Решение № 177 от 15.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Ямбол, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500075 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к. Я. Т., против Решение № 227 от 12.12.2022г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№ 233/2022г., с което ГД „Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати на И.С. Д. от гр. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) сумата 698.23 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 25.05.2022г. до окончателното изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД- да й заплати сумата 158.04 лв.- лихва за забава върху главницата за периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда, разноски по делото в размер на 285.38 лв., като ГД „Гранична полиция" при МВР гр.София е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50.00 лв. и разноски в размер на 200.00 лв. в полза на ЕРС и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищцата е изпълнявала служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на 1 положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищцата и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон- ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и повисока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по- високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налицепродължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми, и при деление на нощното и дневното работно време коефициентът е 1. По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС изцяло и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемата И. С. Д., чрез пълномощникът си адв. М. Д., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд е настояла за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът ГД „Гранична полиция“ при МВР- гр.София не се 2 представлява.

Пълномощникът на въззиваемата И. С. Д.- адв. Д. е депозирал писмена молба с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано по съображения, изложени в отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на И. С.

Д. от гр. ***, с която против ГД „Гранична полиция“ на МВР гр.София са предявени главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен на него иск с правно основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите им са за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 698.23 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 25.05.2019г.- 09.07.2020г., получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищцата нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 158.04 лв., ведно със законната лихва върху сумата на главницата от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, че положеният от ищцата извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон- ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд. Не е налице спор, че през процесния период- 25.05.2019г. до 09.07.2020г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, като И. С. Д. е заемала длъжността „младши инспектор/старши полицай“ в 04 Грепа „Охрана на държавната граница“ при ГПУ- Елхово към РД „ГП“-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, т.е е била със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищцата е полагала труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните. Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 3

25.05.2019г.- 09.07.2020г., ищцата е полагала труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта– общо 570 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице се установява, че положеният от ищцата нощен труд от общо 570 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 651.51 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 81.51 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищцата. Вещото лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищцата извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 698.23 лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г.- 09.07.2020г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 159.04 лв. При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно исковете за заплащане на възнаграждение и лихва за забава върху него са квалифицирани от първоинстанционния съдглавния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се 3 изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното 4 месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.). Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/016г.). Издадената от министъра на вътрешните работи и действала наредба в рамките на процесния период от 01.01.2017г.-31.12.2019г., която е относима към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, е Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з592/25.05.2015г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з407/11.08.2014г. е била отменена с §4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з592/25.05.2015г. и действалата в процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено само, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, правилни са изводите на районния съд, че субсидиарно приложение следва да намери НСОРЗ.