Определение № 47676 от 17.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47676 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110117722 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 243861/14.07.2025 г., подадена от адв. А. – процесуален представител на ищеца по делото, с искане за изменение на постановеното по делото определение от 04.07.2025 г. в частта за разноски, като в полза на адв. А. бъдат присъдени разноски за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.

В молбата се излагат твърдения, че производството по делото било образувано от ищеца с цел да се възстановят надвнесените суми по процесните кредити, да се спре постоянния тормоз над ищеца и да приключи окончателно отношенията си с ответниците. На 01.07.2025 г. представител на ответника Изи кредит посетил ответника в дома и чрез обещания и манипулации успели да го убедят, че ще му опростят задълженията по всички действащи кредити, ако подпише споразумение.

Сочи се, че служител на ответника депозирал в регистратурата на съда подписано от ищеца заявление, с което последният оттегля пълномощното си от адв. А. и прави отказ от всички искове по настоящото гр.д. №17722/2025 г. Към молбата за изменение на решението се прилага споразумение, с което страните са се съгласили да направят прихващане на надвнесените суми по предходните кредити с настоящите активни кредити, като със споразумението ищецът Ц. се съгласил да направи отказ от иск по всички съдебни дела, по които имат качеството ищец, а гарантът/заемодателят – качеството ответници, като е посочено и настоящото дело гр.д. №17722/2025 г. по описа на СРС.

Адвокат А. намира, че му се дължи възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ, доколкото отказът от иска се дължал на обстоятелства, които са настъпили след предявяване на иска, като с поведението си 1 ответниците са дали повод за завеждане на делото. По изложените съображения моли съда да допълни постановеното по делото определение от 04.07.2025 г. в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ответника ФИРМА, с който се оспорва допустимостта на молбата, доколкото с молбата за отказ от иск ищецът бил направил и изявление за оттегляне на пълномощията, дадени на адв. А..

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата и от ответника ФИРМА, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на молбата. Сочи, че адвокат А. няма представителна власт по отношение на ищеца, поради което не можело трето лице, за което липсвало надлежно пълномощно, да извършва процесуални действия по делото. Излага съображения за неоснователност на молбата, доколкото между страните по делото било подписано споразумение, с което се правят взаимни отстъпки. Не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение на адв. А., тъй като делото не било решено по същество, а приключило с отказ от иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и установените по обстоятелства, намира следното:

Молбата е подадена в преклузвния срок по чл. 248, ал. 2 ГПК от легитимирана страна, поради което е допустима. Съдът намира, че така подадената молба, въпреки посоченото в нея, че представлява молба за изменение на определението, е с характер на молба за допълване на решението, доколкото в постановеното по делото определение от 04.07.2025 г. съдът не се е произнесъл по отговорността за разноски.

Неоснователни са доводите на ответниците, че доколкото ищецът бил оттеглил пълномощията в полза на адв. А. последният не можел да извършва процесуални действия по делото, респ. да иска допълване на определението с присъждане в негова полза на разноски. В случая адв. А. действа не в качеството си на процесуален представител на ищеца, а в лично качество, доколкото адвокатското възнаграждение при осъществена безплатна правна помощ се присъжда в полза на осъществилия я адвокат.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. М. В., с която срещу ответниците са предявени обективно и субективно съединени искове за прогласяване на сключени между страните по делото договори за потребителски кредит и договори за предоставяне на гаранция.

На 02.07.2025г. ищецът е депозирал молба, с която на основание чл. 233 ГПК се отказва от предявените искове, както и оттегля пълномощията, дадени на адв. А..

Поради направения отказ от исковете с определение №28782/04.07.2025 г. съдът е 2 прекратил производството по делото. Така постановеното определение е връчено на ищеца на 13.07.2025 г.

С молбата от 14.07.2025 г., подадено от адв. А. е представено споразумение от 01.07.2025 г., сключено между ищеца и ответниците, с които страните уреждат отношенията си във връзка със сключени между тях договори за потребителски креди и за предоставяне на гаранция, част от които са предмет и на настоящото производство. С посоченото споразумение страните се споразумяват да прихванат надвнесените от ищеца суми по договорите, посочени в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от споразумението (които са предмет на настоящото производство), като в замяна на направеното възстановяване на суми ищецът се задължава да направи отказ от иск по всички съдебни дела, по които има качеството ищец, а гарантът/заемодателят – качеството ответници, включително, но не само гр.д. № 17722/2025 г. по описа на СРС.

При тези факти и с оглед представеното пред настоящия състав ново писмено доказателства адвокат А. има право на възнаграждение за оказаната в хода на производството безплатна помощ на ищеца Ц. М. В..

Възникването на това право чл. 38, ал. 2 от ЗА свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. В случая адв. А. е оказал безплатна помощ на лице в затруднено материално положение (чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗА), като е посочил това в договора за правна защита и съдействие, сключен между него и ищеца. Ищецът е освободен от съда от задължение за плащане на такса по чл.

83, ал. 2 ГПК, така че качеството му на материално затруднено лице е установено по делото. Извън изложеното, съгласно установената практика, съдът не може да проверява дали действително лицето, комуто е оказана безплатна правна помощ, е било материално затруднено (определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., І г. о., определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г., ІV г. о. и цитираните в тях други актове на ВКС по същия въпрос).

Втората предпоставка също е налице. Правото на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ възниква, когато насрещната страна носи отговорността за разноски в производството и в този смисъл следва да се разбира изр. 1 на ал. 2 на чл. 38 ЗА.

При прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Когато отказа от иска обаче, е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си, 3 ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца.

В случая ищецът е направил отказ от иска заради поемане на това задължение по сключеното между него и ответниците споразумение от 01.07.2025 г., с което страните уреждат отношенията си във връзка с посочените в споразумението договори за кредит и за предоставяне на гаранция, включително и процесните договори за кредит, т.е. страните са уредили отношенията си по процесните договори след предявяване на иска, поради което на адв. А. се дължи възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна правна помощ.

Съдът намира, че с оглед неголямата правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че осъществената в полза на ищеца правна защита в настоящото производство се изразява единствено в изготвянето на искова молба, справедливият размер на адвокатското възнаграждение, който следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адв. А. възлиза на сумата в размер на 150 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение 28782/04.07.2025 г., постановено по гр.д. №17722/2025 г. по описа на СРС, като ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК: ******** и ФИРМА, ЕИК: ********* да заплатят на адв. А. А. А. сумата в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4