Решение № 1649 от 28.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1649 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900872 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон (ТЗ).

Производството е образувано на Софийска градска прокуратура. В исковата молба се твърди, че „И.****“ ООД е останало без управител след смъртта на вписания управител, настъпила на 15.11.2016 г. Иска се дружеството да бъде прекратено.

Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище по исковата молба.

В съдебно заседание представителят на ищеца – прокурор Х., поддържа иска.

Ответникът не изпраща представител и не изразява становище и по съществото на спора.

Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От обявените данни по партидата на „И.****“ ООД в търговския регистър се установява на 21.03.2016 г. за управител на дружеството да е вписан Б.П.С., който и към датата на приключване на устните състезания фигурира като управител на ответното дружество.

Представеният и неоспорен препис-извлечение от акт за смърт сочи Б.П.С., чийто единен граждански номер съответства на посочения в книжата по регистрацията, да е починал на 15.11.2016 г.

1

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Законът признава на дружеството с ограничена отговорност самостоятелна правосубектност, обуславящо неговата самостоятелност спрямо притежателите на капитала му, включително и когато собствеността е съсредоточена у едно лице.

Управителният орган осигурява участието на фингираната личност в стопанския оборот като материализира волята на юридическото лице и обезпечава взаимоотношенията му с останалите правни субекти. При създадена по закон личност се опира на обособено имущество и фактическа възможност за неговото управление, обезпечено чрез персонализирано и дееспособно лице. Прекратената дееспособност на вписания управител лишава търговското дружество от управителен орган .Законът допуска временна липса на лице с очертаните качества, но когато това състояние продължи повече от 3 месеца, разпоредбата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява прокурора да поиска прекратяване на дружеството. Тази норма не държи сметка за причината, поради която дружеството е останало без управител. Необходимо, но и достатъчно е към датата на приключване на устните състезания в партидата на дружеството да няма вписан управител. Тези обстоятелства се установяват в случая, поради което дружеството следва да бъде прекратено.

Процедурата по ликвидация следва прекратяването на юридическото лице.

Администрирането й, елемент от което е и определяне на ликвидатора, не предпоставя разрешаване на правен спор. Доколкото прекратяването в случая бива наложено, следва да намери приложение по аналогия нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ. Законът изрично овластява длъжностното лице по регистрацията да определи ликвидатор, при все че основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт. От друга страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори, предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по регистрация. Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за определяне на ликвидатор е ограничен до хипотезата на чл. 266 ал. 4 ТЗ, която обаче предпоставя възникнал спор. По тези съображения настоящият състав приема, че нормата на чл. 266 ал. 2 ТЗ овластява длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по инициатива на съдружниците.

По разноските

Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледаният по същество спор ангажира привлечения в процеса ответник да поеме задължението към фиска като 2 заплати дължимата държавна такса.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ, по предявен иск от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, търговско дружество с наименование „И.****“ ООД, ЕИК ****.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, „И.****“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Илинден“, ж.к. "Света Троица", бл.

****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 30,00 лв. – държавна такса в производството пред Софийски градски съд.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис.

След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за администриране на производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3