Решение № 2718 от 29.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№… гр. Варна, 29.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при участието на секретаря Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр. дело № 11215 по описа за 2019 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по иска на Г.К.Г., ЕГН **********,***, срещу „З.О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща частичен иск от общо 375.44 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на 19.04.2018 г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017 г., за лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, peг. № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и разноските за производството.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че на 26.04.2017 г. сключила застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ с ответника „З.****“ АД за личния ѝ лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, peг. № *****, със срок на действие от 27.04.2017 г. до 26.04.2018 г. В застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017 г. била определена застрахователна сума от 5 900 лева и застрахователната премия в размер на 383.64 лева. Заявява, че последната била разсрочена, като към момента на предявяване на исковата молба всички вноски са платени. Излага, че на 12.04.2018 г. паркирала автомобила в гр. Варна, ****“ на паркинга на магазин „****“. Когато на 19.04.2018 г. отишла до автомобила, установила, че е увреден предният десен калник. На 20.04.2018 г. уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис по щета. Посочва, че на 04.07.2018 г. получила уведомление от застрахователя, с което последният отказал да ѝ изплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на чл.

18, ал. 4 от Общите условия по застраховка

„Каско на МПС“. Съгласно цитираната клауза застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение, в случай че при извършената проверка се установят различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и снимков материал. Ищцата счита отказа за неоснователен, като поддържа, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 375.44 лв.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В него се прави ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА.

Представят се доказателства за пълно плащане на вредите, доколкото същите са в установен размер по гр. д. № 1987/2019г. на ВРС, 47 състав.

В хода по същество на делото ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен иска поради плащане на исковата сума, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски в негова полза.

Съдът приема за установено следното:

Не са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като решението при признание на иска предполага уважаване на исковата претенция.

В случая в хода на производството – на

02.03.2020г., е извършено плащане на исковата сума /на цялата стойност, а не на частичната претенция/, което означава, че искът към момента на постановяване на решението се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца, на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а ответникът прави искане за присъждане на разноски в тяхна полза.

Съдът намира, че разноските за производството се възлагат върху страната, станала причина за завеждане на делото и неоснователно причинила на другата страна в производството разноски. Всички правила, съдържащи се в разпоредбата на чл. 78 от ГПК са насочени именно към удовлетворяване на тази цел. В конкретния случай, въпреки че искът се отхвърля, отхвърлителния диспозитив на решението е в следствие на извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника. Плащането само по себе си има характер на конклудентно признаване на основателността на претенцията, а отделно от това в настоящия случай е налице и признание на иска. В този случай независимо от отхвърлянето на иска като краен резултат, то искът се явява основателно заведен към датата на исковата молба. Именно ответникът с неизпълнението на задължението си за плащане на основателната претенция на ищеца в срок до завеждане на иска, е причинил вредата на ищеца, изразяваща се в сторените по делото разноски. Поради това дължи заплащане на същите, по арг. от чл. 78 ал. 2 от ГПК. Същите са в размер на сумата от 410лв., съгласно списъка на разноските и доказателствата.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.К.Г., ЕГН **********,***, срещу „З.О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща частичен иск от общо 375.44 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, причинени в резултат на застрахователно събитие, установено на 19.04.2018 г. в гр. Варна, по застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020090201700594 от 26.04.2017 г., за лек автомобил „Мерцедес Ц 220“, peг. № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА

„З.О.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.К.Г., ЕГН **********,***, сумата от 410лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски в настоящото производство, на основание и по агр. от чл.78, ал.2 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: