Решение № 3501 от 22.05.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9153/2025
- Вид
- Решение № 3501
- Подписан
- 22.05.2026
- В сила
- 22.05.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Дамян Ивайлов Христов
Цитирани разпоредби
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 127 ал. 1 т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326 ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1 т. 6 и т. 11 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.328 ал.1 т.6 · Кодекс на труда
- чл.335 ал.2 т.2 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 66 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 8 ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3501 гр. София, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100509153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по подадена от „СИКО ТРАНС“АД въззивна жалба срещу решение № 8767/15.05.2025г. постановено по гр.д. № 62183/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 126 състав, в цялост и с което са уважени предявените от М. Л. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2, т.3 от КТ и уволнението извършено със заповед №242/07.10.2024г. е признато за незаконно, същата е възстановена на длъжността, заемана преди уволнението и е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 14778,29 лв.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за допуснато от съда процесуално нарушение – при уважаване на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ на основание и оплакване, което не е въведено като предмет на делото с исковата молба. Въззивникът твърди, че изменението на изискванията за образователна степен за заемане на длъжността, както правилно първоинстанционният съд е преценил, не представлява злоупотреба с права и се налага с оглед оперативната преценка на работодателя за ефективност на работата. На следващо място счита, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал и приложил материалния закон приемайки, че добавяне на допълнителни функции към длъжността води до нейното функционално изменение и трансформирането й в друга длъжност, поради което и уволнението е следвало да бъде извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Въззивникът поддържа, че добавените нови функции в длъжностната характеристика детайлизират работата на оперативния счетоводител и по никакъв начин не сочат на изменение на същинската трудови функция или обединение на различни по вид длъжности в една.
Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят. При условие, че иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ се уважи моли да бъде уважено и направеното възражение за прихващане.
1
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна „СИКО ТРАНС“АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл именно по фактическите твърдения за незаконосъобразност на уволнителната заповед въведени в исковата молба и като е установил липса на основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ правилно е уважил иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Твърди, че не е налице непълнота на изготвения доклад по делото, поради което и се е преклудирала възможността на ответника да сочи доказателства за фактите, за които носи доказателствена тежест.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ М. Л. К. против „СИКО ТРАНС“ АД за признаване за незаконно уволнението извършено със заповед № 242/07.10.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оперативен счетоводител“ и за заплащане на обезщетение за оставането без работа за периода от 08.10.2024 г. до 08.04.2025 г. в размер на 14 778, 29 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В производството е релевирано възражение за прихващане от ответника „СИКО ТРАНС“ АД за платено обезщетение на служителя по чл. 220, ал. 1 от КТ за две работни заплати в размер на 4926, 08 лв.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
Не е предмет на оспорване пред въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, установена от първоинстанционния съд , а именно: между М. Л. К. и „СИКО ТРАНС“ АД е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало въз основа на безсрочен трудов договор от 24.06.2021 г., по силата на който ищеца е изпълнявала длъжността „Оперативен счетоводител“, с работно място София, при условията на пълно работно време от 8 часа и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 031 лв.; със заповед №242 от 07.10.2024г. издадена от работодателя и връчена на ищеца на 07.10.2024г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 08.10.2024г. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ; размерът на последно полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е 2 463,03 лв. Към датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, ищеца е заемала длъжността „оперативен счетоводител“ при изискване за образование, формулирано алтернативно – висше икономическо или средно специално икономическо образование, видно от подписаната от нея длъжностна характеристика от 24.06.2021 г. С утвърждаване на нова длъжностна характеристика за длъжността „оперативен счетоводител“ от 07.10.2024г. работодателят е променил изискванията за 2 заемане на длъжността досежно образованието, като е въведено изискване за висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, като е безспорен и факта, че новата длъжностна характеристика не е връчвана на ищеца.
С оглед разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават предмета на въззивното производство, са: законосъобразно ли е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, в частност дали изменението на длъжностната характеристика представлява единствено промяна в изискванията за образование или води до съществено изменение на трудовата функция и трансформация на длъжността; наице ли е злоупотреба с право от страна на работодателя при изменение на изискванията за заемане на длъжността и последвалото уволнение на ищеца с атакуваната заповед; налице ли е нарушение на диспозитивното начало от страна на първоинстанционният съд, позовавайки се на невъведено от ищеца в исковата молба основание за незаконосъобразност на уволнението; налице ли са предпоставки за прихващане на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ с изплатено обезщетение по чл.
220 ал. 1 КТ.
При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея, както и противоречието между тях до степен неяснота е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението. Тук следва да се има предвид, че дори и да е неточно посочване на правната квалификация на основанието, въз основа на което се прекратява трудовото правоотношение или пък да е в противоречие със словестното изложение, то няма да е основание за отмяна на заповедта на формално основание, ако по ясен и недвусмилен начин са посочени фактите, обосноваващи основанието за уволнение и именно срещу които работникът/служителят следва да организира защитата си /в т. в т.см. и постановени по реда на чл.290 от ГПК /отм/ решение№ 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС /.
В случая съдът счита, че заповед заповед №242 от 07.10.2024г. е издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му, в същата има изложени фактически и с цитиране на съответните приложими правни норми основанията за прекратяване на трудовото правоотношение.
Дали действително е налице соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение е предмет на проверка в хода на производството и съобразно заявените от ищеца основания за незаконност на уволнението.
В разпоредбата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя при наличие на определените в хипотезиса на цитираната норма предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което според разпоредбата на чл.328 ал.1 вр.чл. 326 ал.2 от КТ е 30 –дневно /като в случая уговореното в трудовия договор е за същия законоустановен срок/.
В настоящият случай правоотношението е прекратено по реда на чл.335 ал.2 т.2 от КТ – без да е спазен срока за предизвестието и което е право на работодателя и което е ирелеватно за законността на уволнението, а само поражда потестативно право за работника/служителя да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.
Следователно всяко едно от трудовите правоотношения следва да се счита за прекратено именно от датата на връчване на съответното предизвестие или заповед - 07.10.2024г. и към този момент следва да се преценява дали са налице основания за прекратяване на същото.
В исковата молба ищеца е въвела като изрично основание за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й правоотношение, освен че основанието за уволнение не отговаря на действителната фактическа обстановка, липса на промяна в нормативните изисквания за заемане на длъжността, неподписване на допълнително споразумение и връчване на новата длъжностна характеристика, непредоставяне на възможност от работодателя служителя да представи доказателства, че отговаря на нововъведените изисквания и че е налице злоупотреба с право от 3 страна на работодателя.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ тежестта за доказване за законност на уволнението е за работодателя, който следва да установи, че за заеманата от ищцата длъжност „оперативен счетоводител“ са въведени нови и различни изисквания за образование, които са определящи за изпълняваните от служителя трудови функции; че тази промяна в изискванията е извършена по съответния ред и към определен момент – прекратяване на трудовия договор със заповед 242/07.10.2024 г. Във връзка с наведеното от ищцата твърдение за злоупотреба с работодателска власт по смисъла на чл. 8 ал. 2 КТ
Тежестта за доказване на наведеното твърдение за злоупотреба с работодателска власт по смисъла на чл. 8, ал. 2 КТ е за ищеца съобразно посоченото в исковата молба основание. В този смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че добросъвестността при упражняването на правата и задълженията, произтичащи от трудовото правоотношение, се предполага, до установяване на противното. Тази оборима презумпция предполага, че тежестта от доказването на злоупотребата с права, в нарушение на чл. 8 ал. 1 КТ, се носи от страната, която се позовава на нея, в случая от ищеца по предявените обективно съединени искове. /Решение № 185/16.06.2016 г. по гр.д. № 846/2016 г. на ВКС, IV г.о./
Разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ включва два фактически състава при прекратяване на трудовото правоотношение - липса на образование и/или квалификация на работника/служителя, като в случай, че са посочени и двата, съдът е длъжен да ги разгледа и само ако и двата не са налице, следва да отмени уволнението като незаконосъобразно.
Разпечатката съдържа 36 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56e344c3-f113-4ba3-afe2-866db2ef5bde