Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 203 от 07.11.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 367/2024
Вид
Протокол № 203
Подписан
07.11.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 203 гр. Варна, 06.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500367 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:34 часа се явиха:

Въззивникът С. К. С., редовно призован, се явява лично.

Въззивницата Я. А. С., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемото дружество „Уишбон“ ЕООД, гр. Варна, редовно призовано, представлява се от пълномощник Р. Х..

ВЪЗЗИВН. С.: Да се даде ход на делото.

ПЪЛН. Х.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседание № 485/06.08.2024г.:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от С. К. С. и Я. А. С. против решение №144/29.05.2024г., постановено по гр.д.№849/23г. по описа на ДОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от С. К. С. и Я. А. С. против „Уишбон“ЕООД, гр.Варна иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС за 1 установяване право на собственост върху поземлен имот с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр.Б., находящ се в гр.Б., вилна зона “* *“, с площ от 3 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, номер по предходен план: няма; съседи: поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор *, поземлен имот с кадастрален идентификатор ***.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Въззиваемата страна „Уишбон“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х. И. Х., редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В изпълнение на дадените указания на въззивниците (те и ищци в исковото производство), въззивникът С. С. с молба вх. № 6007/19.08.2024г. е направил уточнение на исковата молба, че процесният имот не е собственост на държавата, нито на общината, не е собственост и на наследниците на Н. А. Гр., не е собственост на никакво друго физическо лице.

Изложил е твърдения за това кой е упражнявал владение, за кой период от време, от кога ищецът е установил свое владение върху имота и как го е осъществявал. Наведено е твърдение, че в процесния имот целогодишно се появявали и продължават да се появяват различни физически лица, които от името на ответното дружество претендирали, че именно той, уж е собственик на имота, и с различни думи и изрази настоявали да им предаде владението върху същия. На това ищецът се противопоставил и владението му не е било прекъсвано, нито нарушавано. Наведено е твърдение, че представителите на ответното дружество след 2019г. и до настоящия момент, чрез различни извънсъдебни заявления, претендират, че именно процесният имот е предмет на протокол от 24.08.2006г., чрез който ОбСЗ – гр. Б. е възстановила собствеността върху поземлен имот в землището на гр. Б. в полза на наследниците на Н. Гр., както и че ответното дружество е твърдяло, чрез своите представители, че по силата на сключен между наследниците на Н. Гр. и търговското дружество предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, и упражнявано от ответното дружество 10-годишно непрекъснато владение, то е собственик на процесния имот на оригинерно основание – придобивна давност за 10-годишен период. Всичко това обуславя правния интерес на ищците от предявения положителен установителен иск.

СЪДЪТ докладва постъпилата на същата дата - 19.08.2024г. молба от 2 ответното дружество „Уишбон“ ЕООД, представлявано от управителя Х. Х., с която е поискал да се приеме като доказателство по делото препис от предварителен договор за покупко-продажба на процесния поземлен имот от 01.05.2007г., сключен между наследниците на Н. Гр. и ответното дружество, с който е уговорена продажбата на имота, а в предварителния договор е уговорено и предаване на владението върху имота в полза на бъдещия купувач, считано от датата на сключване на предварителния договор. Поради това се претендира, че дружеството е установило владение на посочената дата и към 01.05.2017г. е изтекъл 10-годишният период, през който дружеството упражнява непрекъснато, спокойно и явно владението върху имота, поради което то е придобило собствеността чрез придобивна давност.

СЪДЪТ докладва и постъпилата на 05.11.2024г. молба от С. С. и Я. С. с направени искания настоящото производство да се проведе в отсъствието на Я. С., като се поддържат всички процесуалния действия и искания на въззивника С. С., извършени до момента в първоинстанционното и въззивното производство. Отправено е искане да се приеме представеното от ответника доказателство - предварителния договор.

На основание чл. 176, ал. 1 ГПК, да се разпореди на Р. Х., в качеството му на процесуален представител на въззиваемата страна да даде обяснения относно релевантните факти по съществото на спора, посочени в исковата молба, като се задължи да отговори на подробно посочени въпроси:

- Вярно ли е, че за процесния поземлен имот няма издаден акт за държавна собственост (публична или частна) и в службата по вписванията гр. Б. няма вписан титул за държавна собственост?

- Вярно ли е, че за процесния поземлен имот няма издаден акт за общинска собственост (публична или частна) и в Службата по вписванията – гр. Б. няма вписан титул за общинска собственост?

- Вярно ли е, че за процесния поземлен имот няма издадено решение от Общинска служба по земеделие и гори (ОбСЗГ) - гр. Б. за възстановяване на собствеността върху процесния поземлен имот в реални граници в полза на никакво физическо лице и в Службата по вписванията - гр. Б. няма вписан титул за собственост на никакво физическо лице?

- Вярно ли е, че от 01.07.1986г. К. С. Н. с ЕГН ********** (баща на въззивника С. К. С.) е започнал да упражнява владение върху съседни поземлени имоти в квартал 4 /четири/ по плана на вилна зона „* *” в землището на гр. Б., единствено за себе си като свои собствени имоти, като от тези имоти е заградил площ от около 13.5 декара или тринадесет хиляди и петстотин кв.метра, в рамките на които е извършвал различни дейности, включително обработване на земята, посаждане и отглеждане на трайни насаждения, дървета и друга декоративна растителност, както и поставяне на временни постройки, като в териториалния обхват на тези имоти попада и процесният поземлен имот?

3

- Вярно ли е, че от 25.08.2006г. (петък), въззивникът С. К. С. е посетил процесния поземлен имот, и незабавно е започнал да поставя различни камъни, паднали дървета и други препятствия, за да обознача границите на имотa?

- Вярно ли е, че от 25.08.2006г. (петък), въззивникът С. К. С. незабавно е започнал да изгражда с бетонни блокчета бордюра от едната граница на поземления имот към предвидената по регулационния план, но неосъществена улица?

- Вярно ли е, че от 25.08.2006г. (петък), въззивникът С. К. С. незабавно е започнал да разчиства поземления имот и да извършва различни действия по изкореняването и изсичането на различни диви дървета, храсти и паразитни растения в територията на поземления имот с оглед неговото облагородяване?

- Вярно ли е, че от 25.08.200бг. (петък), въззивникът С. К. С. незабавно е започнал да извършва различни действия по засаждането на дървета, овошки и други трайни насаждения в територията на поземления имот с оглед неговото облагородяване?

- Вярно ли е, че от 25.08.2006г. (петък), въззивникът С. К. С. незабавно е поставил в територията на поземления имот притежаваните от него домашни животни (коне, овце и кози) и е започнал да ги пасе?

- Вярно ли е, че от 25.08.2006г. (петък), въззивникът С. К. С. незабавно е поставил в територията на поземления имот жилищен фургон без колела, който е ползвал по това време, и е започнал непрекъснато да живее във фургона е оглед охраната на владяния от въззивника процесен поземлен имот и защитата на отглежданите от него домашни животни в територията на имота?

- Вярно ли е, че след 25.08.2006г. (петък) К. С. Н. с ЕГН ********** (баща на въззивника С. К. С.)по никакъв начин (нито чрез фактически действия, нито чрез юридически действия) не е оспорвал владението на въззивника С. К. С. върху процесния поземлен имот като негов собствен имот?

- Вярно ли е, че след 2019г. до настоящия момент пред мен в процесния поземлен имот периодично са се появявали и продължават да се появяват различни физически лица, които от името на въззиваемата страна „Уишбон“ ЕООД с ЕИК 148160869 са претендирали, че именно това търговско дружество е собственик на имота и с различни думи и изрази са настоявали въззивникът С. К. С. да им предаде владението върху имота?

- Вярно ли е, че въззивникът С. К. С. никога не е предоставял фактическата власт върху процесния поземлен имот на никое лице, включително на представителите на ответника „Уишбон ЕООД с ЕИК 148100869?

- Вярно ли е, че въззивникът С. К. С. никога и по никакъв начин не е отстранявал от процесния поземлен имот никакви физически лица, 4 включително представителите на ответника „Уишбон ЕООД с ЕИК 148100869, тъй като никога не са нарушавали неговото владение и никога не са установявали тяхна фактическа власт върху имота?

Изразено е становище по съществото на спора.

СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от молбата на процесуалния представител на ответното дружество.

ВЪЗЗИВН. С.: Поддържам въззивната жалба и всичко, което е извършено до момента.

ПЪЛН. Х.: Оспорвам въззивната жалба. Не оспорвам иска. Оспорвам самата жалба, тъй като основанията, които са в първоинстанционното решение излиза, че имотът е общинска и държавна собственост, поради което моят доверител не може да проведе производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, респективно не може да претендира давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС. В този смисъл, аз съм признал фактите в първоинстанционното производство, защото те са се случили, аз съм техен очевидец, в този смисъл съм признал иска като основателен на първа инстанция. Не възразявам да се уважи въззивната жалба, тъй като евентуалното уважаване на въззивната жалба би обвързало ищеца с предварителния договор, т.е мога да реализирам правата на доверителя ми, тъй като ще бъде собственик ищецът и аз ще мога на основание чл. 367 ГПК да проведа производството по обявяване на предварителния договор за окончателен, иначе, че ако няма собственик, няма да успея да реализирам подобна процедура, тъй като има забрана в закона. Т.е не оспорвам въззивната жалба в този смисъл и претендирам първоинстанционното решение да бъде отменено, и да бъде уважен иска, тъй като последицата е, че аз ще мога да проведа иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу ищеца, като наследник на Н. А. Гр. и страна по предварителния договор. Не поддържам твърдението, че сме станали собственици по давност, т.е твърдим, че не сме собственици, а ищецът е собственик и това е основанието да проведа след това процедурата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Т.е не оспорвам техните права. В момента вече няма спор между нас. Спорът отпадна, откакто ми се обади титулярът на дружеството, господин Х. и каза, че в този случай е съгласен, ако се признаят за собственици ищците, аз да започна процедурата по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за да се придобие собствеността върху имота по договора, който е от 2010г. мисля.

ВЪЗЗИВН. С.: Не спорят тука в залата, но извънсъдебно на място спорят постоянно. Последно спориха извънсъдебно, господинът лично е идвал (поглежда пълномощникът Х.) с един хвърчащ лист и казва да се махаме оттам.