Определение № 2275 от 16.10.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2275

14.10.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

9-ти търговски

На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20201000503165 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Е. П. лично и като пълномощник на сестра си Е. Е. Б. против определение №6559 от 05.05.2020г. по В.гр.д.

№3145/2016г. на СГС, ГО, IV -Д въззивен състав, с което е оставена без разглеждане молбата им /наименувана жалба/ с вх.№38488 от 21.03.2019 г. за допълване на определение № 32894 от 15.12.2017 г. за прекратяване на въззивното производство по същото дело.

Жалбоподателките излагат доводи по съществото на спора, предмет на въззивното производство. Твърдят, че определението е недопустимо, тъй като не са изпълнени указанията на САС с предходното негово определение, с което е указал, че става въпрос за искане /молба/ по чл.250 ГПК. Молят въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт и да постанови, че се прекратява и производството пред СРС,като решението му се обезсилва, като се обезсилят и издадените изпълнителни листове срещу частните жалбоподателки.

Препис от частната жалба е връчен на другите страни – ищец и трето лице-помагач на ищеца, но в срока по чл.276 от ГПК отговор не е постъпил.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното определение във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

1

От данните по делото се установява, че производството пред СГС е образувано по въззивна жалба на Ц. Е. П. и Е. Е. Б. срещу решение от 03.07.2015 г., постановено по гр.д. № 34727/2013 г. на Районен съд – София, с което е уважен иск на „Топлофикация София“-ЕАД по чл.422 ГПК срещу двете жалбоподателки. Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко“-ООД като помагач на ищеца и С. П. М. - трето лице помагач на ответниците.

С протоколно определение на СГС от 18.05.2017 г. е спряно производството пред въззивния съд на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК – поради смърт на третото лице помагач С. М., като е указано на страните, включително и на ищеца, че в шестмесечен срок от получаване на съобщението следва да ангажират доказателства за смъртта и наследниците на третото лице-помагач, с оглед конституирането им в производството, както и че ако в този срок не ангажират такива доказателства, производството по делото ще бъде прекратено.

С определение №32894/15.12.2017 г. е прекратено въззивното производство на основание чл.230, ал.2, изр.2 ГПК по съображения, че в указания шестмесечен срок указанията не са изпълнени – не са посочени наследници на третото лице-помагач С. П. М..

С молба (наименувана жалба) с вх.№38488/21.03.2019 г. /л.75/ въззивниците Е. Е. Б. и Ц. Е. П. са поискали поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 15.12.2017 г. като допълни, че решението на СРС се обезсилва и производството пред първата съдебна инстанция също се прекратява, както и да обезсили издадените два изпълнителни листа от 04.04.2018 г.

С определение от 2.08.2019г. съдът е оставил без уважение молбата за поправка на ОФГ. Това определение е обжалвано пред САС, който с определение №181 от 21.01.2020 г. е обезсилил определението на СГС приемайки, че съдът е бил сезиран с молба за допълване на определението от 15.12.2017 г., а не за поправка на очевидна фактическа грешка, и е върнал делото на СГС за произнасяне по молбата на жалбоподателките по чл.250 от ГПК.

С обжалваното в настоящото производство Определение №6559 от 05.05.2020г. съдът е оставил без разглеждане молбата на Ц. Е. П. и Е. Е. Б. с вх.№ 38488 от 21.03.2019 г. за допълване на определението от 15.12.2017 г. като е приел, че същата е просрочена.

Така постановеното определение е правилно и съобразено със закона.

Според разпоредбата на чл.250 от ГПК, страната може да поиска 2 допълване на решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила.

Определението на съда от 15.12.2017 г., с което е прекратено въззивното производство, е съобщено лично на жалбоподателката Ц. П. и на същата като пълномощник на сестра си Е. Б. на 21.12.2017 г./л.66 и 67/.

Същото не е обжалвано в указания едноседмичен срок от съобщаването му.

Поради това е влязло в законна сила.

Молбата за допълване на определението от 15.12.2017 г. е депозирана на 21.03.2019 г., което е доста след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.250 от ГПК, започнал да тече от връчване на определението – 21.12.2017 г. или от влизането му в сила на 28.12.2017 г.

Поради това правилно съдът я е оставил без разглеждане като недопустима.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №6559 от 05.05.2020г. по В.гр.д.

№3145/ 2016г. на Софийски градски съд, ГО, IV -Д въззивен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3