Решение № 1223 от 15.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110201872 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от В. С. А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №9786 от 08.01.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, н а въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 1533.88 €.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителността като оспорва и компететнтността на наказващия и контролния орган, а също и провеждането на проверката съобразно регламентираните способи и с одобрени и сертифицирани за съответните измервания технически средства.

Въззиваемата страна – ИА „Автомобилна администрация“ оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.12.2025 г. около 14.27 ч. на път III-2008, км 9+200 на отбивна площадка в посока от Кариера „Каровча“ към гр. Белослав, управляваното от въззивника четириосово товарно МПС с двойна трета и четвърта ос - *, рег.№*, извършващо обществен превоз на товар фракция 0/63, било спряно за проверка от контролен екип в състав – свид. Е. Г. и Т. П.

– инспектори в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“.

Проверка на превозните документи и извършено замерване с електронна мобилна везна „Tenzovahy“, модел PW-10, сер.№K0200009 и с ролетка )1305/18/5м, констатирала сборна сума 28750 кг на натоварване на двойната трета и четвърта ос с междуосово разстояние 1.42 м, при което било надвишено с 9750 кг максимално допустимото натоварване 19 т на двойната трета и четвърта ос съобразно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, поради което спрямо възивника бил съставен АУАН №0011249 от 09.12.2025 г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, 1 пр.3 ЗдвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Като възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация, наказващият орган издал оспореното НП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени показания на свид. Е. Г., така и от напълно съответстващите им приобщени документи – НП №9786 от 08.01.2026 г., АУАН №0011249 от 09.12.2025 г., свидетелство за регистрация на МПС част 1 за рег.№*, протокол за измерване на превозно средство №0000114/2025 от 09.12.2025 г., пътен лист №101653, товарителница №015042, заявление за проверка №000029-28189 от 09.06.2025 г., ЕО сертификат №ТСМ 128/04-4103, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, протокол за проведено обучение от 22.01.2025 г., заповед №РД-11-1279 от 10.10.2025 г., заповед №РД-111278 от 10.10.2025 г., и удостоверение за правоспособност №784.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, надлежно оправомощен чрез Заповед №РД-11-1279 от 10.10.202г. от председател на УС Агенция „Пътна инфраструктура“ съобразно чл.107, ал.1 ЗАвП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и съставеното въз основа на същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на законоустановените процесуални изисквания за форма и съдържание. Нарушението е констатирано при проверка от служители на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел по установяване на нарушението.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП по същество съдържа изискване за спазване на установените допустими параметри за натоварване на осите на пътните превозни съобразно Наредба №11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез заплащане на такса към ИА „Пътна инфраструктура“ за движение с извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че управлението от въззивника на съответното четириосово товарно МПС с двойна трета и четвърта ос с разстояние между всяка от тях над 1.3 м до 1.8 м, със сума на натоварването на двойната трета и четвърта ос 28750 кг, действително попада в хипотезата на чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г., при която максимално допустимата сума от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa е 19000 кг и установената стойност 28750 кг сочи претоварване с 9750 кг.

Проведеното от контролния орган измерване на масата на превозното средство е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната метрологична проверка за техническа изправност и е верифицирано до 25.06.2026 г. като кредитираните от съда показания на свид. Е. Г. сочат, както конкретното местоположение на извършената проверка, така и правилното позициониране на провереното МПС и измервателния уред, а също и обстоятелството, че везната е саморегулираща се при минимална денивелация, както и че се изключва автоматично при прекомерен наклон.

Административно–наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл.177, ал.3 ЗДвП, предвиждащ санкция за всеки, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. При проверката, а и в последствие до издаване на процесното 2

НП, въззивникът не е представил надлежно издадено разрешително след заплатена такса за извършване на съответния превоз при превишение на допустимите максимални нива на натоварване.

При тези фактически данни се налага извод за правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. Също така, съдът намира за правилно приложено от наказващия орган предвиденото след изменението с ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., наказание глоба с фиксиран размер 3000.00 лв (1533.88 €) за процесното нарушение.

При изтъкнатите аргументи, съдът счита оспореното НП за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт съобразно чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 130.00 лв до 190.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че възнаграждението следва да бъде присъдено в минималния установен размер 130.00 лв (66.47 €).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №9786 от 08.01.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, н а В. С. А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 1533.88 €, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата 66.47 € (шестдесет и шест евро, 47 цента) по сметка на РД „Автомобилна администрация Варна, представляваща стойност на възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3