Решение № 1105 от 20.07.2021, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1231/2021
- Вид
- Решение № 1105
- Подписан
- 20.07.2021
- Състав
- ДИАНА ГЕОРГИЕВА ГАНЕВА, ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА, ГАЛЯ ДИМИТРОВА РУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.209а, ал.1 · Закон за здравето
- чл.63, ал.1 · Закон за здравето
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1105 от 20.07.2021г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на осми юли две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева при секретаря С.Х. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 1231 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Бургас против Решение №260028/08.04.2021г., постановено по НАХД №253/2020 г. по описа на Районен съд -Поморие, с което е отменено наказателно постановление № 251а-332/13.10.2020г. , издадено от директора на ОДМВР Бургас, с което на С.Ж.М., с ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от адв. Х., които оспорва жалбата и моли решението на РС-Поморие да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за настоящата инстанция, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представя договор за правна защита и пълномощно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С наказателното постановление, С.М. е наказан за това, че на 22.04.2020г., около 22.15 часа, се намира на открито обществено място-гр.Поморие, в района на блок №25, на ул.“Княз Борис І“, до канал на Поморийското езеро, като е без поставена защита на лицето или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената в т.І, подточка 9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването противоепедимична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за здравето, а именно: „всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата“.
С обжалваното наказателно постановление въззивният съд е отменил наказателното постановление. Приел е че нарушението е безспорно установено и доказано. Действително на посочените в АУАН и в НП дата и място М. е бил без маска, с което е осъществил състава на чл.209а от Закона за здравето, но деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да приложи чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че деянието е извършено в гр.Поморие, в късната част на денонощието, в близост но Черно море, не е имало други хора освен св.З., който е бил с поставена предпазна маска.
Настоящият състав намира решението за правилно. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Районният съд е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Съдът не споделя становището на касатора, че конкретно извършеното от М. деяние не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Настоящият съдебен състав счита, че преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца.
Съдът не споделя възражението на касатора, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е приложима относно формалните нарушения, каквото е настоящото. Действително, въведените противоепидемиологични мерки във връзка с пандемия от Ковид-19 са охраняване на обществени отношения от първостепенна важност, а именно здравето и живота на гражданите, но следва да се отчета факта, че нарушението е извършено в късната част на денонощието, като и че по това време не е имало други хора. При така установеното, административнонаказващият оран не е следвало да налага санкция, а да предупреди устно или писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.
Съдът намира, че нарушението не е и доказано. Свидетелят Стефанов не си спомня дали М. е имал „нещо друга на лицето“, а св.З. е категоричен, че М. е бил с маска тип рокерска шапка, където се виждат само очите. Подобно възражение е вписано и в АУАН.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация – адв.Х. поиска присъждане на направените разноски размер на 300 лв. –адвокатско възнаграждение. Представя договор за правна защита и съдействие, в което е договорено възнаграждение в размер на 300лв., платени в брой. При този изход на спора в полза на М. следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 300 лв.
На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Бургас, петнадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260028/08.04.2021г., постановено по НАХД №253/2020 г. по описа на Районен съд -Поморие
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на С.Ж.М. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски-адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.