Решение № 37 от 09.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Благоевград , 09.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200501125 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от П. Д.

М., с ЕГН: **********, чрез особения представител адв. Й.С., срещу решение № 4099/ 27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд – Благоевград.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът не е отчел, че ответник по делото М. притежава качеството на поръчител, гарант по чуждо парично задължение, като с договор, поръчителят П. М. се е задължил спрямо кредитора на друго лице - Л.Б. при неизпълнение от страна на кредитополучателя да изпълни задълженията му съгласно договорените условия. Прави се довод, че поръчителят отговаря наравно и в същия обем с кредитополучателя за изпълнението на ДКТП. Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и за разноските по събирането му, като поръчителят остава 1 задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Тази законова регламентация сочи началото и края на солидарната отговорност на поръчителя във времеви диапазон. Последната се поражда при настъпило неизпълнение отстрана на длъжника. От този момент кредиторът - е имал правната възможност да иска изпълнение както от длъжника, така и от поръчителя. Поддържа се, че от този момент се поставя началото на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в който срок кредиторът може да предяви иска си срещу поръчителя. В настоящия случай първата неплатена вноска по погасителен план е 58-та по ред и е била дължима на 31.03.2016год. Когато дадена вноска не е била погасена /чрез плащане или по друг начин / на падежа, от този момент тя е станала изискуема и кредиторът успешно е могъл да предяви иск срещу главния длъжник за плащането на тази вноска. От това е видно, че от същата дата падежа на дължимата, но неплатена вноска, е започнал да тече и шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД/за погасяването на същата вноска/, който е преклузивен, с изтичането му се е прекратило поръчителството и за него съдът следва да следи служебно - т. 4б от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като в този срок кредиторът е бездействал и не е предявил иск срещу главния длъжник, с изтичането му се е прекратило задължението на поръчителя за заплащане на същата вноска- т.е. преклудирала се е отговорността му за съответната част от главното задължение. Поддържа се, че при това положение не е необходимо да е настъпил падежът и на последната погасителна вноска, т.е. не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал.1 от ГПК по отношение на предходните вноски, чийто падежи вече са настъпили. Поддърж асе, че в Решението си съдът не е съобразил, че обявяването на предсрочната изискуемост на вземането /определено като сбор от падежирали и непадежирали вноски/ или настъпването на крайния му падеж след изтичане на сочения преклузивен шестмесечен срок има действие единствено спрямо длъжникакредитополучател, но не и спрямо поръчителя, тъй като той вече е изгубил това си качество. Ето защо, съдът е следвало да съобрази и постанови в Решението си, че доверителят ми НЕ ДЪЛЖИ на Банката цитираните по-горе суми, в т.ч. главница, договорна лихва за посочения период, лихва за забава за съответния период, такси и разноски, поради погасена солидарна отговорност на поръчителя.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 4099/ 27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд – Благоевград, като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Постъпила е въззивна жалба и от Л. П. Б., ЕГН **********, чрез особения представител адв. М.Т., срещу решение № 4099/ 27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд – Благоевград.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

На следващо място, се прави възражение, че съдът не е изследвал ГПР, посочени в чл. 3 от договор за банков кредит дали противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което ще доведе до нищожност на същата.

На следващо място, се прави възражение, че съдът не е изследвал ГПР, посочени в чл. 4, ал. 5, т. 2 от договор за банков кредит дали противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗПК, което ще доведе до нищожност на същата.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 4099/ 27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд – Благоевград, като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря 3 на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6, представлявано от изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., чрез пълномощника им старши юрисконсулт В.В.С., против Л. П. Б., с ЕГН: ********** и П. Д. М., с ЕГН: **********.

С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземанията на „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6, представлявано от изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., срещу ответниците Л. П. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул.А.М.

№*, вх.*, ет.*, ап.* и П. Д. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. В. Ч. № * в общ размер на вземанията 2 969,20 /две хиляди деветстотин шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/ евро, съгласно издадената в полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3002 от 07.04.2017г., постановена по ч.гр.д. № 792/2017г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение, III състав, които вземания включват: сумата от 2 471,85 /две хиляди четиристотин седемдесет и едно евро и осемдесет и пет евроцента/ евро, представляваща непогасена главница, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК /07.04.2017г./ до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 386,25 /триста осемдесет и шест евро и двадесет и пет евро цента/ евро, представляваща непогасена договорна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 31.03.2016г. до 31.01.2017г., включително; сумата от 85,18 /осемдесет и пет евро и осемнадесет евроцента/ евро, представляваща договорна лихва за забава върху просрочена главница за периода от 10.06.2016г. до 06.04.2017г., включително; сумата от 25,92 /двадесет и пет евро и деветдесет и два евроцента/ евро, представляваща неустойка за периода от 10.06.2016г. до 06.04.2017г., включително, както се претендират и сторените по делото разноски.

4

Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г. „Общинска банка” АД е предоставила на Л. П. Б. потребителски кредит в размер на 7 690,00 евро, предназначен за текущо потребление с краен срок на погасяване -10.05.2018 г.

Сочи се, че съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитът се олихвява с общ лихвен процент в размер, равен на базовия лихвен процент на Банката плюс надбавка в размер на 6 пункта годишно. Твърди се, че към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е бил 9,20 годишно, като било уговорено, че в случай на промяна на базовия лихвен процент по реда на чл. 3, ал. 2 от Договора, общият лихвен процент по кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите изменения, считано от 20-то число на месеца, а в случай, че 20-то число е неприсъствен ден, от първия присъствен ден при запазване размера на договорената надбавка.

Навежда се, че е уговорено, че при просрочие на погасителна вноска, неиздължената изискуема сума, част от кредита, се олихвява със законната лихва до окончателното изплащане на просрочената сума, съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит, като при забавяне плащането на дължимата договорена лихва била уговорена неустойка в размер на законната лихва върху просрочената сума, съгласно чл. 4, ал. 5, т. 2 от Договора. Твърди се от ищеца, че дължимите лихви са се начислявали от Банката при база 360/360 дни.

Твърди се още, че кредитополучателят е следвало да издължи предоставения кредит на месечни вноски, съгласно договорен погасителен план, в който е отразен краен срок на издължаване - 10.05.2018 г. Посочва се, че от кредита са усвоени средства в размер на 7 690,00 евро. Твърди се, че по силата на Договора за банков кредит ответникът П. Д. М. и Д.П.М.-К. в качеството си на поръчители, са се задължили да отговарят пред кредитора на основание чл. 138-148 от ЗЗД за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя Л. П. Б., включително за плащането на главницата, лихвите, неустойките, таксите, комисионите и други разноски за събиране на вземането до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора за кредит.

Твърди се от ищеца, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на вноски по главницата и лихви по кредита са допуснати просрочия от 31.03.2016 г. Посочено е в исковата молба, че с покана за доброволно изпълнение с изх. № 819/23.12.2016г. до кредитополучателя Л.Б. получена лично на 23.01.2017г. и покани за доброволно изпълнение с изх. № 69 и 70 от 31.01.2017г., адресирани до поръчителите П. М. и Д.М.-К., получени лично от тях на 06.02.2017г., на основание чл. 8 от Договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Банката е упражнила правото си на предсрочно изискуемост на задължението, като е дала подходящ срок за изпълнение на длъжниците, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 31.01.2017 г.

Разпечатката съдържа 38 от 165 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56d9d4c1-232d-417c-b525-c57714a6c334