Решение № 298 от 21.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Таня М. Митева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно административно наказателно дело № 20242100600805 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от обвиняемия В. В. М. чрез защитника му – адв. Георги Каров от АК – гр.

Варна, против Решение № 55/20.12.2023 г., постановено по АНД № 240/2023 г. по описа на РС – Поморие, с което обвиняемият В. В. М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1042/2020 г. по в.гр. дело № 2537/2000 г. по описа на ОС – Варна, влязло в законна сила на 05.10.2020 г., в продължение на една година от влизането му в сила – от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г., не изпълнил парично задължение към кредитора си, в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение на адв. С. М. И., въпреки наличие на парични средства и имущество за това – престъпление по чл. 293а от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

С решението ПРС на основание чл. 304 от НПК е признал обв. М. за невиновен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.

293а от НК, в частта му за това, че след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1042/2020 г. по в.гр. дело 1

№ 2537/2020 г. по описа на ОС – гр. Варна, влязло в законна сила на 05.10.2020 г., в продължение на една година от влизането му ви сила – от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г. не изпълнил парично задължение към кредитора си, в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение на адв. С. М. И., въпреки наличие на парични средства и имущество за това.

Въззивната жалба и допълнението към нея съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като решението е постановено при съществени процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата не само в досъдебното, но и в съдебното производство. Излагат се твърдения за допуснати от прокуратурата и съда нарушения на чл. 47, пр. първо и второ ХОПЕС, вр. чл. 6 от Конвенцията, вр. чл. 49, ал. 1, пр. първо ХОПЕС, пряко приложими в българското законодателство. Иска се от въззивния съд да отмени решението и да оправдае М. по повдигнатото му обвинение. При условията на евентуалност е направено искане за разпит на свидетел, по което съдът се произнесе в съдебно заседание, като остави същото без уважение.

В съдебно заседание пред въззивния съд, обвиняемият М. не се явява, редовно призован. Защитникът му – адв. Георги Каров от АК – гр. Варна поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че деянието, за което М. е предаден на съда, е несъставомерно по няколко критерия, като законът изрично изисква съдебен акт. Защитата счита, че дори да се приеме, че е налице съдебен акт, то той не е от категорията, която се покрива от наказателното право, като недопустимо се смесват структурите на правото.

Събраните по делото доказателства сочат на невиновност на М..

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира решението на ПРС за правилно, обосновано и законосъобразно. Според прокурора първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като правилно е приложил материалния закон. Счита, че жалбата следва да се остави без уважение, а първоинстанционният акт – да се потвърди.

След преценка на събраните по делото доказателства и в предмета и в пределите на въззивното производство по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, настоящият въззивен състав намира следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:

Обвиняемият В. В. М. е роден на ******* г. в гр. Б., с постоянен адрес в 2

***************. Той е ********, ******* гражданин, ******* образование, ********, с ЕГН **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, М. е ***** с присъда № 260011/31.03.2021 г., постановена по НЧХД № 208/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.

С определение от 22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 3565/2020 г. по описа на РС – Варна, обв. В. М. е осъден да заплаща в полза на детето С. В.

М., чрез неговата майка и законен представител Н. А. Д., месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 22.04.2020 г. Въз основа на това определение, в полза на Н. А. Д. е издаден изпълнителен лист № 1981/18.05.2020 г. Въз основа на посочения изпълнителен лист и по молба от Н. А. Д.а, чрез пълномощника й – адв. С. И., на 18.05.2020 г. е образувано изпълнително дело № 20208080400379 по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Варна, с длъжник обв. М.. С молбата за образуване, е отправено искане до ЧСИ да бъде събрано и договореното с взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и представителство на взискателя по изпълнителното дело, съгласно представения договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С разпореждане от 29.05.2020 г., ЧСИ приел по изпълнителното дело адвокатски хонорар в размер на 350 лева. С разпореждане от 11.06.2020 г., ЧСИ отказал на длъжника да прекрати производството и да вдигне наложения по същото запор.

С Решение № 1042/05.10.2020 г., постановено по в.гр. дело № 2537/2020 г. , влязло в законна сила на датата на постановяването му, като необжалваемо, състав на Окръжен съд – гр. Варна е отхвърлил жалбата на обв. М. срещу разпореждането на ЧСИ от 11.06.2020 г., както и искането на обвиняемия да бъде отменено разпореждането на ЧСИ от 29.05.2020 г. за приетите разноски от 350 лева за адвокатско възнаграждение. Със същото определение, В. М. е осъден да заплати на адв. С. И. сумата от 200 лева, представляваща определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение. За присъдената с решението сума от 200 лева бил издаден изпълнителен лист, а сумата предявена за събиране към горепосоченото изпълнително производство на ЧСИ Димитров, като същото било продължено от ЧСИ Людмил Станев под № 20218950401977/22.07.2021 г.

Въз основа на влезли в законна сила и подлежащи на изпълнение присъда № 260011/31.03.2021 г., постановена по НЧХД № 208/2021 г. по описа на РС – Шумен и Решение № 50/22.07.2021 г., постановено по ВНЧХД № 162/2021 г. по описа на ОС – Шумен, бил издаден изпълнителен лист № 260887/29.07.2021 г. и образувано ИД № 20218950402397 по описа на ЧС Людмил Станев, с взискател адв. С.М. И. и длъжник – обв. В. М..

От представените по изпълнително дело и приобщени към настоящото дело доказателства се установява, че обв. М. е собственик на лек автомобил „Алфа Ромео 156“, с рег. № ********, срещу която движима вещ е насочено изпълнението. Съгласно изготвената към изпълнителното дело оценъчна 3 експертиза, освен превозното средство, длъжникът е представил за оглед 4 броя алуминиеви джанти, 4 броя летни гуми, багажник за покрив с 2 бр. релси напречни греди. Вещото лице е посочило, че застрахователната стойност на посочения лек автомобил е в размер на 2250 лева, като стойността на допълнителните вещи е в размер на 931 лева. От приложеното по делото уведомление за наложен запор по ИД № 2397/2021 г. на ЧСИ Людмил Станев и писмо до ЧСИ от ОДМВР – Варна, сектор „пътна полиция“, наложеният от ЧСИ запор на автомобила е вписан в регистъра на ППК на 28.02.2022 г.

По посочените изпълнителни производства, ЧСИ не е събрал от длъжника – обв. М. сумите, дължими на взискателя – адв. И..

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на всички събрани в хода на досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелката С. И., частично от обясненията на обв. В. М., дадени на досъдебното производство, от представените и приложени към досъдебното производство писмени доказателства – справка за съдимост, писма, справки и др., както и копията от изпълнителните производство, приобщени към доказателствата по настоящото дело и други представени на съдебно следствие доказателства.

Настоящият въззивен състав намира, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 от НПК.

Първоинстанционният съд е извършил анализ на доказателствените източници, покриващ изискванията на закона и подчинен на правилата на формалната логика, въз основа на което е направил обоснован и верен извод за това, че след като е бил осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 1042/2020 г. по в.гр. дело № 2537/2000 г. по описа на ОС – Варна, влязло в законна сила на 05.10.2020 г., в продължение на една година от влизането му в сила – от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г., не изпълнил парично задължение към кредитора си, в размер на 200 лева за адвокатско възнаграждение на адв. С. М. И., въпреки наличие на парични средства и имущество за това.

Показанията на свидетелката С.И., дадени на досъдебното производство са подробни, конкретни, съдържащи факти относно предмета на доказване по делото – наличие на влязъл в сила съдебен акт, установяват парично задължение и неизпълнение на същото задължени в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт. Показанията на свидетелката кореспондират със събраните по делото доказателства, включително съдържащите се в приобщените към настоящото дело копия на изпълнителните дела.

Относно наличие на парични средства или имущество у дееца, позволяващи му изпълнение на задължението, съдът счита, че по делото по безспорно е установено, че в инкриминирания период, обвиняемият е разполагал с ликвидно имущество, чрез което да удовлетвори вземането на взискателя, но е бездействал по отношение на продажбата му. Посоченото от 4 защитата пред въззивната инстанция, че движимите вещи, извън лекия автомобил, са били предоставени на обвиняемия от негов приятел, е ирелевантно. Видно от приложените копия към изпълнителното дело, самият обвиняем на 27.01.2022 г. е подал молба до ЧСИ с правно основание чл. 443 от ГПК, с искане да бъде насочено изпълнението именно към посочения лек автомобил и движимите вещи, описани подробно в изготвеното и предявено на страните от ЧСИ заключение по оценъчната експертиза. Приетото с определение № 2043/01.06.2021 г. по гр. дело № 5913/2021 г. на РС – Варна основание за освобождаване на молителя – обвиняемия от заплащане на дължимите държавни такси за образуване на дело, не е задължително за наказателния съд, още повече, че в молбата към гражданския съд, обвиняемият не е посочил движимите вещи, извън посечения лек автомобил „Алфа Ромео“.

Настоящата инстанция намира за неоснователно твърдението на защитата, заявено във въззивната жалба и в пледоарията пред въззивния съд, че дори да се приеме, че е налице съдебен акт, то той не е от категорията, която се покрива от наказателното право.

В тази насока касационната инстанция е имала възможност да се произнесе, че в случаите, когато законодателят е имал за цел да осигури наказателноправна защита на по-широка категория обществени отношения, които даден вид деяние застрашават или увреждат, и които се явяват техен обект, той е изразил това недвусмислено като е използвал родовото понятие „съдебно решение“, включващо както влезлите в сила съдебни решения, за които наред с формалната, е налице и материална законна сила с присъщата за последната сила на присъдено нещо, така и останалите съдебни решения, подлежащи на изпълнение, които съдът постановява /в този смисъл решение № 615/14.01.2002 г., II н.о. ВКС/. Логиката на това тълкуване се обяснява със законодателното разрешение при определяне съдържанието на други престъпни състави да се използва освен понятието „съдебно решение“ /чл.

Разпечатката съдържа 36 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56e5131e-a539-4488-b8d1-a8e5dc40422d