Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2507 от 04.03.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1456/2022
Вид
Решение № 2507
Подписан
04.03.2026
Състав
Мариана Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 3 и 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.8д · Закон за семейни помощи за деца
  • чл.8д, ал.1 · Закон за семейни помощи за деца
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 2,ал.3 · Устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане

РЕШЕНИЕ

№ 2507

Пловдив, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XII Състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

При секретар РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора ДАНИЕЛА МИНКОВА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1456 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано по искова молба на Е. Д. Д. Б. с [ЕГН], Б. И. Е. Д. Б. [ЕГН],чрез своята майка и законен представител Е. Д. Д. Б. с [ЕГН], Е. М. Д. Б. [ЕГН], и тримата с посочен адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника адвокат В. С.. Искането е ответната Агенция „Социално подпомагане“ [населено място] да бъде осъдена да заплати претърпените от същите вреди по вид и размери, както следва : сумата от 19530,00 лв. имуществени вреди в размер на отказаната месечна помощ на основание чл.8д от ЗСПД от 930 лв. месечно, за периода от 01.10.2020г. до 01.06.2022г.; сумата от 12000,00 лв. неимуществени вреди за причинените стрес, негативен емоционален дискомфорт, за всеки един от тримата по 4000,00 лв. за периода от 01.10.2020г. до датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2022г.; сумата от 2948,57 лв., мораторна лихва върху главницата от 19530,00 лв. за периода от 06.11.2020г. до датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2022г.; сумата от 2030,00 лв., мораторна лихва върху главницата от 12 000,00 лв. за периода от 06.11.2020г. до датата на предявяване на исковата молба – 03.06.2022г.; лихва за забавено плащане на главниците от 19530,00 лв. и 12000 лв., от датата на предявяване на исковата молба - 03.06.2022г. до окончателното изплащане на посочените главници. Сочи се, че вредите са претърпени вследствие на незаконосъобразен административен акт – Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13299/06.11.2020г., издадена на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], отменена с Решение № 355/24.02.2022г., постановено по адм. дело № 233/2021г. по описа на Административен съд Пловдив.

В исковата молба се твърди, че с въпроснана заповед, без правно основание са прекратени месечните социални помощи на Е. Д. Б., отпускани за отглеждане на дете с увреждания Б. И. Е. Д. Б. [ЕГН], в размер на 930 лв., считано от 01.10.2020г. до датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че вследствие на тази заповед Е. Д. Б. и цялото й семейство вече втора година са оставени да се борят за справедливост, без финансови средства, с доходи под минималния размер, с които те са принудени да заплащат наема на жилището, в което живеят и битовите си сметки, да се хранят и обличат. Сочи се, че малолетното дете Б. И. Е. де Брито, е ученичка и поради заболяването си се нуждае от специални грижи. М. Е. Д. Б., която също е инвалид, не е в състояние да работи. Тя не може да си намери работа, съответстваща на здравословното й състояние дори и чрез бюрото по труда, където е регистрирана заедно със съпруга си. Бащата, Е. М. де Брито, също е инвалид и е принуден да работи, въпреки здравословното си състояние където, когато намери и каквото и да е, с цел подсигуряване прехрана на семейтвото си. И тримата разчитат на доходи от инвалидните пенсии на двамата съпрузи, които са далеч под социалния минимум, около 700.00 /седесмтотин лева/ общо за месец. Сочи се, че наред с материалните загуби, тримата преживяват и голям психически дискомфорт, негативни емоции и стрес. Поради липсата на средства се налага да сменят [жк], лишават се от елементарни средства от първа необходимост, ограничават се дори и от храна. Д. Б. И. Е. де Брито заради факта, че е с прекратени социални помощи, в следствие на незаконосъобразната заповед, е лишено от полагаща му се карта за транспорт и от рехабилитация, която е жизненоважна за неговото лечение. То, поради липсата на финансови средства, също така не може да придружава съучениците си в организирани извънкласни мероприятия, театър и др.

В исковата молба са изложени и съображения за незаконосъобразност на Експертно решение № 1542/28.05.2020г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД,посочено като основание за прекратяване на семейната помощ в заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, поради факта, че съдът не се е произнесъл по законосъобразността на същото, в Решение № 355/24.02.2022г., постановено по адм. дело №233/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. Твърди се, че с въпросното ЕР на Б. И. Е. Д. Б. незаконосъобразно не е определен % ТНР и съответно поради това експертно решение, незаконосъобразно е прекратено отпускането на семейната помощ. Заявено е искане за прогласяване на нищожността му, евентуално за неговата отмяна.

В исковата молба е заявена и претенция за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител юриск. П., счита исковата претенция за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Не е спорно между страните по делото, и то се установява от събраните доказателства, че със Заповед № № ЗСПД/Д-РВ/13299/06.11.2020г., издадена на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], е прекратено отпускането на месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗДСП на Е. Д. Д. Б., за детето Б. И. Е. Д. Б.. Въпросната заповед е отменена с Решение № 355/24.02.2022г., постановено по адм. дело № 233/2021г. по описа на Административен съд Пловдив. В решението на съда е прието, че при издаване на въпросната заповед е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като административния орган неправилно е посочил като основание за прекратяване на помощта нормата на чл.8д, ал.1 от ЗСПД, която е основание за отпускане, но не и за прекратяване на помощта. В решението е прието, че не е в правомощията на съда да прогласи нищожността на Експертно решение на ТЕЛК № 1542/28.02.2020г.

С оглед на това и предвид предявената в исковата молба самостоятелна претенция за отмяна като незаконосъобразно, алтернативно прогласяване на нищожно на Експертно решение на ТЕЛК № 1542/28.02.2020г., , съдът с Определение № 959/14.06.2022г. постановено по адм. дело № 1456/2022г. е приел, че съвместното разглеждане на заявените от Е. Д. Д. Б., Б. И. Е. Д. Б., чрез майка си Е. Д. Б. и Е. М. Д. Б. претенции ще затрудни разглеж­да­нето на спора за присъждане на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а и тяхното разглеждане следва да бъде извършено по различен съдопроизводствен ред и е разделил производството по административно дело № 1456 по описа на Административен съд гр. Пловдив за 2022г., като производството по това дело е продължено по искова молба от Е. Д. Д. Б., Б. И. Е. Д. Б., чрез майка си Е. Д. Б. и Е. М. Д. Б. и тримата чрез пълномощника адв. В. Л. С., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ответника Агенция «Социално подпомагане», и е отделено в самостоятелно производство оспорването на законосъобразността на Експертно решение на ТЕЛК № 1542/28.02.2020г. при УМБАЛ „Пловдив“ АД.

По повод оспорване законосъобразността на Експертно решение на ТЕЛК № 1542/28.02.2020г. при УМБАЛ „Пловдив“ АД, с Решение № 9310/30.10.2024г. постановено по адм. дело № 830/2024г. е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Б. И. Е. Д. Б., [ЕГН], чрез Е. Д. Д. Б. в качеството й на майка и неин законен представител с адрес [населено място], [жк], бл. 42, против Експертно решение № 0104 от зас. № 047 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 1542 от зас. № 096 от 28.05.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД. Това решение е оставено в сила с Решение № 10294/23.10.2025г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5058/2025г., Шесто отделение.

В тази връзка с протоколно определение от 22.11.2022г. постановено по адм. дело № 1456/2022г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по повод оспорване ЕР № 1542 от зас. № 096 от 28.05.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, като с оглед постановеното Решение № 10294/23.10.2025г. на ВАС, постановено по адм. дело № 5058/2025г., Шесто отделение, производството по делото е възобновено с определение № 9582/04.11.2025г. постановеновено по адм. дело № 1456/2022г. на Административен съд Пловдив.

По делото е представена и приобщена към доказателствения материал административната преписка по повод издаване на Заповед № ЗСПД/Д-РВ/13299/06.11.2020г., на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], както и административната преписка по подадено заявление от Е. Д. Б. за издаване на удостоверение за безплатно пътуване на Б. Д. Б..

Представена и приобщена към доказателствения материал по делото е и административната преписка - медицинското експертно досие на Б. Д. Б. във връзка с издаване на Експертно решение № 0104 от зас. № 047 от 25.04.2023 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, с което е потвърдено ЕР № 1542 от зас. № 096 от 28.05.2020 г. на Първи състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД.

Представена и приобщена към доказателствения материал по делото е и Справка от ТД на НАП Пловдив относно сключени трудови и граждански договори за лицата Е. М. де Брито и Е. Д. Д. Б. за периода 2020г. – 2022г.

Представена и приобщена към доказателствения материал по делото е и Справка от ТП на НОИ Пловдив относно получавани пенсии и обезщетения за лицата Е. М. де Брито и Е. Д. Д. Б. за периода 2020г. – 2022г.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Исковата молба е поцесуално ДОПУСТИМА, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът Агенция за социално подпомагане са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност от страна на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е Агенция за социално подпомагане, който съобразно разпоредбата на чл. 2,ал.3 от Устройствен правилник на Агенция за социално подпомагане е юридическо лице и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. А съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.