Решение № 6746 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6746 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев

Членове:

Йоанна Н. Станева

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100514966 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 17823 от 03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 9975/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 36-и състав, е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. А. Р. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата от 1000 лв. - главница за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за имот с аб. № 325489, находящ се в гр. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 100 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 17.05.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29887/2023 г. по описа на СРС, 36 състав.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. А. Р. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 75,00 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство и сумата в размер на 425,00 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанцонното решение поради допуснати процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че по делото не е установено наличие на облигационна връзка между ищеца и ответника, както и че не са ангажирани доказателства за присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ, както и че не е спазен редът за влизане в сила на общите условия. Намира за неустановено потреблението на топлинна енергия в претендирания от ищеца размер. Акцентира, че съдът не е обсъдил възражението на ответника, че уредите за измерване не са били годни, в който смисъл и вещото лице е посочило, че през периода 2019 г. и 2020 г. „Топлофикация София“ 1

ЕАД не е имало сключен договор с фирма за метрологични проверки. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемото дружество моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ/. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 24, том I, рег. № 431, дело № 21 от 2001 г., по силата на който ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. ****. Ответникът нито твърди, нито се установява да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което и за целите на процеса се установява, че ответникът е носител на вещното право на собственост върху недвижимия имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия.

Неоснователен е релеваираният във въззивната жалба довод за неправилност на въззивното решение поради липсата на доказателства за обнародване и влизане в сила на твърдяните от доставчика Общи условия за договорите за продажба на топлинна енергия.

Както е възприето и в решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по 2 описа на ВКС, Второ ТО, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 от ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни обши условия/ предпоставка за влизане в сила на Общите условия е публикуването им най- малко в един централен и един местен всекидневник и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Влизането в сила на общите условия не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите.

Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са публикувани във вестник "19 минути" и във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г. Освен това, съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. В срока за отговор на исковата молба по делото не са наведение твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

На следващо място, неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че не е доказано присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са приети договор № 347 от 17.09.2002 г., сключен между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД и договор между „Топлофикация София“ ЕАД и „Директ“ ООД, от които се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По отношение на количеството топлинна енергия пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което съдебният състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно заключението данните, получени от информационния масив на ищеца, съответстват на данните в съобщенията към фактурите за процесния имот. Според констатациите на експерта ФДР „Директ“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. Според данните на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. По отношение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, вещото лице е посочило, че на база отопляемия обем на процесния обект се разпределя енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно наредбата за топлоснабдяване, както и че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено по формула съгласно приложението към чл. 61, т.6.1.1 от наредбата за топлоснабдяване. Вещото лице е констатирало, че изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. Съгласно заключението на експерта общият размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. съгласно издадените изравнителни сметки от фирма „Директ“ ЕООД възлиза на 1367 лева. Вещото лице е посочило, че през процесния период отчитането на топлинната енергия и разпределението й в сградата ЕС, където се намира процесният имот, се извършва съгласно действащите ЗЕ и наредба за топлоснабдяване. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба. Експертът е посочил, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен блок тип 3

Multicall 66 С в абонатната станция съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години. Разяснило е, че през 2019 г. и 2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД не е имала сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки за уредите за търговско измерване в АС (водомери и топломери), а съгласно свидетелство за проверка № С1-203-1 от 03.03.2021 г., издадено АРТТЕСТ-Б, съответства на одобрения тип.