Решение № 279 от 19.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20263100900239 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон (ТЗ).

Образувано е по молба вх. № 11317/06.04.2026 г. от В. Е. А. в качеството му на ликвидатор на „ИМС” ЕООД – в ликвидация, ЕИК 103936055, за откриване производство по несъстоятелност на дружеството на основание чл. 607а от ТЗ поради неплатежоспособност или, евентуално, свръхзадълженост.

Молителят твърди, че с Решение № 38/23.01.2024 година по т.д. 607/2023 на Окръжен съд – Варна е прекратена дейността на дружеството на основание чл. 155, ал. 1, т. 3 от ТЗ. В законоустановения шестмесечен срок от вписаната на 20.03.2025 г. в ТР покана и до момента на подаване на молбата кредитори на дружеството не били предявили вземания. От извършена инвентаризация и проверки в публични регистри не било установено налично имущество с изключение на Полуремарке, марка „Самро“, модел С 338 Ж, рама VK1S338RJPH601438, рег. № С2817ЕР, Товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел 1834 Л, рама WDB6524781K022453, двигател 44198710738500, рег. № В8304СТ и Ремарке за товарен автомобил, марка „Шварцмюлер“, модел ТПА 2 ЗЖ, рама 91968, рег. № В2066ЕК, които активи не били намерени и не били предадени на ликвидатора. Ликвидаторът бил уведомен на 19.08.2024г. от „Хара Ауто България“ ЕООД, че това дружество е собственик на посочените движими вещи. Ликвидаторът подал на 26.08.2024г. сигнал до Районна прокуратура Варна за евентуално присвояване или кражба за посочените по-горе активи и предприел действия за изясняване на местонахождението им чрез запитване до дружеството.

На 28.08.2024г. получил постановление на ВРП за отказ да се образува досъдебно производство. На ликвидатора не били представени търговска и счетоводна документация на предприятието, както и данни за друго имущество. Не били предадени досиета на работници – както на ликвидатора, така и в НОИ. Посочва задължения на дружеството към НАП, по изп. д. 3060005990/2006 – публичен изпълнител М.Г. държавна такса към Окръжен съд – Варна по т. д. 607/2023; възнаграждение на ликвидатор в общ размер в размер 42 213,93 евро. Сочи се за начална дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, датата на постановяване на решение № 38/23.01.2024 година по т. д.

607/2023 на Окръжен съд – Варна – 23.01.2024 г., с което ВОС е прекратил дейността на 1 дружеството. Изрично се подчертава, че дружеството не разполага с никакви парични средства, с които да заплати евентуално възникнали в хода на настоящото производство разноски, в това число и такива за такси и съдебни експертизи.

Молителят иска съдът да на осн. чл. 632 ТЗ да обяви неплатежоспособност, евентуално, свръхзадълженост и да открие производство по несъстоятелност на „ИМС” ЕООД – в ликвидация, ЕИК 103936055.

Предварителните въпроси относно попълването на производството с изискуемите съобразно чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ писмени доказателства са разрешени в определение № 664/21.04.2026 г. Представено е изискуемо уведомление по чл. 78 ал. 2 ДОПК и удостоверение по чл. 77 ал. 1 ДОПК. Длъжникът, действащ чрез законен представител (ликвидатор), е освободен от авансово заплащане на таксата за разглеждане на молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото от ликвидатора и служебно събрани от съда писмени доказателства, както и служебно известните му обявени по партидата на търговеца в ТР обстоятелства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените с молбата писмени доказателства и служебно извършената (чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ) справка в търговския регистър се установява, че с Решение № 38/23.01.2024 г. постановено по т. д. 607/2023 г. по описа на Варненски окръжен съд, на „ИМС” ЕООД, ЕИК 103936055, е прекратено на основание чл. 155, т.3 от ТЗ, тъй като управителят В.К.П. е починал на 23.02.2023 г. и след тази дата в търговския регистър не е бил вписан друг управител. Дружеството е в открито производство по ликвидация, със срок на ликвидацията шест месеца от обявяване на покана до кредиторите в ТРРЮЛНЦ. С акт на ДЛР № 20240228161048-4/31.05.2024 г. В. Е. А. е назначен служебно като ликвидатор.

Като съобразява специалната норма на чл. 611, ал. 3 от ТЗ, съгласно която производство по несъстоятелност може да бъде открито и по отношение на неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация, както и че молбата е предявена от назначения ликвидатор на дружеството (чл. 626, ал. 2 от ТЗ), съдът приема, че молбата за откриване производство по несъстоятелност е подадена от надлежно легитимирано лице.

Ликвидаторът е представил списък с кредиторите на „ИМС” ЕООД (в ликвидация), според който общият размер на задълженията на дружеството към негови кредитори е 42 213,93 евро.

При липсата на данни за водени от „ИМС“ ЕООД (в ликвидация) търговски книги, съответно за отразени задължения към кредитори и вземания от длъжници след 31.12.2010 г., към която дата е съставен последният обявен в ТР годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството, при преценката дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост следва да бъдат съобразени преди всичко установените публични задължения към НАП и задълженията към ликвидатора.

Видно от служебно изискана справка за задълженията на „ИМС“ ЕООД, ЕИК 103936055, издадена от НАП, актуална към 23.04.2026 г., задълженията за ДДС, Корпоративен данък по ЗКПО, ДОО, здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд (по декларации обр. 6) за периода 14.12.2013 г. - 05.03.2024 г. са в общ размер на 28 471,40 евро – главници и 33 703,29 евро – лихви или общо 62 174,69 евро. Посочените публичноправни задължения са свързани с търговската дейност на длъжника, тъй като се касае за вноски към централния бюджет, свързани с облагаеми доставки, данък печалба, заплати и осигуровки. Към 23.04.2026 г. в ТД на НАП – Варна има образувано изпълнително дело и има наложени обезпечителни мерки върху имуществото на „ИМС“ ЕООД, както следва: • Запор на МПС: ➢ товарно ремарке и полуремарке марка Schwarzmuller, модел полуремарке с рег.№ B2138EK, ➢ товарен автомобил марка MAN, модел 19.362, рег.№ 2

B3792KA, • Запор на банкови сметки. Липсва авоар. • Запор на 50 /петдесет/ дружествени дяла от по 100/сто/ лева , брой: 50 бр., с Номинална стойност за един брой 100.00 лв., издател: Балканстрой-2005 ЕООД, ЕИК 103936322. Посочва се още, че „ИМС“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 103936055, е било регистрирано по ЗДДС на 13.06.2005г. и дерегистрирано по ЗДДС на 08.04.2015 г. Няма данни за последваща регистрация по ЗДДС и към настоящия момент дружеството не е регистрирано по ЗДДС. Към 14.07.2025г. в ТД на НАП Варна няма данни за декларирани в дневници за покупки на лица регистрирани по ЗДДС покупки от задълженото лице ИМС ЕООД - в ликвидация, ЕИК 103936055, за данъчни периоди от 01.2019 до 03.2026 вкл.

От представената справка за задълженията за местни данъци и такси е видно, че „ИМС“ ЕООД (в ликвидация) няма актуални партиди за декларирани недвижими имоти.

Декларирано е единствено ремарке/полуремарке рег. № В2138ЕК без посочена марка. Не се сочат неплатени задължения за данък МПС и др. местни данъци и такси.

Видно от служебно изисканата информация от МВР – „Пътна полиция“ – Варна и представена справка от информационна система „КАТ“, по партидата на молителя са регистрирани влекач „МАН“, рег. № В3792КА с първа регистрация 08/05/1990 и полуремарке Шварцмюлер, рег. № В2138ЕК с първа регистрация 03/05/1990 г.

От представената справка от Камарата на ЧСИ е видно, че срещу „ИМС“ ЕООД има висящи изпълнителни дела №№ 20238080400001; 20088070400315; 20098500400048;

20098080400213; 20248940400420 и 20098070400318.

Представена е справка от Централния регистър на особените залози – справка за вписани обезпечения по ЗОЗ за периода а период 01.04.1997г. до 23.04.2026г., от която е видно, че по партидата на длъжника са вписани два броя запори в полза на НАП, а именно:

Запор №: 2018061133672 с предмет товарен автомобил марка MAN, рег.№ В3792КА, година на производство 1990г., товарно полуремарке марка Schwarzmuller, рег.№ В2138ЕК, година на производство 1990г. и Запор №: 2018061133690, по който не са установени парични средства на длъжника по банкови сметки или в брой.

От извършената от съда служебна справка в Агенция по вписванията е видно, че единственият притежаван от молителя недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, пл. № 862, площ 1312,00 кв.м., местност „Фатрико дере“, СО Ваялар – Траката, обл. Варна, община Варна, гр. Варна, е продаден на публичен търг на 21.12.2017 г. и всички вписани върху имота възбрани са заличени.

От извършената от съда служебна справка в търговския регистър по партидата на „ИМС“ ЕООД, ЕИК 103936055, е видно, че последните данни за финансовото състояние на дружеството преди откриването на производството по ликвидация датират от подаден и обявен ГФО за 2010 г. Поради отдалечеността във времето, данните от този ГФО са ирелевантни за настоящото производство, поради което обсъждането им е безпредметно.

След 2010 г. в ТР са подадени декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството за 2017, 2018 и 2019 г., че дружеството не извършва търговска дейност. Следващата декларация в този смисъл е за 2024 г. и е подадена от ликвидатора В. Е. А..

Според представения с молбата по чл. 625 от ТЗ баланс към 06.04.2026 г. дружеството има краткосрочни задължения в размер на 72 хил. евро и отрицателен финансов резултат от ликвидацията. Според баланса, към 31.12.2025 година и към момента на подаване на молбата дружеството не притежава активи – краткосрочни и дългосрочни, което означава нулева ликвидност на дружеството. Иначе казано дружеството не разполага с каквито и да било краткотрайни активи, с които може да посреща текущите си задължения.

При тези данни за финансовото състояние на дружеството съдът намира, че не са налице условията на чл. 631 от ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

3

Наличието на публичноправни задължения към държавата, които са останали непогасени в значителен период от време, изричното деклариране, че от 2017 до 2019 г. предприятието не извършва търговска дейност и липсата на данни за извършване на такава след 2019 г., липсата на краткотрайни активи, както и липсата на данни за фактическо наличие на други активи, които биха могли да послужат като обезпечение на задълженията му към кредиторите, налагат извод, че за дружеството са налице сериозни финансови затруднения, които имат траен и необратим характер.

Въз основа на горното съдът заключава, че ответното дружество следва да бъде обявено в неплатежоспособност.

Началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл.608, ал.1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор. Съответно, за спиране на плащанията поради презумирана неплатежоспособност следва да се приеме датата с най-ранен падеж, към която са налице финансови затруднения с траен и необратим характер.

Най-старото непогасено публичноправно задължение (като не се отчитат такива с незначителна стойност) е с падеж 14.11.2014 г. за сумата 26 689,44 евро дължим ДДС. След 31.12.2016 г. съгласно подадените декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството дружеството не извършва търговска дейност, от която да генерира приходи.

Установено е, че на 21.12.2017 г. е извършена продажба на публичен търг на единствения недвижим имот на дружеството, след което това задължение е останало непогасено. Ето защо, въз основа на представените по делото писмени доказателства за начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 14.11.2014 г. От тази дата дружеството не е било в състояние да плаща декларираните публични задължения за ДДС, корпоративен данък и др., с което е осъществена законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ – търговецът е спрял плащанията. Не са налице данни преди тази дата дружеството да е било свръхзадължено.