Решение № 679 от 19.07.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1427/2022
- Вид
- Решение № 679
- Подписан
- 19.07.2024
- Състав
- Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 и ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.33 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.26 ,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.80,ал.1,т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.93,т.14 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 679 гр. Бургас, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Антоанета Др. Андонова
Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20222100101427 по описа за 2022 година Ищецът КОНПИ/предишно наименование КПКОНПИ/ със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас ,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.3 е предявил иск с цена в размер на 1287054,81 лв. срещу К. Х. Б. от гр.Н. и С.
К. С. от гр.Н. за отнемане на незаконно придобито имущество,включващо дружествени дялове,недвижими имоти и идеални части от недвижими имоти,моторни превозни средства и моторна яхта, парични суми,общо 16 на брой,различни по размер,като при условията на евентуалност е поискано отнемане на преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти,в случай,че не бъдат уважени исковете за отнемане на три от общо 16-те броя парични суми.Твърди,че въз основа на получено уведомление от Окръжна прокуратура Бургас за образувано досъдебно производство с правна квалификация на деянието,попадаща в приложното поле на закона за гражданска конфискация, и за привличане на К. Х. Б. като обвиняем,е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество на К. Б.. Посочва,че в хода на проверката са извършени множество справки и са установени обстоятелсва,въз основа на които след извършен икономически анализ е прието,че е налице значително несъответствие в размер на
827859,78 лв. за целия проверяван период в имуществото на проверяваното 1 лице и ответницата,с която проверяваното лице е било във фактическо съжителство в проверявания период.С оглед на това е предявен иск за отнемане на налично имущество и различни по размер парични суми,посочени в петитума на исковата молба. Претендира разноски.
Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в чл.153 от ЗОНПИ.
Ответникът К. Х. Б. от гр.Н. чрез пълномощника адв. Георги Петров с адрес на адвокатската кантора гр.Ловеч ,ул.“Тракийска “ № 13 , и ответницата С. К.
С . от гр.Н. –лично,са подали общ писмен отговор ,в който оспорват предявения иск както по основание ,така и по размер.Считат ,че ищецът не е взел предвид доходите им от продажба на недвижим имот,получените дивиденти,осигурителен доход в това число от трудова дейност и граждански правоотношения,наличните суми в брой към началото и края на всяка една от годините за проверявания период поотделно за всеки от тях.Намират,че изплатените лихви по банкови сметки е следвало да бъдат включени в раздел „Доходи“,а не в раздел „Имущество“,както и че неправилно е определена пазарнатка/действителната/,покупната и продажната цена на недвижимите имоти и МПС.Считат,че неправилно са определени обичайните и извънредните разходи при липса на индивидуализация на всеки един от ответниците,както и нерявно са изчислени извънредните разходи и разходите за задгранични пътувания.Оспорват правилността на изчисленията относно нетния доход и разходите.Считат,че преминалите през банковите сметки на ответницата суми не могат да бъдат претендирани от нея и не съставляват имущество,тъй като не са налични към датата на завеждане на иска.Сочат,че към момента на придобиване са разполагали с достатъчно средства ,за да придобият всички налични вещи,а освен това твърдяното неправомерно поведение на ответника е започнало след периода на придобиването на претендираните вещи,което изключвда наличието на причинно –следствена връзка между двата акта,а по делото няма твърдения на ищеца за друго противоправно поведение на ответника,за което да се ангажира отговорността му с предприемане на действия по гражданска конфискация.Намират,че е незаконосъобразно разбирането на ищеца разходите,направени за придобиване на МПС,разходите за вноски по банкови сметки,погасителни вноски и вноски по банкови сметки на трети лица,както и лихвите ,да бъдат отчитани като имщество,като се позовават на текстове от закона и на съдебна 2 практика.Считат,че методиката на изчисление за установяване на несъответствие следва да включва изчисляване размера на стойността на имуществото ,придобито през периода,съотнесен към размера на нетния доход за целия проверяван период,а не година по година.Посочват конкретни сделки сключени между ответника и неговите роднини като симулативни и излагат обстоятелства,обосноваващи привидността.Оспорват възмездността на конкретна сделка,като сочат,че се касае за наследствен и семеен имот и се цели запазването му в семейния патримониум.Твърдят,че придобитият с постановление за възлагане недвижим имот не е наличен към момента на отнемане,поради което искът по отношение на него е неоснователен.Сочат,че сделката е реална и единственият извод,който може да се направи от нея е ,че ответникът е реализирал принадена стойност. Считат,че ищецът не е изследвал подробно средствата за първоначалното придобиване, за да изведе извод,че цялата сума подлежи на отнемане.Позовават се на декларирането на произхода на средствата пред ЧСИ при плащането,което намират за лесно установимо.Оспорват изцяло претенцията срещу имотите и тяхната оценка в размер на 256321 лв. като неправилна и необоснована.Оспорват приетите разходи за задгранични пътувания,като развиват съображения,че приетата методика не е приложима по отношение на тях.Намират,че нужните средства за издръжка се съизмерват с една минимална работна заплата или една минимална социална пенсия за едно лице,а не съобразно статистически данни.Считат,че не е отчетен и факта,че двамата ответници са имали проведени данъчни ревизии,завършили с ревизионни актове,които са влезли всила и според ответниците са своеобразна индулгенция на дохода послужил за придобиване на недвижим имот и други материални блага през проверявания период от 01.01.2012 год. до 31.12.2026 год.Представят и ангажират доказателства.
Окръжен съд Бургас,като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорни са следните обстоятелства: постъпило е в комисията уведомление от Окръжна прокуратура Бургас с вх.№ УВ КПКОНПИ 579/30.03.2021 год. за това,че Окръжна прокуратура Бургас е привлякла К. Х.
Б. в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 122/2018 год. по 3 описа на ОСО БОП,пр.пр. № 21184/2017 год. по описа на ОП-Бургас за извършено престъпление по чл.255,ал.1,т.2вр. чл.26 ,ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ; комисията е образувала с протокол № ТД03-БС/УВ-3332 от 30.03.2021 г. проверка за установяване на незаконно придобито имущество на К. Б.; проверката е започнала на 30.03.2021 год. с период: от 30.03.2011 г. до 30.03.2021 г. за К. Б.,ответницата и за първородното им дете,а за второто им дете в по-кратък период,но рамките на горния период ,като е съобразена датата на раждане на второто дете; в хода на проверката, след събрани данни и извършен анализ е установено значително несъответствие по смисъла на ДР на ЗПКОНПИ в имуществото на проверяваното лице , въз основа на което с решение № 2615 от 18.05.2022 г. ищецът е образувал производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; исковата молба, по повод на която е образувано производството по настоящото дело, е внесена в изпълнение на решение № 2915 от 31.08.2022 год. на ищцовата комисия;
В първото проведено съдебно заседание ищецът е депозирал частичен отказ от иск,по който съдът се е произнесъл,като с определение № 1305 от закрито заседание от 20.05.2024 год. е прекратил производството по делото изцяло по отношение на ответницата С. С. и отчасти, относно конкретни имуществени права,по отношение на ответника К. Б..След частичният отказ от иск,предмет на отнемане остават дружествени дялове,УПИ ,идеални части от поземлени имоти, самостоятелни обекти в сгради,недвижими имоти,леки автомобили,мотоциклети,моторна яхта и парични суми,представляващи пазарни стойности на преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти,евентуално самите преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти,всички собственост на ответника Б..
От представените доказателства е видно,че ответникът К. Б. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 122 по описа за 2018 год. на ОСлО на Окръжна прокуратура Бургас за данъчно престъпление:за това,че в периода 19.04.2013 год.-06.04.2017 год. в гр.Бургас при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-8081,22 лв.,представляващи дължим от него данък по см. на чл.31 и чл.33 от ЗДДФЛ за четири данъчни периода.Наказателното производство в досъдебната му фаза е било прекратено с постановление от 02.08.2022 год. на прокурор от Окръжна 4 прокуратура Бургас.От съобразителната част на прокурорския акт се установява и основанието за прекратяване-на първо място -поради недоказаност на част от обвинението, и на второ място -поради липса на престъпление,тъй като доказаният размер укрит и невнесен данък от 2205 лв. е под минимума,посочен в чл.93,т.14 от НК.Постановлението за прекратяване на наказателното производство е било подложено на служебно на инстанционен контрол ,в резултат на който е потвърдено с постановление от 14.11.2023 год. на Административния ръководител –Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас.Споделено е становището на прокурора от Окръжна прокуратура Бургас,че обвинението не е доказано досежно целият размер на дължимия данък,както от обективна,така и от субективна страна,като доказания по несъмнен начин неплатен данък е за периода 20132015 год. и е в размер на 2205 лв.,който е под минимума ,посочен в чл.19,т.14 от НК,като под този минимум е и неплатения данък за 06.04.2017 год./638,22 лв./,което деяние е изключено от продължаваното престъпление.Посочено е освен това,че по делото е установено,че още през м. май 2018 год. Б. е внесъл целия размер на дължимия данък по ревизионния акт,а именно 8133 лв./повече е от размера на неплатения данък по обвинението по делото/.Допълнено е,че съобразно чл.80,ал.1,т.5 и чл.81,ал.2 от НК наказателното преследване за това престъпление се изключва по давност ,ако са изтекли 7 г. и половина от последното деяние и тъй като последното деяние от продължаваното престъпление е от 24.04.2015 год. абсолютната давност е изтекла на 24.10.2022 год.
При сравнение на данните по делото е видно,че разследваният в прекратеното наказателно производство период /2013-2015 год. и отделно 2017 год./ е част от проверявания период ,който обхваща 30.03.2011 год. до 30.03.2021 год.Освен това,всички претендирани за отнемане имуществени права, с изключение на ¾ ид.ч. от ПИ № 258 , жилищна сграда и подобрения /закупени през 2018 год./ ; 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***/закупен през 2019 год./ и моторна яхта/ закупена през 2018 год. / ,също са придобити в разследвания в прекратеното наказателно производство период.
Не са представени доказателства от ищеца,а и не се твърди наказателното производство да е възобновено и да е висящо ,в която и да било негова фаза 5 към момента.Не са представени доказателства ответникът К. Б. да е обвиняем или да е бил осъден с влязла или невлязла в сила присъда за друго престъпление,попадащо в обхвата на чл.108 от ЗОНПИ.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Законите за „гражданска конфискация“ ,последователно приемани в годините от 2005 год.насам , имат за цел да предотвратят незаконното придобиване на имущество чрез криминални или административни нарушения, от които се твърди или се предполага, че то произтича,както и последващо използване на незаконно придобитото имущество за продължаване на незаконната дейност.
Мярката конфискация на имущество ,обаче,съгласно постановените решения на ЕСПЧ по делото „Т. и други срещу България“, „Й. и други срещу България“ като една от формите на намеса в мирното ползване на притежанията, следва да преследва легитимна цел, както и да отговаря на принципа за пропорционалност.Горното изисква,включително за да се предположи с голяма степен на вероятност , да са налице данни и доказателства както за извършено конкретно престъпно деяние и за получени от него облаги, така и за влагането на получени облаги в придобито имущество.