Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 12.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3272/2023
Вид
Решение № 204
Подписан
12.02.2024
В сила
19.03.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20235300503272 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 2522 от 02.06.2023 г. постановено по гр.дело № 18994/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр. състав, се:

ОТХВЪРЛЯТ предявените от Д. М. С., ЕГН:**********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. М. Б., против “Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК:

115187998, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Васил Левски” № 246, представлявано от *** Я.Д.Я., със съдебен адрес: ***, адв. М.

П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ - за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № *** г. на *** на ответното дружество и осъждане на ответното дружество заплати на ищеца обезщетение за периода *** г. - *** г., през който той е останал без работа поради уволнението, в размер на 9 624 лева, заедно със законната лихва.

ОСЪЖДА Д. М. С., ДА ЗАПЛАТИ НА “Айгер Инженеринг” ООД, направените разноски за производството по делото и по въззивно частно гр. дело № 506/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца – ІІ въззивен граждански сътав в размер на 900 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18994/2022 г. по описа на 1

ПРС - VІІІ гр. състав по отношение на предявения от Д. М. С., против „Айгер Инженеринг” ООД, иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 365 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 и 2022 г. – общо 5 дни, заедно със законната лихва върху тази сума.

Недоволен е останал ищецът Д. М. С., който чрез адв. М. Б., е подал въззивна жалба против решението в частта му, с която са отхвърлени исковите му претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Въззивникът излага оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и немотивирано. Поддържа доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила с необсъждане на всички събрани доказателства, постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и необосновано като изградено въз основа само на доказателствата на ответната страна. Оспорва извода на районния съд, че процесната заповед е връчена на *** г. Излага съображения, че след като на *** г. не е бил допуснат до работното си място, не е могъл да знае, че има издадена заповед за дисциплинарно нарушение. Оспорва надлежното си уведомяване за издаването на процесната заповед. Поддържа, че е узнал за заповедта на 05.09.2022 г. по повод на образуваното ч.гр.д.№ 2474/2022 г. по описа на РС Враца и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Въззивникът твърди, че работодателят е отказал да му предостави екземпляр от процесната заповед и че е получил същата на *** г. след намеса на Дирекция „Инспекция по труда“, която била действителната дата на получаване на заповедта. Въз основа на изложението се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ. Поддържа, че работодателят е имал възможност да прекрати трудовото правоотношение на основание и в срока на изпитване. Оспорва отговорността си за присъдените разноски с първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и за уважаването на предявените искове, ведно с присъждането на разноските по делото по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Айгер Инженеринг” ООД, чрез пълномощника по делото адв. М. П., в която взема становище за нейната неоснователност. Поддържа, че решението е валидно, допустимо и правилно, поради което и моли да бъде потвърдено.

Счита за неоснователни оплакванията на въззивника, че дисциплинарното наказание не е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ и мотивира становището си подробно с посочване на съдебна практика. Моли за присъждане на разноските по представен списък по чл. 80 ГПК.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по отношение на предявения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.

С Определение № 12272 от 27.10.2023 г. по гр.дело № 18994/2022 г., ПРС, в производството по реда на чл.248 ГПК, се е произнесъл по молбата на 2 въззивника за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана във въззивната жалба, като е оставил същата без уважение. Определение № 12272/27.10.2023 г. не е обжалвано в законоустановения срок и същото е влязло в сила.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ и с правно основание чл.224 КТ, предявени от Д. М.

С. против „Айгер Инженеринг” ООД за признаване за незаконно извършеното със Заповед № *** г. на Я.Д.Я. в качеството му на *** на ответното дружество дисциплинарно уволнение и за отмяната на тази заповед, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от *** г. до *** г. в размер на 9 624 лева, както и на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021г. и 2022 г. – общо 5 дни, ведно със законната лихва върху горните главници, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и на разноските по делото.

По делото е безспорно установено от представените писмени доказателства, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № *** от *** г., по силата на който Д. М. С. е заемал длъжността „***“ в отдел „***“ с място на работа „***“, находяща се на *** в гр. ***.

Според представеното лично трудово досие на Д. М. С. с протокол от *** г. ръководителят на отдел „***“ е уведомил *** на ответното дружество, че ищецът не се е явил на работа на *** г. и *** г. Посочил е, че за дните, в които служителят не се е явил на работа няма представен документ.

Представени са издадени от ръководителя на отдела заповеди за самоотлъчка на Д. М. С.: Заповед № *** г. за периода от *** г. до *** г., Заповед № *** г. за периода от *** г. до *** г. и Заповед № *** г. за периода от ***г. до *** г.

На ***г. на Д. М. С. е било връчено искане за даване на писмени обяснения по реда на чл. 193, ал.1 от КТ относно факта защо не се е явил на работа на *** г. /петък/ и на *** г. /понеделник/, след като по календар е трябвало да бъде работа, в тридневен срок от получаване на искането от работодателя. По делото не се твърди и не се установява ищецът да е дал 3 исканите обяснения на работодателя в указания му срок.

Със Заповед № *** г. на *** на ответното дружество, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Д. М. С. с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно: на *** г./петък/ и на *** г./понеделник/.

По делото са представени две препоръчани писма, неотворени, изпратени с известия за доставяне от Български пощи с отбелязване заповед за прекратяване, от работодателя до Д. М. С. на адреси в *** и ***. Всяко от писмата се е върнало с отбелязване, че е непотърсено - с дата на връщане на 01.08.2022 г. до адреса в гр.*** и дата на връщане *** г. до адреса в гр.***.

На *** г. до Районен съд Враца е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Айгер Инженеринг” ООД против Д.

М. С., за сумата от 3 689, 10 лева - обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения при уговорено с Трудов договор № ***/*** г. предизвестие за прекратяване на същия от три месеца.

Посочено е, че трудовият договор е прекратен от работодателя на *** г. чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн.чл.330, ал.2, т.6 от КТ. В обстоятелствата по т.12 в заявлението е отбелязано за наложеното дисциплинарно наказание уволнение със Заповед № *** г. поради неявяване на работа от С. в дните *** г. и *** г. без да е налице уважителна причина за това. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2474/2022 г. на Районен съд Враца, по което е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжникът Д. М. С. за претендираното вземане с отбелязването, че произтича от безсрочен трудов договор № ***/*** г. със срок за предизвестие съгласно т.9 от договора от 3 месеца за двете страни, със Заповед № *** г. на длъжника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като заповедта му е връчена на *** г., както и че на основание чл.221, ал.2 КТ длъжникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутно възнаграждение за срока на предизвестието три брутни трудови възнаграждения за последният пълно отработен месец м.2.2022 г.

С разпореждане № 3640/09.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 2474/2022 г. на Районен съд Враца е установено връчването на заповедта за изпълнение на длъжника на *** г. и подаването на възражение от същия с вх.№ 12832/05.09.2022 г., въз основа на което на заявителя е указано да представи доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, от което се установява, че брутното трудово възнаграждение на Д. М. С. за месец февруари 2022 г. е в размера на 1227, 20 лева, а размерът на дължимото обезщетение за период от шест месеца /от *** 4 г. до *** г./ по чл.225, ал.1 КТ възлиза на обща стойност от 7 363, 20 лева.

С оглед на така установения от фактическа страна правен спор, с първоинстанционното решение районният съд е приел за безспорно възникналото трудово правоотношение между страните, както и неговото прекратяване с оспорената заповед на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на получаване на заповедта. Районният съд е приел заповедта за редовно връчена на *** г. като изпратена на посочени от ищеца адреси с препоръчано писмо с обратна разписка, върнало се непотърсено на *** г. и с довода за неявяването на ищеца да получи препоръчаното писмо. Според районния съд спазена е разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ досежно съдържанието на заповедта, както и изпълнението на задължението от работодателя по чл. 193, ал.1 от КТ за изискване на обяснения от работника. Първостепенният съд е приел, че заповедта е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно – от извършване на нарушението на трудовата дисциплина, както и че предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищеца, наложеното дисциплинарно наказание се явява съразмерно на тежестта на нарушението на ищеца. По изложените съображения районният съд е намерил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за неоснователен и недоказан, а от там и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, поради което е отхвърлил същите.

С решението, в частта имащата характер на определение, е прекратено производството по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, в която част е влязло в сила.