Протокол № 569 от 18.04.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 569 гр. Пазарджик, 11.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220104111 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха: и на второ повикване в 11:11 часа се явиха:

Ищцата П. И. И. - редовно призована, чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. Е. К-П. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена с исковата молба.

Ответникът И. Г. И. - редовно призован, чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адв. Г. С-Ц от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен с отговора на исковата молба.

Явяват се допуснатите по делото свидетели.

АДВ. К-П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С-Ц: Уважаема госпожо съдия, моля да дадете ход на делото, считам, че не е налице процесуална пречка.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. К-П.: - Ваша чест, поддържаме исковата претенция с изключение на поставените в петитума искания, касателно вече навършило пълнолетие в 1 хода на производството дете. Не поддържаме обективно съединените искове по чл. 59 СК, именно предвид обстоятелството, че детето в хода на производството вече навърши 18 години.

АДВ. С-Ц: - Уважаема госпожо съдия, аз от името на доверителя ми поддържам така депозираният пред Вас писмен отговор, като считам, че предявената искова претенция е неоснователна досежно твърденията за вината за прекратяването на брачната връзка. С писмения отговор са направени доказателствени искания, като с определение съдът се е произнесъл.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Подадена е искова молба от П. И. И. от гр. П, ул. „П.Б.“ № *, ет.*ап. **, чрез адв. Е. К-П. от Адвокатска колегия Пазарджик, в която се твърди, че ищцата била сключила граждански брак с ответника на *г., който бил първи и за двамата, във връзка с което бил издаден Акт за граждански брак № ** от * г., издаден от Община Пазарджик и от който страните имат едно родено дете непълнолетната към предявяване на иска - Г. И. И., родена на **г. В молбата се твърди, че първоначално бракът им протичал нормално, нямали конфликти помежду си, а в случаите, когато имали такива, се стремели да изглаждат отношенията си с взаимни компромиси. Твърди се още, че в началото на 2021 г. ответникът, споделил с ищцата, че има връзка с друга жена и я помолил да му даде малко „време, за да преосмисли ситуацията и да прекрати отношенията си с тази жена“, и за „втори шанс“, като ищцата била шокирана от така споделеното от съпругът й обстоятелство, но желаела да съхрани семейството си и решила да му даде поисканият „втори шанс“, както и известно време, за да преосмисли възникналата ситуация. Твърди се още, че през това време, тя и детето напуснали за кратко семейното им жилище в село Д, което било собственост на родителите на ответника и след около седмица се върнали с детето в къщи, като ищцата считала, че ще изгладят отношенията си, че всичко било утихнало, тъй като ответникът заявил, че е приключил отношенията си с тази жена, но не минало много време и ответникът заявил на ищцата, че било по-добре да се разделят за известно време. Същият й споделил, че вече не изпитвал близост към нея, че бил охладнял, както и че е му трябвало още време, за да реши какво да прави, като 2 ищцата решила да му даде отново шанс, тъй като бракът им до тогава вървял съвсем нормално и нямали проблеми от подобно естество. Твърди се, че ищцата приела, че наистина било добре да се разделят за известно време, за да можел ответника да прецени ситуацията и да вземе решение и така, в началото на август месец 2021 г., ищцата напуснала семейното им жилище, като отишла да живее при родителите си в П-, ул. „---“№-, ЕТ. **,ап.**, а детето им останало заедно с баща си в семейното им жилище в село Д.

Ищцата твърди, че не информирала родителите си за възникналия между страните проблем, за да не ги тревожи, още повече, че ни си била взела някакъв багаж, който да издава за влошените им семейни отношения, а и допълнително детето им било останало в семейното жилище и тя ходела почти всеки ден там. Твърди се, че през цялото това време страните поддържали съвсем нормални отношения и комуникация, до момента, в който на 11.10.2021 г. ищцата при едно от посещенията й до семейното им жилище (жилището на родителите на ответника в село Д), за да види детето и да му занесе домашно приготвена храна, се видяла със свекърва си и споделила за възникналия разрив в отношенията с ответника, разказала й за неговата сърдечна връзка, за проблема възникнал между тях, в следствие на появата на тази жена, както и, че още на същия ден – 11.10.2021г, около 18.00 часа ответникът звъннал по телефона на ищцата, като бил много груб, и й бил заявил, че било крайно време да информира родителите си за истината за техните отношения, с думите: „Приключили сме отношения и ще се развеждаме“. Твърди се още, че ищцата била заявила на ответника, че не желае да се развеждат и че иска да си запазят семейството, както и че същият бил много агресивен и груб, заявил й че пътува към нея, за да обясни на родителите й, че има друга жена и че отношенията между тях са приключени.

Бил й заявил още, че било редно както тя била запознала неговата майка с „проблема“, така било редно и тя да запознае родителите си, като е едва тогава, ищцата притисната от тези обстоятелства, била разказала на родителите си цялата истина, които я уверили, че подозирали за подобен проблем, както и че я подкрепят изцяло. Излагат се твърдения, че около 18:30 часа ответникът бил дошъл до дома на родителите на ищцата в Пазарджик, ул.„П“№***, като качвайки се към жилището на родителите й на третия стаж, при размяната на реплики помежду им, същият агресирал неестествено – псувал, използвал цинични изрази спрямо ищцата, отправял закани, като й 3 нанесъл и удари по лицето, краката и ръцете. Твърди се също така, че ответникът бил заявил на родителите на ищцата, че бил дошъл, за да им каже, че заради нея си имал любовница, като в изблик на агресия я бил заплюл в лицето пред погледа на родителите й, тръгнал си разярен, а ищцата била останала при родителите си силно разтроена. Твърди се, че същата била пребита, заплашена, унизена, съсипана и отчаянна, че родителите й я успокоявали и били категорични, че трябва да се сигнализира на национален телефон 112 за повелението на ответника. Твърди се, че ищцата била отказала, тъй като се страхувала от съпруга си, и че се била съгласила единствено да отиде с майка си до болницата, за да бъде освидетелствана от съдебен лекар. Твърди се още, че когато излезли от входа и се запътили към служебния автомобил на ищцата – „**“ с рег.№** били установили, че двете десни гуми били срязани, което било наложило тя да се обади на телефон 112, както и се излагат твърдения, че пристигналият полицейски патрул бил констатирал срязаните гуми, както и че било образувано ДП№850/2021г. по описа на РУ - Пазарджик за престъпление по чл.216, ал. 1 от НК, като вследствие било установено, че извършителят бил ответникът И.. Твърди се, че всичко това принудило ищцата да предяви молба по чл.8 от ЗЗДН, по която било образувано гр.дело № 20215220103912 по описа за 2021г. на Районен съд Пазарджик, като съдът бил издал в нейна полза заповед за незабавна защита № 27/11.11.2021г. и по посоченото дело, било постановено съдебно решение № 216/01.03.2022г. – влязло в законна сила, с което била издадена Заповед за защита №2 от 01.03.2022г. в полза на ищцата срещу ответника И.

И.. Излагат се твърдения, че ответникът не само не криел охладняването си към нея – не проявявал никакъв интерес към нея като жена, не демонстрирал желание за продължаване на съществуване на брака им, не поискал дори извинение от ищцата за поведението си, като междувременно заживял с въпросната жена в семейното им жилище в село Д, заедно с нейните деца и с дъщеря им Г.. Твърди се още, че отделно от това, с поведението си ответникът проектирал негативно отношение у дъщеря им Г., която отказвала всякакви контакти с майка си и се държала хладно и делово с нея. Твърди се, че през целия период на фактическа раздяла до момента на предявяване на исковата молба, ищцата била търсела контакт с детето си по всякакъв начин — ходела в училище, на родителски срещи, пишела й съобщения в електронна платформа, че ищцата внасяла по банковата сметка на дъщеря си 4

Г. ежемесечно суми за издръжката на детето, както и допълнителни суми при възникнала необходимост, като например била заплатила сума за шофьорски курс. Твърди се още, че всичко това –упражненото домашно насилие спрямо нея, промяната в отношението на ответника, официализирането на връзката му с друга жена, както и промяната в отношението на единственото й дете към нея, се било отразило изключително тежко на емоционалното състояние на ищцата, която, за да преодолява натрупалите се отрицателни емоции се наложило да посещава клиничен психолог. Твърди се, че на практика от лятото на 2021 г. страните живеели във фактическа раздяла, изцяло провокирана от поведението на ответника, като последица от това поведение, между ищцата и ответника се било формирало чувство на трайно отчуждение, всеки имал свой собствен живот, ответникът официализирал връзката си, заживявайки в семейното жилище с любовницата си, а в отношенията му с ищцата не съществувала никаква близост – нито физическа, нито емоционална, нито финансова. Излагат се становище, че ищцата смятала, че бракът им с ответника И. И. съществувал само формално, че между тях не съществувала никаква духовна или физическа близост, че с това поведение, ответникът И. И. бил загубил изцяло доверието й, като допълнително бил компрометирал родителския си авторитет, и в никакъв случай не би могъл да бъде добър пример и модел за подражание от дъщеря им Г.. Твърди се, че семейното жилище на страните представлявало къща, която била собственост на родителите на ответника.

На база изложените твърдения, ищцата излага становище, че брачната връзка между страните е разстроена дълбоко и непоправимо, отношенията помежду им били достигнали такова състояние, което изключвало възможността да се преодолее разстройството в тях, формалното продължаване на брака им нямало да създаде нормални условия на живот на нито една от страните в брачната връзка, поради което, счита че бракът й с ответника И. И. съществувал само формално. Моли съдът да допусне прекратяването на брака между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника - И. Г. И., както и да постанови решение, с което:

1/ Да предостави упражняването на родителските права върху непълнолетното дете: Г. И. И., родена на **г., с ЕГН **********, на нейната майка П. И. И.;

5

2/ Да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в село Д, Община Пазарджик, *** на И. Г. И.;

3/ Да определи местоживеенето на непълнолетното дете Г. И. И., родена на **г., с ЕГН **********, което да бъде на адреса на нейната майка П. И. И., като нейна майка и законен представител;

4/ Да определи режим на лични отношения на детето Г. И. И. с бащата И. Г. И., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 08.00 часа до 18.00 часа, както и 20 (двадесет)дни по време на училищните ваканции, когато бащата не е в платен годишен отпуск, включително и по един ден през Новогодишните и Великденски празници, като вземането и връщането на децата при упражняване режима па личните отношения, става от дома на майката;

5/ Да осъди бащата И. Г. И., с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300.00 (триста лева) лева за непълнолетното дете Г. И.

И., с ЕГН **********, считано от деня па подаване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга провопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, чрез нейната майка и законен представител, платими до края на текущия месец, по банков път;