Решение № 477 от 27.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Благоевград, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Гражданско дело № 20261210100153 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба на С. Е. В. с ЕГН:

********** от гр. Б***, чрез пълномощника й адв. Д. М., против „Лендиво“ ООД, ЕИК:

203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Ш***, с която се иска да бъде прието за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит № 242849/01.07.2025г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, в случай, че договорът не бъде обявен за недействителен, да се обяви за нищожна клаузата на чл. 27, ал.

1 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение, като неравноправна, евентуално като накърняваща добрите нрави. При условията на обективно съединяване са предявени и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 190 лева /97,15 евро/, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителен договор за кредит № 242849/01.07.2025г., евентуално, ако бъде отхвърлен главният осъдителен иск, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 175 лв. /89,48 евро/, като платена при начална липса на основание поради нищожност на клауза за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че на 01.07.2025г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 242849 за сумата 500 лева. Заявява, че бил уговорен погасителен план за погасяване, в който билa включенa и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 175 лева /чл. 27 от договора за кредит/.

Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, тъй като били нарушени императивните изисквания на чл. 11, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Смята, че и уговорената в чл. 27 от договора неустойка била нищожна. В тази връзка въвежда и подробни съображения. По иска по чл. 55 ЗЗД се посочва, че чистата стойност на кредита възлиза на 500 лв. (главницата), като ищцата е заплатила в периода 01.07.2025г. – 01.08.2025г. сумата от 690 лв., от които 500 лв. – главница, 15 лв. – лихва и 175 лв. – неустойка, поради което според ищцата следва да се приеме, че при недействителен договор за потребителски кредит, евентуално при нищожна клауза от договора, ответникът дължи да й върне надплатеното. С оглед на горното, се иска от съда да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 242849/01.07.2025г., сключен между С. Е. В., в качеството й на кредитополучател и „ЛЕНДИВО“ ООД, ЕИК: 203811241 в качеството му на 1 кредитодател на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр.чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл.

19, ал. 4 от ЗПК, поради противоречието му със закона. При условията на евентуалност, да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 27 от договора за кредит, на основание чл. 26, ал.

1, пр.1 ЗЗД във вр.чл. 143, ал. 2, т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП - поради неравноправност, при условията на евентуалност - по чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняването на добрите нрави. На основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 190 лева /97,15 евро/, представляваща платена при начална липса на основание сума по недействителен договор за кредит № 242849/01.07.2025г., евентуално, ако бъде отхвърлен главният осъдителен иск, се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 175 лв. /89,48 евро/, като платена при начална липса на основание поради нищожност на клауза за неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил сочения от ищцата договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията на ищцата, че процесният договор за кредит бил изцяло недействителен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК. Смята, че клаузата за неустойка по процесния договор за потребителски кредит е валидна. В тази връзка развива подробни доводи. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД не се оспорва, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит над размера на главницата в размер, посочен от ищцата.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Благоевград е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 от ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 242849/01.07.2025г.; че ищцата е извършила плащания по процесния договор за кредит над размера на главницата в размер на 190 лв. (97,15 евро), както и че сумата за неустойка не е включена в ГПР.

По делото е приложен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 500 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 1 погасителна вноска в срок до 31.07.2025г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %.

Посочено е, че общата дължима сума е от 515 лв., в която е включена главницата и възнаградителна лихва от 15 лв., както и че в случай, че потребителят не предостави обезпечението /банкова гаранция или поръчител/ в срок до 3 дни, считано от датата на пописване на договора за кредит, се начислява неустойка като обезщетение в размер на 175 лв.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че между страните е сключен договор за кредит № 242849/01.07.2025г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави на ищцата сумата от 500 лв., при установен фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Установено е, че ищцата следва да заплати на кредитора сумата в общ размер от 515 лв. за срок от 30 дни – на 31.07.2025г., в която е включено задължението за заплащане на възнаградителна лихва от 15 лв. Между страните е постигната договореност съобразно чл. 17 от договора, че в 3-дневен срок от сключване на договора задължението по него следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство, при неизпълнението на което от ищцата се дължала неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението (чл. 27 от 2 договора); че неустойката не е включена като разход в ГПР по договора за кредит. Тези обстоятелства документално се потвърждават и от представените писмени доказателства – договор за кредит, ОУ към договора, СЕФ за предоставяне на информация по кредита.

Неустойката се заплаща разсрочено, ведно с погасителните такива по кредита. В представения СЕФ тази неустойка е посочена в абсолютен размер от 175 лв.

По правото:

По иска за недействителност на договора за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 27 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок от само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума - 500 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (в размер на 35% от размера на предоставената в заем сума) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 27 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на парична сума въз основа на процесната договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не същинска неустойка за неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния.

Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Изложеното води до недействителност на съглашението на основание чл. 22 от ЗПК.

Последното не може да е недействително на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни правни последици (какъвто настоящият случай не е), поради което е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцатапотребител в тази насока. Главният установителен иск е основателен и ще се уважи.

С оглед основателността на главния установителен иск, не се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск за установяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Предвид така изложените съображения приложение следва да намери разпоредбата н а чл. 23 ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за 3 недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От представената по делото справка за осъществени плащания се установява, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е погасила сумата в общ размер от 352,79 евро (690 лв.). Чистата стойност по договора за кредит се формира от стойността на предоставената и усвоена главница от 500 лв., поради което всички суми, заплатени за покриване на други задължения по договора или сумата от общо 190 лв. (97,15 евро) е заплатена без наличие на правно основание за това и следва да се върне.