Решение № 79 от 12.08.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. , 12.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Симеон Г. Гюров при участието на секретаря М.Н.Н. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20211860100330 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание и т.3, вр.чл.225, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/. чл. 344, ал.1, т.1, т.2

Производството е образувано по искова молба вх. № ****/******* година подадена от В. Ч. С. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., обл.С., ул.„Иван С.“ № 6, чрез пълномощника му адв.Д.Н., гр.П.. бул. „*************“ № 47 против ДГ „************“ с.Ч., обл.С., ул.

„************“ № 12, ЕИК **********, представлявана от С.И.Я.-Н. -директор. Ищецът твърди в исковата молба, че е работил в ДГ „************" с.Ч. като „работи икподдрьжка/огняр". Твърди, че със Заповед № 50/********* г. на директора на ДГ „************" е било прекратено трудовото му правоотношение с ответника с посочено от нея основание - чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Ищецът твърди в исковата молба, че оспорва законността на извършеното уволнение в срока по чл. 358, ал.1 от КТ, като но реда на чл.

344. ал. 1 от КТ, моли за отменяването му по следните съображения: На първо място не се знае преди или след полученото предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена заповедта, т.к. и двете са с дата ********* г. Възможно е заповедта да е предшествала предизвестието. Няма и подпис на ищеца, че е получил и двата акта, а единствено такъв на работодателя. На второ място в заповедта е посочено ЕГН за работника/служителя, което няма нищо общо с единния граждански номер на С., който факт сам по своята същност опорочава процедурата по уволнение. Недоумение буди и фактът, че само 28 дни преди процесната заповед, работодателят е сключил допълнително споразумение №25/******** г. за увеличаване на трудовото му вьзнаграждение. В същото споразумение на първа страница е вписано „пенсиониран поради прослужено време и 1 възраст на *********.". Следователно от самото сключване на трудовия договор е било известно на рабоюдатсля, че ищецът е пенсионер. Дори и когато е сключено допълнителното споразумение. Освен това още същия ден на връчване на заповедта на неговото работно място е бил назначен отново пенсионер - Л.Ц.Л.. Само шест дни преди допълнително споразумение № 25, а именно на ********** г. ответникът също в един и същ ден е наказал е две дисциплинарни наказания ищеца -със заповед № 19/******** г. със „забележка", а със заповед № 20 с „предупреждение за уволнение“. И в двете заповеди не е изяснено кога е извършено нарушението. И само след шест дни му увеличава трудовото възнаграждение. Страните са в трудово правоотношение от ********** г. Ищецът е придобил право на пенсия на осигурителен стаж и възраст и е реализирал това право на 01.10.2004 г., т.е. преди сключване на трудовия договор. Работодателят с знаел, че ищецът е пенсионер, въпреки това го е уволнил на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 „б" от КТ, което действие представлява злоупотреба с права. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на длъжността, от която с уволнен, а именно „***********“ към ДГ „************“ с.Ч., както и да осъди на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа - брутното му трудово възнаграждение за шест месеца, считано от датата на уволнението-*********г./- по 923,36 лв., или общо за сумата от 5466.12 лева, изм. в с.з., ведно със законната лихва върху тази сума от ******* г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В хода на устните състезания по делото, ищеца В.Ч. С., чрез процесуалния си представител адвокат Д.Н., излага подробни съображения по предявените искове. Счита, че са доказани по основание и размер. Моли съда да присъди направените съдебни разноски, възразява срещу прекомерен размер на заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответника.

Ответникът ДГ „************“ с.Ч., обл.С., ул.„************“ № 12, ЕИК **********, представлявана от С.И.Я.-Н. - директор, чрез пълномощника - адвокат С.Г. Е. от САК, служебен адрес: гр.П.. С. област, ул."***********" № 1, ст. 2, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, представил е заверени копия на писмени доказателства по опис и е направил доказателствени искания.Ответникът в писмения си отговор оспорва всички обективно кумулативно съединени искове - по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225. ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение, като неоснователни, а иска за заплащане на обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконното уволнение, оспорва и по размер.Ответникът в писмения си отговор твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца извършено с оспорената заповед №50/********* г. на Директора на ДГ „ ************" на посоченото в нея основание чл. 328,ал.1, т. 10б от КТ - поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, преди сключване на трудовия договор с ответника, е 2 законосъобразно и правилно.Ответникът в писмения си отговор твърди, че не е спорно обстоятелството, че между страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор № 2/**********г., по силата на който ищеца е заемал длъжността „*************“, с място на работа: ДГ „************" с. Ч., на пълно работно време - 8 часа, при петдневна работна седмица, със срок на договора - една година, с изпитателен срок от 6 месеца - уговорен в полза на работодателя, с основно месечно трудово възнаграждение 616 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа 0,6 % за всяка година трудов стаж, като така сключения срочен трудовия договор се е трансформирал в договор за неопределено време съгласно подписано от страните допълнително споразумение от 13.10.2020 г. към трудовия договор. С последно подписано допълнително споразумение №25/0******** г. към трудовия договор, между страните по трудовия договор с постигнато съгласие за изменение на основното месечно трудово възнаграждение в размер на 786.50 лв. и допълнително трудово възнаграждение за натрупан трудов стаж с професионален опит - 0,6 % за всяка натрупана година, считано от 01.02.2021 г. Ответникът в писмения си отговор твърди, че със заповед №50/********* г. на Директора на ДГ „************" на основание чл. 328, ал.1, т.10б от КТ - поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.10.2004 г., преди сключване на трудов договор № 2/********** г., и след връчено писмено предизвестие с изх.№ 67/********* г. трудовото правоотношение с ишеца е прекратено, считано от ******* г. Оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на работника на ********* в 9.00 часа, при условията на отказ, който отказ е надлежно удостоверен от връчителя и от двама свидетели с извършените върху заповедта отбелязвания, поради което същата е връчена редовно и надлежно на ищеца. Екземпляр от заповедта е предаден на ищеца. Ответникът в писмения си отговор твърди, че едновременно с връчване на оспорената заповед на ******** г. в 9.00 часа на ищеца е връчено и предизвестие за прекратяване на ТПО с изх.№ 67/********* г. също при условията на отказ, което е надлежно удостоверено от връчителя и от двама свидетели с извършените върху предизвестието отбелязвания, като екземпляр от предизвестието е предаден на ищеца. Сочи се, че писменото предизвестие в хипотезите на чл. 328, ал. 1 от КТ не представлява съществен елемент от фактическия състав на процедурата по прекратяване на ТПО. В конкретния случай предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е редовно връчено на работника, трудовия договор е прекратен без да е спазен срокът на предизвестието, като видно от текста на оспорваната заповед, работодателят е разпоредил да се изплати на работника обезщетение за неспазен срок на предизвестие и такова му изплатено на 27.04.2021г. В този смисъл следва да се отбележи, че при прекратяване на трудово правоотношение на основание, на което се дължи предизвестие, какъвто е процесния случай, фактът на неспазване на срока на предизвестието, не води до незаконност на прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328 от КТ, включително и на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ и без да отправя предизвестие, или макар и да отправя, да не спази месечния срок. предвиден по закон. Последица от това е задължението да плати 3 обезщетение на уволнения работник по чл. 220, ал. 1 от КТ, а не незаконност на уволнението. / В този смисъл Решение № 320/05.02.2018г. по гр. дело № 1630/2017г. по описа на ВКС, IVг. о., ГК/. Ответникът в писмения си отговор твърди, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение № 50/********* г. на Директора на ДГ „************", с която същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ е законосъобразна, при наличие на предпоставките за това, а именно: ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и го е упражнил, считано от 01.10.2004 г., за което обстоятелство работодателят е изискал служебна информация при условията на чл.

328, ал. 3 от КТ и получил такава от ТП на НОИ - София област с писмо изх. № 1019-221016#1/*********г., както и - трудовото правоотношение с ищеца е възникнало на ********** г., когато е сключен трудов договор № 2/**********г., т.е., след упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Именно и защото ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди сключването на трудовия договор с ответника, то за последния е възникнала възможността и правото да приложи разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, с която норма изрично е уредено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, след като работникът е придобил и упражнил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди сключване на трудовия договор и без оглед на други обстоятелства./ В този смисъл Решение № 349 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 374/2010 г., IV г. о., ГК, Решение №218 от 19.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 7139/2015г. IVг. о., ГК, /. Ответникът в писмения си отговор твърди, че сгрешеният ЕГН на работника в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не опорочава процедурата по уволнение. В конкретния случай са налице достатъчно данни индивидуализиращи по категоричен начин работника, а именно: три имена, заемана длъжност, структурна единица на работодателя, в която се изпълнява длъжността, място на работа, основание за уволнение, дата, месец и голина на раждане на ищеца, доколкото грешката в ЕГН е само досежно последните четири цифри от него, номер на лична карта, дата на издаването й, и постоянен адрес на работника. Освен това работникът е осъществил правото си на защита, като е оспорил заповедта пред съда, поради което и няма съмнение за адресата на същата. Ответникът в писмения си отговор твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение с оспорената заповед на посоченото в нея основание чл. 328, ал.

1, т. 10б от КТ, не представлява злоупотреба с права от страна на работодателя, предвид знанието от последния, че ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди сключване на трудовия договор. В подкрепа на този извод е систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ и чл. 328, ал. 3 от КТ, които ясно сочат, че и двата юридически факта - придобиване и упражняване правото на пенсиониране, при които може да бъде прекратен трудовият договор, следва да са осъществени към датата на сключване на договора, така че да могат да бъдат проверени и известни на работодателя, именно към този момент. С въвеждане на специалното прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ (предишен чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ) е предоставено правото на работодателя, който се е съгласил да назначи на работа пенсиониран работник или служител, да прекрати едностранно грудовото му 4 правоотношение по своя преценка във всеки един момент от неговото действие. С оглед тази възможност разпоредбата на чл. 328, ал. 3 от КТ предвижда, че работодателят може да получи информация от Националния осигурителен институт относно наличието на упражнено от работника или служителя право на пенсия. Законът не поставя други изисквания или не предвижда други обстоятелства, конто да са налице, за да може работодателят да упражни правото си да прекрати договорната връзка на основание чл. 328, ал. 1. т. 10б КТ. Ответникът в писмения си отговор твърди, че с оглед на гореизложеното оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с законосъобразна и правилна - издадена от компетентно лице, носител на работодателската власт и при спазване на материалния закон, същата е мотивирана и при наличие на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ поради придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст oт ищеца преди сключване на трудовия договор с ответника, с оглед на което е породила действието си, а именно - трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на посоченото в нея основание.С настоящия отговор, ответникът прави възражение за прихващане за сумата в размер па 923.36 лв. - изплатено на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие и моли съда да го приеме за разглеждане, при условията на евентуалност, в случай, че уважи предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа на работника поради незаконното уволнение. С оглед на изложеното, ответникът моли съда да отхвърли предявените от В. Ч.