Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4026 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6956/2024
Вид
Решение № 4026
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Мария Валентинова Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4026 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100506956 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК

Образувано е по частна жалба на „БС К.“ АД, чрез пълномощника адв.

Я.Т., - длъжник по изпълнително дело №20248410400524 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, срещу разпореждане за приети по делото разноски, с което съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размер на сумата от 200 лева.

Жалбоподателят излага доводи, че взискател по изпълнителното дело е адвокат, но въпреки това същият ангажирал друг адвокат, за да претендира адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. В случая действията на пълномощника се състояли единствено в изготвяне на молба за образуване на изпълнително дело, поради което възнаграждението следвало да бъде редуцирано до размер на 200 лева, съгласно чл.10, т.1 от НМРАВ. Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв.

1

Взискателят и ответник по жалбата – В.А.К., чрез пълномощника адв.

Г.З., е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба, като се поддържа, че уговореното възнаграждение е в съответствие с размерите по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20248410400524 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, намира следното :

Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.

От представения препис от изп.дело №20248410400524 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба на В.А.К., чрез пълномощника адв. Г.З., за принудително събиране на присъдени вземания срещу „БС К.“ АД по изпълнителен лист от 11.01.2024г., издаден по гр.д. №29056/2019г. по описа на СРС, 75 състав. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за образуване на изпълнителното производство. С молбата е посочен изпълнителен способ – запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника. Представен е договор за правна помощ от 01.02.2024г., от който е видно, че взискателят е заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 20.03.2024г. С разпореждане от 07.03.2024г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Българоамериканска кредитна банка“ АД. Изпратено е запорно съобщение до третото задължено лице, връчено на 15.03.2024г. На 19.03.2024г. третото задължено 2 лице – „Българо-американска кредитна банка“ АД е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата от 3564,71 лева, за което съдебният изпълнител е уведомен с писмо изх.№2-3200-В/20.03.2024г., вх.№ при ЧСИ – 022403/22.03.2024г.

Постъпило е на 29.03.2024г. възражение от длъжника „БС К.“ АД, чрез пълномощника адв. Я.Т., до съдебния изпълнител за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя.

С обжалваното разпореждане възражението без уважение. от

02.04.2024г.

ЧСИ е оставил

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 01.02.2024г.), за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва 3 да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ , а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

В настоящия случай съдът намира, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т.

2 от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, същият не е извършил други изпълнителни действия, доколкото задължението е изплатено веднага от третото задължено лице – „Българо-американска кредитна банка“ АД в изпълнение на изпратеното запорно съобщение.

Ето защо, съдът приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на сумата от 200 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-А състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „БС К.“ АД, чрез пълномощника адв.

Я.Т., разпореждане от 02.04.2024г., постановено по изп. №20248410400524 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя В.А.К. за размера над сумата от 200 лева, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „БС К.“ АД за процесуално представителство на взискателя В.А.К. от 780 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5