Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2665 от 25.10.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2670/2023
Вид
Определение № 2665
Подписан
25.10.2023
В сила
25.10.2023
Състав
Светла Станимирова, Васил Василев, Рени Ковачка

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 434 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2665 гр. София, 25.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20231000502670 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от частна жалба от Д. М. С. с ЕГН: ********** против Определение № 10789 от 15.09.2023г. постановено по в.гр.д. 9951/2023г. ЧЖ VI-Д св,с което е оставено без разглеждане „възражение“ с вх.№ 91706 от 18.07.2023 г. от Д. М. С. и е прекратено производството по делото.Подържа се,че обжалваното определение е незаконосъобразно.От представените по делото доказателства се установява, че на 18.07.2023г. по изпълнителното дело е депозирано възражение по чл.435 и сл. ГПК срещу постановлението за разноските на съдебни изпълнител. Документът е наименован възражение по чл.435 и сл.ГПК и от съдържанието му е видно, че е пряко насочен към обжалване на постановлението за разноски, както и че се иска от Софийски градски съд да отмени незаконосъобразния акт на съдебния изпълнител.В изпълнение на задълженията си, ЧСИ Г.К. е изпратил възражението на взискателя, който е изразил становище да не се намалят разноските. След това, с разпореждане от 28.07.2023г. съдебният изпълнител е постановил, че оставя възражението без уважение. На 03.08.2023г. от длъжника е постъпила молба с вх . № 100607/03.08.2023г. с която се прави искане да се придвижи жалбата по чл.435 и сл. ГПК до Софийски градски съд за произнасяне по нея. Подържа се,че незаконосъобрзно съставът на Софийски градски съд е приел, че не е налице жалба срещу акт на съдебния изпълнител. След оставянето без уважение на възражението, изрично е постъпила молба от длъжника, с която се иска жалбата да бъде изпратена до Софийски градски съд за прознасяне, доказателства, за което са представени по делото.Подържа се,че няма пречка с един документ да се обжалват действията на съдебния изпълнител, като в случай, че същия не уважи жалбата, то да се иска същата да се изпрати до съда за произнасяне по нея.Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение съдът е приел за установено следното от фактическа страна:Първоинстанционното производство е образувано по жалба от настоящия жалбоподател Д. М. С. против постановление за разноските по делото по изп.дело № 20219240400725 по описа на ЧСИ Г.К. с рег.№ *** на КЧСИ.В жалбата подробно са изложени съображения против включването по посочените суми в постановлението на ЧСИ.Иска се постановлението да бъде отменено и вместо него разноските бъдат определени съобразно посоченото от жалбоподателя.Посоченото изпълнително дело е образувано на 30.08.2021 г. по молба на взискателя „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД против жалбоподателя. С постановление / лист 25/ за разноски от 15.09.2021 г. на ЧСИ са приети за дължими разноски за такси по ТТР към ЗЧСИ с ДДС, по т.1, т.3, т.5, т.9 , т.26 и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съобщението за образувано изпълнително дело с покана за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 27.09.2021 г., видно от приложената обратна разписка ИД PS1142 009BRF F. С възражение /лист 44/ с вх.№ 91706 от 18.07.2023 г. длъжникът е поискал да бъдат намалени разноските за такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение с доводи, че не дължи такса по т.9 от Тарифата в размер на 36 лв. за налагане на запор, а таксата по т.26 от Тарифата следва да бъде съответно намалена и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя. С разпореждане /лист 67/ от 28.07.2023 г. ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника. Същото е връчено на длъжника на 02.08.2023 г., чрез адв.И. Г.. С молба с вх.№ 10067/03.08.2023 г. длъжникът е поискал подаденото от него възражение да бъде разгледано като жалба срещу разноските по изпълнението и да бъде изпратена на компетентния да я разгледа Софийски градски съд.

За да остави без разглеждане жалбата съдът е приел,че в указания двуседмичен срок за обжалване по чл.436 ГПК не е постъпила друга жалба против разпореждането на ЧСИ.

При тези данни съдът е приел, че не е сезиран с жалба от длъжника против подлежащи на обжалване действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК и производството по делото е недопустимо. Защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез жалба против действията на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. Съдът е приел,че съдебният изпълнител може да допълни или измени своя акт за определяне на разноски, и искането за изменение на разноските в изпълнителното производство, най – напред по реда на чл.248 от ГПК следва да бъде направено пред съдебния изпълнител и тогава длъжникът ще има възможност да обжалва постановеният от него акт по този ред. Освен това - по общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на разноските в тази част – чл.78, ал.5 от ГПК. Съответно нормата на чл.435, ал.2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чийто район е районът на действие на 2 съдебния изпълнител. В случая разноските по изпълнението са определени с постановление от 15.09.2021 г., а разпореждането с което е отказано изменение на разноските е постановено на 28.07.2023 г. Разпореждането е връчено на длъжника на 02.08.2023 г., считано от която дата тече и срокът за обжалването му. След тази дата длъжникът не е подавал жалба срещу действия на ЧСИ. При липсата на жалба против действия на ЧСИ по изпълнително дело № 22219240400725, съдът е приел,че образуваното производство е без предмет,поради което следва да бъде прекратено.

При така установената фактическа обстановка съставът на САС счита,че обжалваното определение е правилно и законосъбразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението.В настоящия случай приетите от съдебния изпълнител разноски по изпълнението са посочени в съставеното на 15.09.21г. от същия постановление за разноски.Тези разноски са посочени и в съобщението за образувано изпълнително дело,което е връчено на длъжника-настоящ жалбоподател на 27.09.21г.-т.е. от тази дата същия е бил уведомен за приетите за събиране разноски от съдебния изпълнител.След като длъжникът е бил уведомен на посочената дата за приетите за събиране разноски,при несъгласие с техния размер,същият е имал възможността по чл.435,ал.2,т.7 от ГПК да обжалва разноските по изпълнението в двуседничния срок по чл.436,ал.1 от ГПК-т.е. в срок до 11.10.21г. В този срок жалба против разноските по изпълнението не е подадена.Възражението,на което се позовава жалбоподателя е подадено от него на 18.07.23г.-т.е. близо две години след като жалбоподателя е бил уведомен за размера на разноските,които дължи,поради което възражението,което има характера на жалба против разноските,е подадено извън срока за обжалване и е просрочено,така както правилно е приел и СГС. В случая не може да се приеме,че е налице надлежно сезиране на съда с жалба против постановлението за разноските.Разпореждането, с което е отказано изменение на размера на разноските е постановено на 28.07.2023 г. и е връчено на длъжника на 02.08.2023 г., считано от която дата тече и срокът за обжалването му. След този момент в рамките на срока за обжалване длъжникът не е подавал жалба срещу действия на ЧСИ,поради което и СГС законосъобразно е прието,че липсва надлежно сезиране на съда.

Предвид гореизложеното законосъобразно съдът е оставил жалбата без разглеждане,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 10789 от 15.09.2023г. постановено по в.гр.д. 9951/2023г. ЧЖ VI-Д с-в на СГС.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4