Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15 от 14.01.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5610/2020
Вид
Решение № 15
Подписан
14.01.2021
В сила
14.01.2021
Състав
ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Бургас , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ

Секретар:

ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ С. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20202120105610 по описа за 2020 година

Делото е образувано по повод исковата молба на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК 205788439, със седалище гр. Варна, с която претендира приемане за установено, че ответникът А. Р. Я., от гр. Бургас, му дължи следните суми: 134,76 лева – цена на предоставени телекомуникационни услуги, предоставени в периода 08.02.-07.05.2017 год. възоснова по сключени между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договори за телекомуникационни услуги от 06.08.2015 год. и 07.09.2015 год., съгласно Фактури №№ 1220527405/08.02.2017 год., 1222285046/08.03.2017 год. и 1224035640/08.04.2017 год., и 42,25 лева – сборно обезщетение за забава за периода 26.02.2017-27.04.2020 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху сборната главница, начиная от 29.05.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1011/01.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2493/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Главниците са уточнени с писмена молба от 12.10.2020 год., а периодите на мораторната лихва – с писмена молба от 03.12.2020 год. на л. 76 1 по описа на делото (тези периоди са идентични с тези по подаденото заявление по чл. 410, ГПК, въпреки неправилно посочената в издадената заповед по-късна крайна дата).

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът не изразява становище по исковете, не ангажира доказателства.

С писмени молби от 02-и и 03.12.2020 год. ищецът претендира постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238, ГПК.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Ищецът твърди, че е изправна страна-кредитор, на основание договори за телекомуникационни услуги от 06.08.2015 год. и 07.09.2015 год., сключени между ответника А..Я..и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, със срок на действие на двете съглашения 24 месеца, считано от датата на сключването им. В изпълнение на процесните два договора са издадени представените по делото Фактури №№ 1220527405/08.02.2017 год., 1222285046/08.03.2017 год. и 1224035640/08.04.2017 год., на обща стойност 134,76 лева.

Вземанията по двата договора за услуги са били предмет на цесионен договор от 16.10.2018 год., сключен между кредитора и „С. Г. Груп“ ООД, а впоследствие – на цесионен договор от 26.08.2019 год., сключен между първия цесионер и ищеца, с Приложение № 1 към него; представени са и уведомления до длъжника за двете цесии.

За заплащането на процесните вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1011/01.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2493/2020 год. на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на предявените обективно съединени положителни установителни искове чрез постановяване 2 на неприсъствено решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1, ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства – неоспорени по автентичност договори за телекомуникационни услуги, два цесионни договора, приложение и уведомления към тях (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), както и липсата на проведено насрещно доказване, за опровергаване твърдените от ищеца отрицателни факти. От съдържанието на двата договора за телекомуникационни услуги и на процесните три фактури се установява настъпилият падеж за заплащане на главниците. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК.

Основателността на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 325 лева, направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 300 лева – адвокатско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски от 325 лева, направени в исковия процес – 25 лева доплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл.

422, ГПК, че ответникът А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к.

....дължи на ищеца „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК 205788439, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Одесос, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, следните суми: 134,76 лева – цена на телекомуникационни услуги, предоставени през периода 08.02.-07.05.2017 год. възоснова сключени между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника договори за телекомуникационни услуги от 06.08.2015 год. и 07.09.2015 год., съгласно Фактури №№ 1220527405/08.02.2017 год., 1222285046/08.03.2017 год. и 1224035640/08.04.2017 год., и 42,25 лева – сборно обезщетение за забава върху главницата за периода 26.02.2017-27.04.2020 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху сборната главница от 134,76 лева, начиная от 29.05.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват 3 част от предмета на Заповед за изпълнение № 1011/01.06.2020 год. по ч. гр. д.

№ 2493/2020 год. на БсРС.

ОСЪЖДА А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК 205788439, седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Одесос, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, деловодни разноски в размер от 325 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2493/2020 год. на БсРС.

ОСЪЖДА А. Р. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД, ЕИК 205788439, седалище и адрес на управление гр. Варна, Район Одесос, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4, деловодни разноски в размер от 325 лева, направени по гр. д. № 5610/2020 год. на БсРС.

Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240, ГПК. вярно с оригинала: ЕХ

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4