Решение № 766 от 16.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Стара Загора, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20265530100837 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с 79 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД.

В исковата молба се изнася, че на дата ***г. между ищеца М. К. И. и ответника С. К.

К. бил подписан договор за заем на парична сума, при следните условия: И. предоставил на К. паричен заем в размер на 8500 лева /осем хиляди и петстотин лева/ за срок до 16.01.2026г., която сума заемодателят И. предоставил на заемателя К. в брой при подписване на горепосочения договор с нотариална заверка на подписите на страните, извършена пред Нотариус Искра Тотева, рег. № 086 с район на действие Старозагорски районен съд. За предоставения заем страните не уговорили дължима лихва, а уговорили да се дължи законна лихва от момента на изпадането на заемополучателя в забава, т.е. при невръщане на заема от негова страна до падежа- 16.01.2026г. Поради факта, че ответникът не върнал на ищеца дължимата сума на датата на падежа - 16.01.2026г., на дата 19.01.2026г., И. депозирал заявление на осн. чл.410, ГПК, въз основа на което заявление било образувано ч.гр.д. № 2026230100174 по описа на РС Сливен. След образуване на посоченото дело, Сливенския Районен съд издал Заповед за изпълнение на паричното задължение Рег.№ 88/19.01.2026, като в срока за възражение, заемополучателят К., депозирал по делото възражение срещу заповедта на осн. чл.414 от ГПК. Към датата на предявяване на настоящия иск ответника не бил заплатил дължимата по „Договор за заем на парична сума“ сключен между страните на дата ***г., с нотариална заверка на подписите на страните извършена пред Нотариус Искра Тотева, рег. № 086 с район на действие Старозагорски районен съд, сума в размер на 4345.98 евро или левова равностойност 8500лв. Искането до съда е да установи, че С. К. К., ЕГН:

1

**********, с адрес ***, дължи на М. К. И., ЕГН **********, с адрес ***, изпълнение на вземането в размер на 4345.98 евро или левова равностойност 8500лв. по Заповед за изпълнение на паричното задължение Рег.№ 88/19.01.2026, по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2026230100174 по описа на Сливенския Районен съд, която заповед е издадена въз основа на „Договор за заем на парична сума“ сключен между страните на дата ***г., с нотариална заверка на подписите на страните извършена пред Нотариус Искра Тотева, рег.

№ 086 с район на действие Старозагорски районен съд., ведно със законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението - 19.01.2026г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноски в заповедното производство и по настоящото производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание ищеца не се явява не се представлява, ответника не се явява не се представлява.

От фактическа страна:

Приложен по делото в копие е Договор за заем на парична сума от ***г. сключен между ищеца-като заемодател и ответника-като заемополучател, по силата на който ищеца предоставил на ответника паричен заем в размер на 8500лв за срок до 16.01.2026г. в брой при подписване на договора, заемополучателя се задължил да я върне в срок до 16.01.2026г., за предоставения заем заемополучателя не дължал лихва, ако не върне в срока заетата сума дължал лихва за забава. Подписите върху договора са нотариално удостоверени.

Приложена по делото е заповед за изпълнение на парично задължение № 88 от 19.01.2026г. по частно гр. дело №174/2026г. по описа на РС Сливен, с която съдът е разпоредил длъжникът С. К. К. заплати на кредитора М. К. И. следните суми: сумата от 4345.98 евро представляваща главница ведно със законна лихва върху главницата от 19.01.2026г. до изплащане на вземането.

По делото е приложено възражение депозирано по ч.гр.д. №174/2026г. от ответника, в което е записано, че не дължи изпълнение на вземането, по издадената заповед за изпълнение, изнася, че е погасил задължението си съгласно устна договорка с взискателя.

Приложено е и Възражение по чл.414аГПК.

От правна страна:

По ч.гр.д. № 174 по описа за 2026г. на Районен съд Сливен, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесната сума в размер на 4345.98евро с основание договор за заем на парична сума от ***г. Заповедта е връчена редовно на длъжника на 23.01.2026г., като в законовия срок са депозирани възражения. След дадени от съда указания съгласно чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заявителят е депозирал настоящата искова молба. Предвид изложените обстоятелства, а и предвид идентичността на вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и по исковата молба, предявеният иск е допустим.

За основателността на исковата претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение-в случая е налице договор за заем на парична сума от ***г., сключен между страните, по който на ответника е предоставена 2 сумата в размер на 8500лв. със задължението за връщането й в срок до 16.01.2026г.; заемодателят да е изправна страна по договора, т.е. процесната сума да е предоставена и усвоена от ответника; да е настъпил падежът на вземането. По правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес съгласно чл.154, ал.1 ГПК ищецът следва да установи посочените обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Последователно се приема в съдебната практика и правната теория, че договорът за заем за потребление се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари, или вещи. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово определени вещи. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването, се удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл решение № 235/27.09.2016 г., постановено по гр.д. № 1362 по описа за 2016г. на ВКС, IV г.о.

Процесният договор е с нотариална заверка на подписите на страните, удостоверена от нотариус Искра Тотева, т.е. в тази си част представлява официален документ, ползващ се в обвързваща съда материална доказателствена сила, че договорът е подписан именно от страните по делото. По този факт не се и спори. Процесната сума е предадена на заемополучателя- съгласно т.I от договора: „М. К. И.а предоставя на С. К. К. паричен заем в размер на 8500лв за срок до 16.01.2026г. която сума заемодателя предоставя на заемополучателя в брой при подписване на настоящия договор“. При това съдържание на подписания между страните договор, съдът стига до извода, че процесната сума е предадена на заемополучателя при подписването на процесния договор. Това следва от тълкуването на воля на договарящите, обективирана в текста на договора. Тоест налице е действително облигационно правоотношение, произтичащо от договор за заем от ***г. Уговорена е и дата на падеж, който е настъпил. По делото не се излагат твърдения ответника да е изпълнил задължението си по връщане на процесната сума на падежа, действително налице са приложени два броя възражения по чл.414 ГПК и по чл.414аГПК, но липсват документи за извършено заплащане на дължими суми, или ангажиране на други доказателства в тази насока от ответника, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на постигнатите договорености.

Поради това, предявения иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските:

На ищцовата страна с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски по настоящото производство и по ч. гр. д. №174/2026г. по описа на РС Ст. Загора.

Така мотивиран, Старозагорски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, 3 дължи на М. К. И. ЕГН:**********, с адрес ***, по Договор за заем на парична сума от ***г., сума в размер на 4345.98евро, както и законната лихва за забава върху главницата от 19.01.2026г. до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №88/19.01.2026г. по ч.гр.дело №174/2026г. по описа на Районен съд - Сливен.

ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН ********** да заплати на М. К. И. ЕГН:********** направените разноски по настоящото производство в размер на 73.88евро държавна такса и 600евро адв. възнаграждение, разноски по ч. гр. д. №174/2026г. в размер на 619.88евро.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4