Решение № 721 от 15.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20215300502529 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от М. С. Г. против решение № 262228/16.08.2021г. по гр.д.№ 16555/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. в частта, с която исковата й претенция за заплащане на дивиденти за разликата над сумата от 100 лева до сумата от общо 1500 лева за финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. е отхвърлена, като и в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 229,38 лева- обезщетение за забава за периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г. върху дивидент от 600 лева, като е осъдена да заплати на кооперацията 1036,39 лева- съдебни разноски. Във въззивната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочи се, че не било коментирано възражението на кооперацията за липсата на членствено правоотношение. Не е било взето предвид обстоятелството, че кооперацията е затруднила събирането на доказателства относно изплатените дивиденти за горепосочените години.

Неправилно било прието за основателно възражението на кооперацията за изтекла погасителна давност, в тази връзка се сочи, че предвид затрудняването на събирането на доказателства относно изплатените дивиденти и предвид обстоятелството, че такива не били начислени на жалбоподателя по отношение на нея не започнала да тече погасителна давност. Това възражение се прави във връзка с направеното оспорване от кооперацията за наличието на правоотношение. Твърди се, че погрешно РС е приел, че е приложима кратката 3-годишна погасителна давност, тъй като разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗК била приложима само при прекратяване на членственото правоотношение. Иска се отмяна на решението на РС в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер със съответните правни последици относно съдебни разноски.

От Земеделска производителна и потребителна кооперация "Елит- 97" е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Оспорва се твърдението, че не било взето отношение по 1 възражението за липса на членствено правоотношение, тъй като РС е обсъдил приетото в тази връзка заключение на СГЕ. Относно погасителната давност, сочи, че разпоредбата на чл.14 от ЗК е специална спрямо тази по отношение на чл.110 от ЗЗД и е приложима във всички случаи при разпределяне на дивиденти. Относно изплащането на дивидентите, сочи, че са представени протоколи от общите събрания на които са приети и годишните финансови отчети и е взето решение за разпределяне на дивидентите. Относно претенцията за мораторни лихви се сочи, че изискуемостта на вземането за дивидент настъпва от писменото поискване и поради това през посочения период 01.01.2016г.- 07.10.2019г. не се дължали законни лихви. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните му части.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 16555/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по искова молба М.Г. против Земеделска производителна и потребителна кооперация "Елит- 97", с която са предявени искове по чл. 60 от ЗК, вр. с чл. 33, ал. 3 от ЗК и по чл. 86 от ЗЗД за това ответната кооперация да бъде осъдена да й заплати сумата от общо 1400 лева, от които 600 разпределени като дивиденти от продажба на имоти по решения от 2014г. и 2015г. за периода 2013г.- 2014г. и 800 лева, разпределени като дивиденти от наеми за периода 20132016г., както и обезщетение за забава в размер на 229,38 лева върху сумата от 600 лева за периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г.. В исковата молба се сочи, че М.Г. е членкооператор в горепосочената кооперация със 100 дяла. От 2014г. ръководството на кооперацията не зачитала членствените й права и не й изплащала дивиденти. С молба за уточнение от 17.03.2020г. жалбоподателката предявява нова претенция за сумата от 7650 лева, която с определение от 24.04.2020г. изрично не била приета за съвместно разглеждане.

С определение в публично съдебно заседание на 15.07.2021г. е допуснато изменение на претенцията предявена за периода 2013- 2016г., като същата е увеличена от 800 лева на 900 лева.

С подадения от Земеделска производителна и потребителна кооперация "Елит- 97" отговор на исковата молба на първо място е оспорено М.Г. да е член на кооперацията, с твърдението, че представения протокол от 2007г. бил неистински. По партидата на кооперация не била вписана промяна, защото решението, което било взето в тази насока, било отменено по иск на Г.. По отношение на средствата от продажбите на имущество през 2019г. не било взето решение за разпределение на дивиденти. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на дивидентите за периода 2013- 2016г..

По настоящето дело не е налице спор относно наличието на членствено правоотношение на жалбоподателката с въззиваемата кооперация. В отговора на въззивната жалба изрично се сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че М.Г. е член- кооператор в ЗППК“Елит- 97“, и тази констатация не се оспорва. В тази връзка следва само да се добави, че горното обстоятелство пряко се установява от приетото по делото на ПдРС заверено копие от протокол № 13/23.03.2007г. за проведено редовно, годишно- отчетно, изборно събрание на кооперацията, на което жалбоподателката е избрана за член- кооператор, по отношение на който протокол от приетото заключение по СГЕ, изготвено от в.л.С. С., се установява, че е подписан от председателя на кооперацията С. Л.

Безспорно е също така, че са гласувани решения за изплащане на дивиденти на членкооператорите за финансовите 2013г., 2014г. и 2015г.- съответно с протоколи №№ 7/25.04.2014г., 9/24.04.2015г. и 10/15.06.2016г.. По първоинстанционното дело са приети и списъци на член- кооператорите, на които са изплатени дивиденти за посочените финансови години, като жалбоподателката не фигурира между тях, независимо от това, че не е била изгубила членствените си права.Правото на дивидент възниква при наличието на следните предпоставки: изтичане на съответната финансова година, приемане на годишния счетоводен отчет и решение на общото събрание за разпределяне на печалбата. В конкретния случай са налице и трите предпоставки, като следва да се има предвид, че макар жалбоподателката да не е включена в списъците за изплащане на дивиденти, тя е следвало 2 да получи такива в същия размер, в който те са изплатени на останалите член- кооператори с равна на нейната дялова вноска. Решението за разпределяне на печалбата и за разпределяне на дивиденти не е индивидуално спрямо член- кооператорите, а общо за всички тях и без да са упоменати поименно в някакъв документ.

Съществените спорни въпроси по делото са относно момента, в който вземането за дивидент става изискуемо и съответно, от който започва да тече погасителна давност, както и относно приложимата погасителна давност- общата 5- годишна погасителна давност или кратката 3- годишна. Като се имат предвид горепосочените предпоставки за възникване на вземането за дивидент, последната от които е гласуване на решение за разпределяне на печалбата, с категоричност следва да се приеме, че вземането става изискуемо от датата на провеждане на съответното общо събрание на кооперацията.

Относно погасителната давност и настоящата въззивна инстанция намира за приложима специалната разпоредба на чл.14, ал.2 от ЗК, съгласно която давностният срок за получаване на дяловата вноска е 5 години, а за получаване на дивидента- 3 години.

Действително разпоредбата на чл.14 е наименована „Имуществени последици“ и тъй като попада след разпоредбите, уреждащи прекратяване на членството, включително и чрез изключване на член- кооператор. Това обаче не дава основание да се счита, че разпоредбата на чл.14, ал.2 е относима единствено в случаите на прекратено членство. Такова едно ограничено тълкуване обаче няма правна логика, тъй като липсва каквото и да било основание вземанията на действащите член- кооператорите за дивиденти да се погасяват с по- дълга погасителна давност спрямо тези на бившите член- кооператори. Следва да се има предвид и това, че, освен че чл.14 попада след две разпоредби, уреждащи прекратяване на членственото правоотношение, тази разпоредба е и в Раздел ІІ от закона „Членство, права и задължения“, поради което е относима най- общо до правата както на действащите членкооператори, така и до тези на бившите член- кооператори и на техните наследници.

Жалбата до Административен съд- гр.Пловдив, с която е инициирано първоинстанционното производство, е подадена на 01.10.2019г.. До тази дата са изтекли повече от три години, начиная от датите на горепосочените протоколи №№ 7/25.04.2014г., 9/24.04.2015г. и 10/15.06.2016г. за проведени общи събрания, на които са приети ГФО за финансовите 2013г., 2014г. и 2015г. и са гласувани решения за разпределяне на печалбата и за продажба на имоти. Ето защо, възражението на въззиваемата страна за погасяване на претендираните от жалбоподателката вземания, включително и на акцесорното вземане за лихви за забавено плащане, по давност се явява основателно, поради което и решението на ПдРС в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 262228/16.08.2021г. по гр.д.№ 16555/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. в частта, с която исковата претенция на жалбоподателката М. С. Г. за заплащане на дивиденти от ЗППК“Елит- 97“ за разликата над сумата от 100 лева до сумата от общо 1500 лева за финансовите 2013 г., 2014г. и 2015г. е отхвърлена, като и в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 229,38 лева- обезщетение за забава за периода от 01.01.2016г. до 07.10.2019г. върху дивидент от 600 лева, като е осъдена да заплати на кооперацията 1036,39 лева- съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4