Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 17.07.2026, Районен съд - Берковица

Съд
Районен съд - Берковица
Дело
Административно наказателно дело 101/2026
Вид
Решение № 61
Подписан
17.07.2026
В сила
06.08.2026
Състав
ПЕТЯ ИВАНОВА ЗДРАВКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Берковица, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Административно наказателно дело № 20261610200101 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т. А. А. против Наказателно постановление № 26-0243-000081/07.04.2026г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР Монтана,

РУ Берковица, с което на жалбоподателя, е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро/500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото наказателно постановление, Твърди, че не е бил уведомен, че регистрацията на управляваното от него МПС е служебно прекратена поради изтекла застраховка „Гражданска отговорност“. Намира, че следва да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, тъй като веднага след проверката той е сключил застраховка, регистрацията на автомобила е възстановена още същия ден и не са нанесени никакви щети.

Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание страните редовно призовани явява се въззиваемата страна и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 12.03.2026г. в 13:43 часа в град Берковица на ул. А.ска 1 жалбоподателят управлявал лек автомобил АУДИ А8 с рег. № СВ3888СН, в град Берковица, ул. А.ска пред номер 8 с посока на движение от ул. Хаджи Петър Хаджиилиев към центъра на град Берковица, и бил спрян за проверка от контролните органи на кръстовището като при направена справка от тях с техническо средство РСОД и потвърждение от дежурния полицай при РУ гр.

Берковица, се установило че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 10.02.2026г.

За констатираното нарушение при проверката С. Н. С. на длъжност младши автоконтрольор при РУ Берковица, ОДМВР Монтана, в присъствието на свидетеля Х. И. М. съставил на 12.03.2026г. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 5111908 за това че на 12.03.2026г. в 13:43 часа в град Берковица на ул. А.ска жалбоподателят управлявал лек автомобил АУДИ А8 с рег. № СВ****СН, в град Берковица, ул. А.ска пред номер 8 с посока на движение от ул. Хаджи Петър Хаджиилиев към центъра на град Берковица, и бил спрян за проверка от контролните органи на кръстовището като при направена справка от тях с техническо средство РСОД и потвърждение от дежурния полицай при РУ гр. Берковица, се установило че регистрацията на управлявания автомобил е служебно прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 10.02.2026г., с което е нарушена разпоредбата на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.

АУАН е връчен на нарушителя веднага след съставянето на 12.03.2026г., което е удостоверено с неговия подпис на акта. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

С постановление от 26.03.26г. на прокурор М. В. от РП Монтана е отказано образуването на досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК, прекратена е прокурорската преписка и материалите са изпратени на Началника на РУ Берковица за преценка относно необходимостта от ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

С оглед на посоченото постановление на РП Монтана е издадено обжалваното наказателно постановление, издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР - Монтана, РУ Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро/500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175 ал. 3 предл. 1 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Разпитани в съдебно заседание актосъставителят С. и свидетелят по съставяне на акта М. потвърждават изложеното в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Свидетелските показания също потвърждават установените факти. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени по-горе.

2

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 08.04.2026г. Жалбата е подадена на 15.04.2026г. тоест в законоустановения 14дневен срок за обжалване, считано от връчването. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършване на дължимата служебна проверка за правилността на обжалвания акт съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяна на процесното наказателно постановление. По делото не се установява осъществяване на всички обективни и субективни елементи от състава на твърдяното нарушение.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - от ВПД Началника РУ към ОД МВР Монтана, РУ Берковица съгласно заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Спазени са законоустановените в ЗАНН срокове за издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и същите съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, датата и мястото, където е извършено, законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140 ал 1 от Закона за движение по пътищата, за което е санкциониран по реда на чл. 173 ал. 3 предл.

1 от Закон за движение по пътищата с предвидените в закона наказания.

Съгласно чл. 140 ал. 1 от Закон за движение по пътищата по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По силата на разпоредбата на чл. 173 ал. 3 предл. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП в редакцията й към 07.09.2025г. предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането като прекратената регистрация на превозното средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С изменението на Закона за движение по пътищата с ДВ бр.

64 от 05.08.2025г., в сила от 07.09.25г., от разпоредбата на чл. 143 ал. 10 от същия закон отпадна изискването за уведомяване на собственика за 3 прекратената регистрация.

Противоречието в практиката на съдилищата по приложението на старата редакция преди 07.09.2025г. на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП е преодоляно с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОС на НК на ВКС и Първа и Втора на ВАС по т.д. №3/2022г. С посоченото Тълкувателно постановление е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Наред с това съгласно чл. 18 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика и служебно. По силата на разпоредбата на чл. 18б ал. 1 т. 8 от наредбата служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП се извършва след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от същата наредба, при това прекратяване на регистрацията се уведомява собственикът на превозното средство. Тоест след отпадането на изискването за уведомяване на собственика в чл. 143 ал. 10 от ЗДвП на 07.09.2025г. това изискване продължава да съществува в чл. 18б ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.

След изменението на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и действието на 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. следва да се приеме, че цитираното Тълкувателно решение не е загубило своето значение.

На следващо място нормата на чл. 574 ал. 10 от КЗ предвижда задължение за информационния център да уведоми собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им даде срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по регистриране на моторни превозни средства да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Съгласно чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, 4 отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства този орган е областната дирекция на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица.

След изменението от 07.09.2025г. в чл. 143 ал. 10 от ЗДвП и отпадането на изискването за уведомяване на собственика по този ред цитираната разпоредба чл. 574 ал. 10 от КЗ продължава да действа. След изпълнение на процедурата по чл. 574 ал. 10 КЗ и получено уведомление за това от Гаранционния фонд регистрацията на автомобила се прекратява служебно по реда на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП.

От приетата за установена фактическа обстановка се установява, че контролните органи са установили от справка с техническо средство РСОД в системата АИС, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. От горецитираните разпоредби и тълкуването им в тяхната взаимовръзка е видно, че за да е изпълнен фактическият състав на нарушението, визирано в чл. 140 ал. 1 от ЗдвП, следва собственикът на автомобила да е уведомен за липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по реда на чл. 574 ал. 10 от КЗ и да му бъде дадена възможност в 14-дневен срок от уведомяването да представи доказателства за наличие на действащ застрахователен договор. По делото не се твърди и не са представени доказателства за изпратено уведомление от Информационния център по реда на чл. 574 ал. 10 от КЗ до собственика на процесния автомобил.