва, като във връзка с нея приема Паратрамол. При прегледа вещото лице е констатирало дефицити в движенията на ЛТБС, а именно: при флексия - 35 градуса; при външна ротация – 20 градуса и при абдукция – 5 градуса. Походка – леко клатеща и дисбалансирана. Според вещото лице за преодоляването на посочените дефицити и достигане на нормите на движенията, характерни при поставена ендопротеза, ищцата следва да направи поне още два курса на рехабилитация.

4

Вещото лице сочи, че счупването на шийката на бедрената кост е силно болезнена травма. При нея се нарушава скелетната стабилност на целия долен крайник, като дори при най-леките активни и пасивни движения и дори при откъслечни спонтанни мускулни контракции болката е много силна, режеща и може да доведе дори и до колапс. Тази болка продължава до оперативното лечение и през първата седмица след него. Потиска се чрез приемане на относително по-силни аналгетици. След първата седмица болката започва да отслабва и позволява започването на леки и внимателни движения, подпомагащи рехабилитацията на бедрените мускули. Около 20-25 ден след операцията болката чувствително намалява и се задържа на едно ниво до около края на втория месец. Това позволява към края на втория месец и през целия трети месец да се осъществяват най-активните рехабилитационни мероприятия. Медикаментозната терапия, която се предписва при лечението на този вид травми е: аналгетици, антибиотици през първата седмица след операцията, антиагреганти за още един месец след операцията.

От представените от ищцата писмени доказателства се установява, че до инцидента Д. Т. не е ползвала отпуск за временна неработоспособност през 2023 г. и 2022 г., а през 2021 г. е ползвала девет дни за лечение на бронхит; преди 21.08.2023 г. не е претърпявала счупване на кости. С решение на ТЕЛК от 10.05.2024 г. й е призната пожизнено 50 % трайно намалена работоспособност, поради счупването на бедрената шийка.

От приетите комбинирани скици, издадени от Община К., схеми от КАИС, издадени от АГКК и заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като обективно, компетентно, пълно и обосновано, се установява, че в ПИ № *** по КККР на гр. К., находящ се между у*** и *** попада стоманобетонно стълбище. Стълбището е изградено северно от сграда с идентификатор № ***, представляваща гаражи, находяща се в ПИ № ***. Гаражите са пет на брой и са построени западно от жилищния блок, с административен адрес:

***. Те са построени въз основа издадено на четири физически лица разрешение за строеж от 30.01.2020 г., съгласно приета промяна на ЗП на УПИ I и УПИ II в кв. 210 по плана на гр. К., отнасящо се за незастроеното пространство между: северно от у***; южно от *** и западно от жилищния блок. Съгласно одобрения проект за изграждането на гаражите не е предвидено стълбище северно от гаражите. В Община К. няма данни за 5 одобрен проект за стълбището, нито има проекти за него и информация от кого е изпълнено. Стълбището не е елемент от вертикалната планировка за строителството на гаражите. То е разположено между подпорна стена от север на гаражите, която е изградена поради различните нива на ПИ № *** и ПИ № ***. Видимо до гаражите от север е била изпълнена допълнително стена, а строителството на стълбището е било изпълнено по време на или след строителството на гаражите. Това стълбище свързва площадката пред гаражите, представляващи сграда с идентификатор № ***, представляваща част от ПИ № *** и площадката, разположена западно от жилищния блок на ***, където са и входовете на блока, поради разликата в нивата между двете площадки и двата поземлени имота. ПИ № *** е имот с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на Община К..

От представените от ищцата писмени доказателства и материалите в представената от Община К. административна преписка се установява, че на 11.09.2023 г. Д. Т. е уведоМ. ответната община за настъпилият с нея инцидент, причините за него, проведеното от нея лечение и направени разходи, удостоверени с представени разходо-оправдателни документи, и е отправила покана за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени вреди, съответно в размери от 40 000 лв. и от 4300 лв. Община К. е отказала да заплати поисканите обезщетения, т.к. е приела, че липсват доказателства увреждането да е настъпило от вещ или действие на общината, както и инцидента да е настъпил на твърдяното от ищцата място.