Решение № 294 от 13.06.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Габрово, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20224210102096 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 422, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е образувало ч.гр.д. № 426/2022 г., по описа на Районен съд - гр. Габрово по чл. 417 от ГПК срещу А. И.

Б. ЕГН: **********. С издадените заповед и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 232/2022 г. по описа на ЧСИ Весела Цонева. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 10.11.2022г., съдът е предоставил срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си.

На 09.03.2019 г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 4001152132 с ответника А. И. Б.. На основание така сключения договор „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставило сума в размер на 1900 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 1900 лв. като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 228 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, а се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Съгласно чл.7, т.2.1 от договора, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана потребителя, за заплащане на продажната и цена. В настоящия случай е преведена сума в размер на 1900лв., видно от фактура №0100003557 от 11.03.2019г. (приложение 3). Общото крайно задължение по Договора възлиза на 2467.60лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски- 35 вноски всяка в размер на 68,54 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 68.70лв..

Видно от декларацията на стр.7 от процесния договор, кредитополучателят е декларирал, че е получил процесните стоки.Уговореният страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 9,88 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна (възнаградителна) лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от 15.07.2021г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 15.07.2021г., 15.08.2021г., 15.09.2021г.. Изпратено е Уведомление за предсрочна изискуемост /приложение/, което е получено на 23.12.2021 г. лично от ответника А. Б..

1

ИСКА СЕ, съдът да признаете за установено, че ищецът дължи на ответника следните суми: 547.83 лв. главница; 16.86лв.- лихва за периода 15.07.2021г. до 23.12.2021г. и 18.20 лв. – мораторна лихва за периода от 15.07.2021г. до 20.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на ответника се излагат следните възражения:

На 09.03.2019 г. е сключил договор с „Велмекс Лукс" ЕООД за продажба извън търговски обект №933, като в т.3.2 от същия, е посочено, че купувачът може да изплати част или целия размер на остатъка от продажната цена чрез потребителски кредит, отпуснат от при неБ. финансова институция в размер на 1900лева. На същата дата 09.03.2019 г. е сключила с ищцовото дружество договор за потребителски кредит № 4001152132 за сумата от 1900 лева. На 11.03.2019г., тоест два дни след сключването му е направила окончателно плащане, като в основанието е посочено окончателно плащане по Договор № 4001152132 и сумата е 1900 лева. С оглед на това още на 11.03.2019г. е изплатила напълно задълженията си към ищцовото дружество и към настоящия момент не дължи нищо.

Приложеният към исковата молба Договор за потребителски кредит № 4001152132 от 09.03.2019г. нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е нищожен.

Договорът не отговаря на изискванията на закона - чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, с оглед на което е незаконосъобразен, недействителен и нищожен.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че ответницата е дължала многократна такса в размер на 228 лева за оценка на риска.

Моли да се приеме за нищожна уговорката за такса за оценка на риска, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10а,ал.4 от ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената такса е уговорена в чл. 7.1 от договора като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното желание в искането-декларация. Посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал. 4 от ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21,ал.1 ЗПК. Доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а. ал. 2 от ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК. която предвижда императивно задължение кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит и води до неоправдано допълнително увеличаване размера на задълженията по договора.

Таксата „Оценка на риска" в размер на 228лева обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Таксата „Оценка на риска " в размер на 228 лева в договора не е посочено какви конкретни услуги от страна на кредитора тя се дължи. С оглед на нейното наименование може да се предположи, че тя се отнася за действия по усвояване на кредита. Освен това чл.16 от ЗПК установява нарочно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да му предостави кредит. При това положение следва да се приеме, че целта на въпросната договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата. Последното е допълнителен аргумент, че с процесния договор се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен действително приложимия лихвен процент.

Не е ясно как и от какво е формирана сумата от 547.83 лева - главница, както и 2 договорната лихва от 16.86 лева. Поради факта, че не дължи главницата то не дължи и обезщетение за забава от 18.20 лв., която още по-неясно е как е формирана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа иправна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №426/2022г., по описа на РС-Габрово, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с №212/11.03.2023г. за следните суми: сумата 547.83лв.–главница, ведно със законната лихва считано от 08.02.2022г. до окончателното й изплащане; сумата 16.86лв.–договорна лихва за периода 15.07.2021г. – 23.12.2021г.; сумата 18.20лв. – мораторна за периода 15.07.2021г. – 20.01.2022г..

Ответникът е подал възражение в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, поради което съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

На 09.03.2019г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № 4001152132 с ответника А. И. Б.. На основание сключения договор „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД й е предоставило кредит в размер на 1900лв..

Съгласно чл.7, ал.1 от Договора за предоставения кредит от 1900лв. за отпуснатия кредит се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 228 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, а се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Съгласно чл.7, т.2.1 от договора, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана потребителя, за заплащане на продажната и цена. В случая е преведена сума в размер на 1900лв., видно от фактура №0100003557 от 11.03.2019г. (приложение 3). Общото крайно задължение по Договора възлиза на 2467.60 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски- 35 вноски всяка в размер на 68,54лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 68.70лв. Видно от декларацията на стр.7 от процесния договор, кредитополучателят е декларирал, че е получил процесните стоки. Уговореният страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 9,88 % , съгласно чл. 9, ал.1 и ал.2 от договора. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна (възнаградителна) лихва.

Изпратено е Уведомление за предсрочна изискуемост, което е получено на 23.12.2021г. лично от ответника А. Б..

Видно от представната операционна бележка за плащане към Бисера, издадена от „Банка ДСК”АД, на 11.03.2019г., ответницата А. И. Б. е извършила плащане на сумата от 1900лева в полза на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като в основанието е посочено „окончателно плащане по Договор № 4001152132”.

От заключението на в.лице В. А. /л.71 от делото/ се установява, че платените суми от ищцата по договора са общо в размер на 1900лв., от които: 1580.17лева- главница и 319.83лв.-договора лихва.

В процесния Договор за потребителски кредит № 4001152132 стоката не е описана и няма конкретизация, като е посочено, че е 1 брой с единична цена от 1900лева. В представената фактура №0100003557/11.03.2019г., издадена от доставчика „ВЕЛМАКС ЛУКС” ЕООД са посочени три стоки: сокоизтисквачка „SALUTE”- 1 брой на стойност 3

633.33лв.; индукционен котлон „TPI”- 1 брой на стойност 844.45лева и комплект ножове „EDENBERG”- 1брой на стойност 105.55лева.

Според императивната норма на чл.11,ал.1,т.8 от ЗПК, договорът за потребителски кредит, когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга, както е в случая, трябва да съдържа стоката или услугата, както и нейната цена в брой. В процесния договор стоките не са посочени и липсва конкретизация относно същите и тяхната цена.

По изложените съображения, сключеният между страните Договор за потребителски кредит №4001152132/09.03.2019г. е недействителен, съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 1900лв., която сума е заплатена изцяло от ответника на 11.03.2019г.. Поради това, искът относно вземането за главницата в размер на 582.89лева, ведно със законната лихва считано от 08.02.2022г. до окончателното й изплащане, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхврълен изцяло.

В съответствие с гореизложеното, исковете за установяване на вземането в размер на 16.86лева- договорна лихва за периода 15.07.2021г. – 23.12.2021г. и за вземането в размер на 18.20лв. – мораторна лихва за периода 15.07.2021г. – 20.01.2022г.. са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С огледа изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в исковото производство, както следва: депозит за в. лице-100лева и адвокатско възнаграждение- 500лева или общо в размер на 600лева, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.