Решение № 1564 от 07.08.2019, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 26.06.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9223 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Т.П.“

ЕАД

ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу П.С.А. ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 346,69 лева за консумирана топлинна енергия, от които 312,76 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., както и 33,93 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7599/2018 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-апартамент с абонатен № 21252, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-

„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 7599/2018 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 21252 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „*. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма „** на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Сочи, че в претендираната сума като главница е включена: сума за отопление в размер на 126,53 лева за процесния период; сума в размер на 181,81 лева за отдадена сградна инсталация; сума в размер на 00,00 лева за БГВ; сума в размер на 4,42 лева за услуга дялово разпределение. Излага, че в топлоснабдения имот има монтирана една щранг лира. Моли се съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено като трето лице помагач и „Т.с.“ *. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен договор при общи условия с „* за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда –етажна собственост. Твърди, че през процесния период остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни предоставяни от тази фирма. Излага се, че отношенията между дружеството - ищец и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“ * и търговец по см. на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в СЕС гр. П*. Твърди се, че за третото лице помагач съществува правен интерес да участва в делото, тъй като с участието си може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно ОУ, както и подписания от страните договор. Навежда доводи, че за ищцовото дружество съществува правен интерес от привличането на това трето лице – помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия дружеството може да заведе регресен иск срещу него. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на трето лице помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба.

Сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че ответника е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Оспорва начина за извършване на дяловото разпределение. Оспорва и размера на претендираната главница, доколкото в нея са включени и други такси, като например услугата „ сградна инсталация“, която не е търсена, съгласно петитума на исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на оитветника моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че претендираната сума е неоснователна, доколкото в разбивката включена от ТЛП е включена и сума за сградна инсталация, която липсва в петитума на ИМ..

В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „**“ не изпраща представител. С нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна енергия за абонатен № * за процесния период. Сочи, че е изготвяло дяловото разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се намира в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 7599/2018 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от 312,76 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г.; лихва върху главницата в размер на 33,93 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 4746/25.10.2018 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „* на потребители в гр. П*, публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П*.

От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.

Установява се от приложеното по делото заявление, депозирано от ответницата до ищеца, че същата е заявила, че като собственик на процесния топлоснабден имот не ползва услугите на ** и е освободена от всякакви плащания след свалянето на радиаторите.

От приобщената по делото декларация по чл.14, чл.27 и §2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ се установява, че ответницата по делото е декларирала, че е собственик на процесния топлоснабден имот.

Видно е от представената по делото справка от счетоводството на ищеца, че до момента няма извършвани плащания от ответницата за исковия период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „**, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

От представените по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ***.

Установява се и, че сградата, в *.

Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.