Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1597 от 21.04.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 368/2026
Вид
Решение № 1597
Подписан
21.04.2026
В сила
21.04.2026
Състав
Пенка Костова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1597

Хасково, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - III състав, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕНКА КОСТОВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕНКА КОСТОВА административно дело № 20267260700368 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145- чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 45в, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Е. С., [държава], срещу Решение № РПЗТ-63/18.09.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ – МС), с което на основание чл. 45в, ал. 1, вр. чл. 45б, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на обжалваното решени са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Конкретно сочи, че мотивите на председателя на ДАБ - МС се основават на предположение. Счита, че е могло да бъдат предприети действия по чл. 45а от ЗУБ, а именно да му бъде разпоредено да се явява на всеки две седмици пред длъжностно лице на ДАБ, а не да бъде настанен директно в помещение от затворен тип. Твърди, че не са представени доказателства за твърдените престъпления. Претендира, че актът е издаден без правно основание. Излага доводи, че задържането следва да е за възможно най-кратък срок, като продължава само докато са приложими основанията, предвидени в чл. 8, § 3 от директивата или съответно чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ. Счита, че наложената мярка - до приключване на производството е определена в противоречие с материалният закон. Моли съда да отмени решение № РПЗТ-63/18.09.2025 г. на председателя на ДАБ - МС със законните последици от това.

Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли оспорването да бъде отхвърлено.

Административен съд Хасково, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че Е. С., [държава], е подал молба за предоставяне на международна закрила чрез ДМ-МВР до ДАБ на 11.09.2025г. и на 18.09.2025г. е регистриран като лице, търсещо закрила в Република България. По така подадената молба е постановено Решение № 5619/09.12.2025г. от председателя на ДАБ при МС, с което на Е. С. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България. Решението е връчено на 16.12.2025г., не е обжалвано пред Административен съд София – град и е влязло в сила на 05.01.2026г. Не е спорно и че към настоящия момент жалбоподателя вече не се намира в ТЦ- [населено място].

С писма вх. № КП-04-5906/09.09.2025г. и вх. № КП-04-6066/17.09.2025г. Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР са предоставили информация на председателя на ДАБ-МС, че на 23.08.2025г. и на 26.08.2025г. от сектор ОИД при РДГП Бургас са установени и задържани два автомобила, превозващи 35 лица, отговарящи на профила нелегален мигрант. Сред тях бил и чужденецът Е. С., * гражданин. Спрямо посочения чужденец била приложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход“ по ЗЧРБ. На 25.08.2025г., с цел обезпечаване изпълнението на наложената на чужденеца ПАМ, същият бил принудително настанен в СДНВЧ Любимец към Дирекция „Миграция“ – МВР. Посочено е, че според получената от ГДГП информация за горепосочения чужденец са налице достатъчно данни за осъществяване на престъпна дейност по организиране на групи, подпомагане за тяхното незаконно преминаване и пребиваване в Република България, както и транспортирането им към други европейски държави, престъпление по чл. 281, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода от една до шест години и глоба“. Поради предвидения размер на санкцията, деянието съставлява „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

След като се е запознал с цитираните писма на ГДНП, председателят на ДАБ-МС е приел, че информацията, съдържаща се в тях попада в хипотезата на чл. 456, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ, според която чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие, както и когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред и с Решение № РПЗТ-63 от 18.09.2026 е настанил Е. С. в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила.

За да направи това административният орган е приел, че от анализа на наличната информация за лицето и цялостното му поведение, са налице основания да се счита, че има опасност чуждият гражданин да се укрие, както и че това се налага с цел защита на националната сигурност и обществения ред. Административният орган е приел, че според предоставената информация, чуждият гражданин извършва действия, които попадат в обхвата на чл. 281 от НК, което представлява "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. 45в, ал. 5 ЗУБ и е процесуално допустима.

Процесното Решение № РПЗТ-63 от 18.09.2025г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 45в, ал. 1 ЗУБ, и изпълнява изискванията за форма и съдържание по чл. 45в, ал. 3 от ЗУБ.

Противно на твърденията в жалбата, административният акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, мотивите на решението в случая възпроизвеждат конкретните обстоятелства, въз основа на които са установени действия и/или поведение, възприети като основание да се приеме, че е налице опасност лицето да се укрие, както и че тези действия застрашават националната сигурност и обществения ред. Както е прието и в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, административният орган допълнително е посочил в мотивите на решението, че фактическите данни, въз основа на които е приел наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ се съдържат в постъпили писма вх. № КП-04-5906/09.09.2025г. и вх. № КП-04-6066/17.09.2025г. от ГДНП.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че преценката за материална законосъобразност следва да се извърши към момента на издаване на административния акт.

В чл. 45б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ е предвидено, че когато има опасност чужденецът да се укрие и когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип. В случая правилно председателят на ДАБМС е преценил установените факти, че Е. С. е влязъл на територията на Република България на 23.08.2025г. и не е подал молба за международна закрила, а това се случва, след като спрямо него са наложени ПАМ, поради което може да се предположи, че подаването на молба за международна закрила от лицето е само и с цел осуетяване на процеса по изпълнение на наложената му ПАМ.

Правилни са и изводите на административния орган, че във връзка с извършеното от афганистанския гражданин тежко престъпление – осъществяване на престъпна дейност по организиране на групи, подпомагане за тяхното незаконно преминаване и пребиваване в Република България, както и транспортирането им към други европейски държави, са налице основания да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 45б, ал. 1, т. 3 ЗУБ - с цел защита на националната сигурност или обществения ред.

Съдът не констатира допуснато нарушение и при прилагане на материалния закон, както и в преценката на административния орган за наличие на основанията за прилагане на мярката по чл. 45б от ЗУБ. В този аспект от съществено значение е обстоятелството, че се касае за временна мярка, имаща за основна цел "своевременно разглеждане на молбата за международна закрила", но при гаранции, обезпечаващи защитата на националната сигурност и обществения ред и предотвратяване опасността чужденецът да се укрие.

Принудителната мярка е наложена при спазване на административно -производствените правила, въз основа на обективен анализ на релевантните фактически обстоятелства в контекста и на предоставената информация от ГДНП – МВР.

В този смисъл, обоснован и съответстващ на индивидуалната преценка на относимите обстоятелства, а и на основната цел на закона – защита на националната сигурност и обществения ред, е изводът на административния орган, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 45б, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ и спрямо жалбоподателя следва да бъде приложена, предвидената в чл. 45б от ЗУБ временна мярка – настаняване в помещение от затворен тип за възможно най-кратък срок до отпадане на основанието по чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ. Така определената мярка и ограниченията, свързани с прилагането й са пропорционални на засегнатите права и интереси на жалбоподателя, доколкото имат временен характер, който е обезпечен с нормативно предвидено периодично преразглеждане наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ по реда на чл. 45 г, ал. 2 – ал. 3 от ЗУБ.

Срокът, за който се налага мярката по чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ, е уреден по идентичен начин в съюзното и националното законодателство. Съгласно чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ настаняването е за възможно най-кратък срок, като нормата на чл. 45г, ал. 1 от ЗУБ предвижда, че настаняването в център от затворен тип продължава до отпадане на съответното основание по чл. 45б, ал. 1. По силата на чл. 9, пар. 1 от Директива 2013/33/ЕС кандидатът се задържа единствено за възможно най-кратък срок и задържането продължава, само докато са приложими основанията, предвидени в чл. 8, пар. 3 от директивата.

Съгласно чл. 45а от ЗУБ, целта на мерките, прилагани спрямо чужденците, търсещи международна закрила, е своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или осигуряване участието на чужденеца в производството за закрила. Съвместното тълкуване на разпоредбите, уреждащи продължителността на мярката "за възможно най-кратък срок" по чл. 45б, ал. 1, вр. чл. 45 г, ал. 1 от ЗУБ и по чл. 9, пар. 1 от Директива 2013/33/ЕС, с тази на чл. 45а от ЗУБ, уреждаща целта й – за осигуряване на участие на чуждия гражданин в производството за закрила, навежда съда на извод, че начинът, по който е формулиран диспозитивът на оспореното решение "до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила" не е в нарушение на съюзните норми. След като крайният срок и в двата случая е, докато са приложими основанията, предвидени в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33/ЕС" (чл. 9, пар. 1 от директивата), респ. "до отпадане на съответното основание по чл. 45б, ал. 1" ( чл. 45 г, ал. 1 от ЗУБ), то не е налице накърняване на основни права и свободи на лицето. Допълнителни гаранции в тази насока са задълженията, уредени в чл. 45 г, ал. 2 от ЗУБ за ежемесечна проверка за наличие на основанията за настаняване по чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ, както и по чл. 45 г, ал. 3 от ЗУБ за преразглеждане на решението за настаняване от страна на председателя на ДАБ, което може да се извърши, освен служебно, и по искане на чужденеца, търсещ международна закрила, като до тук едва ли би се стигнало, тъй като от данните по делото се установи, че по отношение на чужденеца мярката вече е отпаднала.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 45в, ал. 5 от ЗУБ, Административен съд – Хасково

РЕШИ: