Решение № 195 от 29.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Пловдив, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно търговско дело № 20265001000180 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев инс“ АД – София против решение № 2/07.01.2026 г., постановено по т.д. № 98/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, в частта, в която то е осъдено да заплати на С. Ф А. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 338,76 евро /с левова равностойност 30 000 лв./ до пълния присъден размер от 20 451,68 евро /с левова равностойност 40 000 лв./ и на М. Л. И. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 451,68 евро /с левова равностойност 40 000 лв./ до пълния присъден размер от 28 632,35 евро /с левова равностойност 56 000 лв./. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част, тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди за двамата ищци е необосновано завишен, несъразмерен с действително установените по делото увреждания, постановено в отклонение от принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД и при несъобразяване със стандарта на живот към датата на инцидента и задължителната практика на Върховния касационен съд, тъй като 1 първоинстанционният съд непропорционално е придал голяма тежест на обстоятелства, които по своя характер са обичайни за подобен род телесни увреждания, и е омаловажил или пренебрегнал факти, обективно водещи до извод за значително по-нисък интензитет и продължителност на търпените болки и страдания. Предвид изложените съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции на С. Ф А. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 338,76 евро /с левова равностойност 30 000 лв./ до 20 451,68 евро /с левова равностойност 40 000 лв./ и на М. Л. И. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 451,68 евро /с левова равностойност 40 000 лв./ до 28 632,35 евро /с левова равностойност 56 000 лв./, ведно с всички законни последици. Претендира направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.

Въззиваемите С. Ф А. и М. Л. И. чрез процесуалния им представител адвокат Александър М оспорват жалбата и молят съда да я остави без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно. Претендират разноски, включително възнаграждение на АД „Г. и М“ за оказаната им безплатно правна помощ.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. Ф А. от М. Л. И. чрез процесуалния им представител адвокат К. Г. против Застрахователна компания „Лев инс“ АД – София обективно кумулативно и субективно съединени искове по чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 28.08.2023 г. около 12,20 ч. на път III-********** 7+600 м на разклона за с. Ш п настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“ с peг. № ******, управляван от Х А М, лек автомобил „Рено“, модел „Симбол“ с peг. № ********, управляван 2 от Б А Р, и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peг. № ******, управляван от ищеца С. А., като вина за катастрофата имал Х М, който управлявал лек автомобил „Фолксваген Туран“ с превишена скорост от 85,82 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч., поради което блъснал лек автомобил „Рено“, от удара то се завъртяло и се ударило в лекия автомобил на ищците, от което те тежко пострадали. За пътния инцидент било образувано ДП № 554/2023 г. по описа на РУ на МВР - Кърджали, като с протокол № 90/19.11.2024 г. по н.о.х.д. № 901/2024 г. по описа на Pайонен съд – Кърджали било одобрено споразумение, с което подсъдимият Х А М бил признат за виновен за причиненото пътно произшествие. Ищците твърдят също, че непосредствено след катастрофата били откарани по спешност в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД - Кърджали, където им били проведени прегледи и изследвания и установени травматични увреждания, както следва: на С. А. фрактура на диафизата на лявата ключица и контузия на гръдния кош с кръвонасядане в областта на лявото рамо и лявата половина на гърдите, на М.

И. - съчетана фрактура на десните лакътни и лъчеви кости с ъглова дислокация, клиновидно снишено прешленно тяло на Л2 и лявопарамедиална и лявофораминална дискова протрузия на Л4-5 и високостепенно стенозираща ляв коренчев канал. Това наложило обездвижване на лявата ръка и рамо на ищеца с мека имобилизация в болничното заведение и освобождаването му за домашно лечение, като първият месец и половина след катастрофата бил особено тежък за него, той изпитвал изключително силни и интензивни болки в областта на фрактурата, което налагало почти денонощно да приема силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти, бил трудно подвижен, изпитвал болки и при най-лекото движение, не можел да се обслужва сам, да се облича и съблича, да се къпе, да вдига тежки и обемисти предмети, да управлява автомобил, неговите близки трябвало да му помагат при ежедневните му дейности, а през периода 26.06.2024 г. - 05.07.2024 г. се наложило да проведе рехабилитационни процедури в П б. Ищцата била приета за лечение в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД за периода 28.08.2023 г. - 07.09.2023 г., на 01.09.2023 г. била подложена на оперативна интервенция със закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация, дясната й ръка била гипсирана и обездвижена, впоследствие изписана за продължаване на лечението в домашни условия, възстановителният период бил труден и мъчителен, поради обездвижването на дясната й ръка не можела да се 3 обслужва самостоятелно, близките й денонощно трябвало да й помагат при задоволяване на битовите и хигиенни нужди. Болките в дясната й ръка се усилвали, ръката й се подула и на 20.09.2023 г. М. И. потърсила медицинска помощ в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД – София, където била проведена оперативна интервенция под пълна упойка на дясната й ръка, бил извършен кожен разрез и открита многофрагментна раздробена фрактура, за фиксиране на която бил поставен метален имплант и ръката отново била гипсирана и обездвижена, а след прибирането вкъщи за нея отново започнал продължителен и мъчителен възстановителен период с необходимост от непрекъсната помощ от близките й, като първите два месеца след катастрофата и поради претърпените две оперативни интервенции тя изпитвала изключително силни болки и дискомфорт, наложило прием на силни болкоуспокоителни и седативни медикаменти. За подобряване на състоянието си ищцата провела рехабилитационни и физиотерапевтични процедури в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД – София и в „СБПЛРЛюбимец“ ЕООД - Любимец. Според двамата ищци възстановителният им период не е приключил напълно към датата на подаване на исковата молба и те продължават да търпят болки и страдания, тъй като движенията в областта на лявото рамо на С. А. са ограничени и болезнени, а движенията на дясната ръка и пръсти на М. И. са ограничени, сковани и болезнени, а психоемоционалното й състояние е потиснато и тревожно, като според прогнозите на лекарите те няма да се възстановят никога напълно и не е възстановено и нормалното им психо-емоционално състояние, доколкото вследствие на преживения шок от катастрофата се оплаквали от понижено настроение, безпричинна тревожност, връщане към спомена за случилото се, изпитвали нарушения на съня и вниманието, наложило първият от тях да приема лекарства и хранителни добавки, а втората да потърси помощ от психиатър и да приема предписаните й медикаменти, но въпреки това се чувствала потисната, с нарушения в съня и непрекъснато интерпретиране на психотравмата от катастрофата. Твърди се, че ищците са претърпели и имуществени вреди, които за С. А. са в размер на 1 214,20 лв., представляващи разходи за закупуването за имобилизация, лекарствени медикаменти, хранителни добавки и за проведена рехабилитация, а за М. И. са в размер на 4 173,35 лв., представляващи разходи за закупуване на метален имплант, рентгенография, избор на екип, закупуване на лекарства, ортези и други медицински 4 материали, вторичен медицински преглед, болничен престой и изследвания.

Доколкото виновният за катастрофата водач е от кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев инс“ АД, а ответникът не удовлетворил претенцията им за изплащане на обезщетение, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, както следва: на С. Ф А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 214,20 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане, а на М. Л. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 173,35 лв., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП 14.09.2023 г. до окончателното им изплащане. Оспорват твърденията на ответника, че имат принос за настъпване на вредоносния резултат.

Претендират разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказаната им безплатно правна защита.

Първоначално са били образувани т.д. № 98/2024 г. с ищец С. Ф А. и т.д. № 101/2024 г. с ищец М. Л. И., двете по описа на Окръжен съд – Кърджали, като с определение № 158/08.05.2025 г. по т.д. № 101/2024 г. е постановено то да бъде присъединено към т.д. № 98/2024 г., двете по описа на Окръжен съд – Кърджали, по което да продължи разглеждането на предявените искове на двамата ищци.

Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“ АД – София оспорва предявените искове, като счита, че искът на М. И. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е недопустим поради липса на предпоставките по чл. 380, ал. 1 от КЗ и моли съда да го остави без разглеждане и да прекрати производството по делото в тази част, а ако не бъде възприето това становище, моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че по предявената от ищците извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди е образувана преписка, но не е изплатено 5 обезщетение поради това, че липсва неправомерно поведение на водача на застрахования автомобил поради оспорване механизма на ПТП-то, а ищците не са представили изисканите от застрахователя документи. Не оспорва валидността на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Фолксваген Туран”, но оспорва факта, че уврежданията на ищцата са настъпили пряко и непосредствено в резултат на процесното ПТП, както и наличието на психо-емоционални последици за нея. Счита, че размерите на предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са прекомерни и несъответстващи на реалните увреждания, не са съобразени с естеството и тежестта им и с действително претърпените болки и страдания, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и понятието за справедливост. Оспорва претенциите за присъждане на законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение поради неоснователност на главните искове, както и началния момент на претендираната лихва. Прави възражение за съпричиняване от страна на двамата ищци за настъпване на травмите им, тъй като С. А. е имал реална възможност да предотврати настъпването на удара между управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“ и навлизащия в насрещната лента лек автомобил „Рено Симбол“, ако се е движил със скорост, съобразена с конкретните пътни условия и регламентираните ограничения, както и да реагира адекватно на създалата се ситуация, а М. И. се е возила в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан, като при наличие на такъв нямало да настъпят констатираните травми, както и поради неизпълнение на лекарските предписания и ненавременно потърсена медицинска помощ, неправилно натоварване на крайника или неспазване на указанията за ограничаване на движенията. Претендира разноски. Оспорва размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищците като прекомерен.