Решение № 2919 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2919 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100500247 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 16097 от 06.10.2023 г. по гр.д. № 25174/2023 г. по описа на СРС, 33 с-в са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ******* срещу В. П. Г., ЕГН ********** искове, както следва:

1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.

9 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от 1691,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 30042635575/19.02.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело № 421/2023 г. по описа на СРС;

2/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл.

9 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от 562,26 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 20.08.2021 г. до 20.08.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело № 421/2023 г. по описа на СРС;

3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 106,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 24.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело № 421/2023 г. по описа на СРС;

1

4/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 442,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело № 421/2023 г. по описа на СРС;

5/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за осъждането на ответника да заплати сумата от 421,32 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ по договор за потребителски кредит № 30042635575/19.02.2020 г. и

6/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за осъждането на ответника да заплати сумата от 1359,07 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № 30042635575/19.02.2020 г.

Срещу така постановеното решение, в частта на отхвърляне на претенцията за главница за сумата 433.69 лв. е подадена въззивна жалба от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , като са изложени доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно, според ищеца, съдът е приел, че клаузите за договорната лихва и възнаграждението за допълнително избрани услуги „фаст и флекси“ на процесния договор за кредит нарушават изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което са нищожни по силата на чл.19, ал. 5 от ЗПК. Идентични съображения са изложени и за изводите на съда, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Поддържа, че при определяне на ГПР по договора за кредит, съдът неправилно е включил в разходите по кредита възнаграждението за допълнително избрани услуги „фаст и флекси“. Като неправилни жалбоподателя определя изводите на съда, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част и уважаване на предявения иск за главница за сумата 433.69 лв. Претендира разноски.

Въззиваемата страна и ответник в производството В. П. Г. в подадения писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на последната. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от насрещната страна част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по 2 делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че при сключване на процесния договор за кредит са нарушени императивните разпоредби на чл. 19, ал.

4 и ал. 5 от ЗПК доколкото при определяне на ГПР по договора в последния като разход по договора е включена единствено договорната лихва по заема, а не и възнаграждението за допълнителни услуги „фаст и флекси“, което е вземане по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. При тези фактически констатации, съдът е приел, че включването на последните повишава ГПР от 48.83 % на повече от 50 % или на 168.83.

С оглед това, съдът е приел, че в случая е налице нарушение на изискванията на 19, ал.4 от ЗПК, тъй като е налице превишаване с над 5 пъти процента на законната лихва.

Тези клаузи определил като нищожни по смисъла на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, доколкото взети заедно формират печалба на ищеца в размери над законно лимитираните. Освен това, съдът е приел, че макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

При съобразяване извършените погашения от потребителя по договора за кредит, съдът е приел, че дължимата на основание чл.23 от ЗПК главница в размер на 3000 лева е погасена. Освен това е приел, че съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания 3 по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. При отчитане на извършените плащания в размер на 4344,80 лева, съдът е приел, че в случая е налице надплащане на главницата с 1819,61 лева, поради което претенцията за заплащане на част от нея е неоснователна.

Решението е правилно.

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.

430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумите от: 1691,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

30042635575/19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането; 562,26 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 20.08.2021 г. до 20.08.2022 г.; 106,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 24.11.2022 г. и 442,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.07.2023 г. на СРС, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 28.09.2023 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че между тях е възникнало валидно облигационни отношения по процесния договор и анекси; че ищецът е предоставил на ответника уговорената главница; че към датата на подаване на исковата молба от ответника е постъпила обща сума във връзка с погасяване на кредита в размер на 4344,80 лева, от която сума ищецът е отнесъл за погасяване на суми по кредита сумата от 3986,30 лв., а с горницата били погасени лихви за забава и такси за извънсъдебно събиране на вземането; че отнесената от ищеца като погасена част от закупен допълнителен пакет от услуги е в размер на 1819,61 лева.

Сочените факти са установени и чрез представените пред първата инстанция доказателства. Така, чрез приетото по делото искане за отпускане на потребителски кредит от 19.02.2020 г., отправено от ответника до ищеца, се установява, че на 19.02.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и В. Г. е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 30042635575.

Установява се, че по силата на сключения договор В. Г., като кредитополучател, е получил от „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател, потребителски кредит в размер на 3000 лева. Кредитополучателят се задължил да върне паричната сума на равни месечни вноски от по 184,17 лева за период от 24 месеца. В договора е посочено, че е уговорен годишен процент на разходите 48,83%, годишен лихвен процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 4419,99 лева.

4

Установява се, че от потребителя бил закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 900 лева и пакет от допълнителни услуги „Флекси“ на стойност от 2700 лева, които следвало да се заплащат разсрочено — сумата от по 150 лева на месец. При това общото задължение по кредита и пакетите от допълнителни услуги възлиза на сумата от 8019,99 лева, а общият размер на месечната погасителна вноска — 334,17 лева.

В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел „Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочен! плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и споразумение.

Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна погасителна вноска е на 20.02.2022 г.

Установява се, че между страните са сключени четири допълнителни анекса към договора, като с първите три е отложено заплащането на вноска № 5, 6, 8, а с последния от тях е намален размера на месечната вноска № 11, 12 и 13 на сумата от 85,17 лева. Към всеки анекс е приложен изготвен нов погасителен план. Съгласно последния погасителен план, последната вноска за погасяване на задълженията е с падеж 20.08.2022 г., като се налага извод, че изискуемостта за целия кредит е настъпила преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на 05.01.2023 г.