Решение № 19489 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19489 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. Ф.А при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №

20221110154218 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 01.12.2022 г., от (ФИРМА) против (ФИРМА) с искане ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, частично от сумата общо в размер на 17 100 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ № 93002110055264 за имуществени вреди настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.11.2021 г. в гр. Л. В вследствие на което застрахованият при ответника лек автомобил (МАРКА)“ с рег. № *** бил увреден в степен на „тотална щета“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 06.10.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, както и сумата в размер на 83,61 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 10.12.2021 г. ( датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие) до 06.10.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между (ФИРМА) в качеството на лизингодател и М.Д.М в качеството на лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг № СА2484/26.08.2020 г., по силата на който дружеството предоставило на физическото лице за ползване срещу възнаграждение при условията по съглашението лек автомобил (МАРКА)“ с рег. № *** Представителят на страната поддържа, че на 24.08.2021 г. на основание чл. 384 КЗ между страните по спора е сключен Договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № 93002110055264, с предмет процесния автомобил със застрахователна стойност в размер на 17100 лева, със срок на действие на покритието от 00.00 часа на 27.08.2021 г. до 24.00 часа на 26.08.2022 г. В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.11.2021 г., около 00:50 часа в гр. Л. В в квартал „Харингей“, М.М, в качеството си на лизингополучател, при управление на собствения на ищеца процесен автомобил, за да избегне удар с идващия насреща лек автомобил марка **** се отклонил в ляво на пътното платно за движение, при което задна лява гума се ударила в бордюра на тротоара, водачът изгубил контрол над управлението и автомобилът се е ударил в стълб.

Представителят на страната сочи, че на мястото на пътния инцидент пристигнали 1 полицейски служители, които констатирали настъпването на произшествието. В исковата молба са изложени твърдения, че след настъпване на инцидента лизингополучателят заедно със свой роднина откарали повредения автомобил в Metropolitan police service perivale car pound за отстраняване на повредите, като на 08.12.2021 г. М.М заплатил такса в размер на 430 паунда. Представителят на страната поддържа, че вследствие на описания пътен инцидент застрахованото превозно средство е увредено в степен на „тотална щета“.

Поддържа, че на 10.12.2021 г. лизингополучателят уведомил застрахователя за настъпилото събитие, но ответникът не се е произнесъл по направеното искане за заплащане на застрахователно обезщетение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът наред със застрахователно обезщетение дължи и обезщетение за забава. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

С протоколно определение от 01.10.2024 г. е допуснато направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр.3 ГПК изменение на размера на предявения иск за главница, като същият се счита предявен за сумата в размер на 16751 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. оспорва предявения иск по основание и размер. В депозирания отговор са изложени съображения, че на основание т. 30 във връзка с т. 29 от приложимите към процесния договор за застраховка Общи условия за застрахователя не е възникнало основание за изплащане на застрахователно обезщетение за процесния автомобил доколкото застрахованият не е представил следните изискуеми документи: банкова сметка на собственика на застрахования автомобил, талон за годишен технически преглед, както и протокол за събитието, ведно с легализиран превод на български език, а в допълнение застрахованият не е представил моторното превозно средство за извършване на оглед на твърдените щети. Представителят на страната оспорва ищцовите твърдения, че процесният автомобил е увреден в степен тотал щета, като посочва, че липсва удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията, което е императивно изискване на чл. 390, ал. 1 КЗ. В условията на евентуалност, оспорва размера на исковата претенция, като счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на размера на действителните вреди. Оспорва и акцесорния иск за законна лихва. По изложените доводи е направено искане предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, като сторените от ответника съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Като писмено доказателство по делото е приет договор за финансов лизинг № СА2484/26.08.2020 г., сключен между ищцовото дружество в качеството на лизингодател и М.Д.М в качеството на лизингополучател, по силата на който лизингодателят ще придобие собствеността и ще предостави на лизингополучателя за ползване срещу възнаграждение при условията на финансов лизинг лек автомобил марка *****, модел „С 320 ЦДИ“ с рег. № ****. Съгласно приемно-предавателен протокол от 26.08.2020 г. лизингодателят е предал на лизингополучателя процесния автомобил ведно със свидетелство за регистрация част II, документ за платена застраховка „Гражданска отговорност“, документ за платена застраховка „Каско“ и „Злополука“ и документ за технически преглед.

От представената по делото полица № 93002110055264 се установява, че към сочената от ищеца дата на възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие 29.11.2021 г. между страните по спора е съществувало валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ на МПС при покритие по „Клауза 1 – всички рискове“ с предмет процесния лек автомобил.

Като писмено доказателство по делото е прието извлечение от електронна кореспонденция, съгласно която от електронна поща [email protected] на 10.12.2021 г. е изпратено съобщение до електронната поща на Отдел „Ликвидация“ при ответното дружество със следното съдържание: „Dobar den today se sluchi na 29.11.2021 okolo 00.50 edna kola me zaseche I za da q izbegna zadna lava guma udriam v byrdiyra I me 2 zavartva I se ydriam v edin stalb“. Представено е и уведомление за настъпило застрахователно събитие, отправено от М.Д.М до застрахователя, съдържащо отбелязване, че на процесният автомобил са нанесени щети в резултат на „ПТП с протокол от КАТ“, като в графа обстоятелства, при които е възникнал инцидента е посочено следното: „на 29.11.2021 г. една кола ме засече и за да я отбегна се удрям в един стълб около 00:50 часа“. Така представеното уведомление не съдържа схема на пътната обстановка, нито опис на констатираните увреждания.

От изисканото за послужване производство по СД № 44/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр. П., пр.пр. № 2118/2022 г. по описа на Районна прокуратура – гр. П., ТО-Радомир, се установява, че досъдебното производство е образувано с постановление от 08.09.2022 г., за това, че на неустановена дата през месец април 2022 г. в гр. Л. В противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка *****, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № ****, собственост на (ФИРМА) и ползван от М.Д.М, която владеел, като с постановление от 06.01.2023 г. досъдебното производство е прекратено.

Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация на процесния автомобил част I с отбелязване от 19.06.2023 г., че регистрацията на моторното превозно средство е прекратено и същото се намира в частен имот.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че в процесния лек автомобил на 26.08.2020 г. е монтирано проследяващо GPS устройство ( джипиес тракер) марка „Teltonika” с идентификационен номер **** и SIM карта номер 878563323 на мобилен оператор **** Съгласно данните на монтираното устройство на 29.11.2021 г. автомобилът се е намирал на територията на гр. Л. Великобритания. Вещото лице сочи, че по данни на джипиес тракера на 29.11.2021 г. около 01:36:30 часа ( местно време) при движение по бул.

„W Green Rd” ( път А504) в район Харингей е настъпило рязко намаляване на скоростта на процесния автомобил, като скоростта в рамките на 10 секунди се е променила, както следва:

115 км/ч, 123 км/ч, 99 км/ч, 57 км/ч, след което GPS сигналът е загубен до 03:40:18 часа на същия ден, като автомобилът се установява на същата локация, на която е записано рязкото намаляване на скоростта, а в 04:11:29 часа автомобилът е поел в посока обратна на посоката, от която в 01:36:30 часа е записано рязкото намаляване на скоростта. От приетото заключение се установява, че последните записани данни от GPS тракера на 29.11.2021 г. са от 09:45:29 часа ( место време) и са от локация, обозначена като „Metropolitan Police Perivale Car Pound“ ( съоръжение за съхраняване на автомобили) в гр. Л От приетото по делото заключение по допусната автотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът на посоченото в исковата молба пътнотранспортно произшествие е определен въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на Х.Х – служител при ищцовото дружество и от представената декларация на водача, като при изслушване на заключението в открито съдебно заседание експертът поддържа, че по делото няма данни за наличие на неизвестно моторно превозно средство, което да е пресякло траекторията на процесното и не са представени документи, съставени от съответните полицейски органи във Великобритания. От заключението се установява, че щетите по процесния автомобил онагледени в представени по делото снимки ( преден капак, преден десен калник, предно стъкло, предна дясна въздушна възглавница и др.) могат да настъпят при описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие от 29.11.2021 г. Вещото лице разяснява, че стойността необходима за възстановяване на процесния автомобил възлиза на 12779,90 лева, поради което и доколкото действителната стойност на моторното превозно средство, определена към датата на твърдяното произшествие, възлиза на 16751 лева, е налице тотална щета. От приетото заключение се установява, че стойността на обезщетението, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 11726 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Х.Х, който заема длъжността „финансов директор“ при ищцовото дружество. Свидетелят сочи, че 3 за описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие узнал от лизингополучателя на процесния автомобил, който заявил, че претърпял пътен инцидент, след като срещу него навлязъл друг автомобил и в опит да предотврати челен сблъсък се ударил в стълб, като след инцидента моторното превозно средство било репатрирано в станция на полицията. Х.Х разкрива, че след инцидента по джипиес данни открил автомобила в автоморга в гр.

Силистра, като собствениците на мястото за съхранение заявили от своя страна, че закупили автомобила като увреден в степен на тотална щета от съответната община в гр. Л Свидетелят сочи, че лизингополучателят преустановил плащанията по договора за лизинг за процесния автомобил и преустановил всякаква комуникация с ищцовото дружество.

При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от правна страна следното: