Решение № 1261 от 31.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300501900 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Креди йес“ ООД, ЕИК *****, против Решение № 1856/24.04.2024г., постановено по гр.д. № 13493/2022г. по описа на Районен съд Пловдив. В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Жалбоподателят счита, че не са събрани всички допуснати в хода на първоинстанционното производство доказателства. Поддържа се, че съдът не е взел предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение. Твърди се, че длъжникът не е подал възражение против заповедта, поради което няма правен интерес от предявяване на настоящия иск. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата М. Д. В., ЕГН ********** не взема становище по депозирана въззивна жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, 1 имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо по следните съображения:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.22 ЗПК, чл.19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, предявен от М. Д.

В. против „Креди йес“ ООД, с който се иска да се прогласи нищожността на клауза за неустойка, предвидена в сключен между страните на 26.08.2021г. договор за паричен заем № 109383.

Ответникът оспорва иска, като навежда доводи за неговата недопустимост и неоснователност. Моли същият да бъде отхвърлен.

С постановеното по спора Решение № 1856/24.04.2024г. по гр.д. № 13493/2022г. по описа на Районен съд Пловдив първостепенният съд е обявил за нищожна, на осн. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.4 и 5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на закона, по иска предявен от М. Д. В. ЕГН ********** с адрес гр. ***** в против „Креди йес“ ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.*****, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит №109383/26.08.2021г. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 2203,85лв.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит с №109383 на 26.08.2021г. По силата на същия ищцата получила заем в размер на 4000 лева, която сума следвало да бъде върната на шестнадесет месечни погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план /лист 41-42/. Определен бил фиксиран лихвен процент от 40,8 пункта /3,400% месечно/ и годишен процент на разходите - 49,371 пункта / лист 41и 48/. В чл.6 от договора било уговорено, че кредитополучателят ще предостави обезпечение чрез поръчител /поръчители/ отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от общите условия 2 към договора, а именно: две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв. съгласно справочните данни от НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки през последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“; както и по активни така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ / лист 45/. Това обезпечение задължително се придружавало и от ще едно, което можело да бъде: ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция; или ценна книга /който способ бил избран в конкретния договор/. Според чл.8 от договора това обезпечение следвало да се предостави от заемополучателя в срок от три дни от сключването. В случай на неспазване на срока или предоставяне на обезпечение, което не отговаря на изискванията посочени по-горе кредитополучателят дължал неустойка в размер на 2203,85 лв., която се плащала разсрочено, съобразно погасителния план / лист 43/.

От страна на потребителя М. В. са извършени плащания, както следва: на 30.09.2021г. – 466 лв.; на 30.10.2021г. – 189 лв.; на 23.11.2021г. – 277 лв.и на 30.11.2021г. – 466 лв. След тези плащания длъжникът е преустановил погасяването на съответните задължения по договора. С връчено Уведомление от 25.02.2022г. е обявена предсрочна изискуемост на вземането по договора за заем.

На 20.04.2022г. „Креди Йес“ ООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, с което е искало да му бъдат присъдени дължимите от М. В. по договора за заем суми. В тази връзка е образувано ч.гр.д. № 5704/22г. по описа на ПРС, издадена е Заповед за изпълнение № 3866/30.05.2022г. относно следните суми: 3 728,60 – част от общо дължима сума, възлизаща в пълен размер на 7 456 лв. по запис на заповед, издаден на 26.08.2021г. от М. В., поемател по който е „Креди Йес“ ООД, обезпечаващ изпълнението на задълженията на В. за главница, лихва и неустойка по Договор за заем № 109383/26.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2022 до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност от 74,57 лв. и 31,82 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист № 3247/31.05.2022г.

3

В заповедта за изпълнение е инкорпорирано Разпореждане, с което се отхвърля заявлението в частта за разликата над сумата от 3 728,60 лв. до пълния претендиран размер от 5 859,57 лв., раавняваща се на сумата от 2 130,97 лв., включ2ваща 1 790,63 лв. – остатък от дължима неустойка, съгласно чл.8 от Договор за паричен заем от № 109383/26.08.2021г. и 340,34 лв. – неустойка в размер на 10% върху непогасения остатък от главницата, претендирана на основание чл.14, ал.1 от ОУ. Не се установява това разпореждане да е обжалвано, поради което същото е влязло в сила.

Издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са връчени на длъжника чрез работодател „Сити кеш“ ООД на 27.06.2022г.

С молба от 02.06.2023г. М. В. заявява, че не е подавала възражение на основание чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, ПОС намира следното:

В предмета на настоящата жалба е допустимостта на установителен иск, предявен от ищцата срещу ответника за прогласяване на нищожност на договор за кредит № 109383/26.08.2021г. За вземанията по договора за кредит е издадена заповед за изпълнение № 3866 от 30.05.2022г. по ч.гр. д. № 5704/2022 г. на Районен съд - Пловдив, спрямо която ищцата не е подала възражение по чл. 414 ГПК и същата е влязла в сила. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 3247/31.05.2022 г.

Способите за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение са предвидени последователно и изчерпателно в глава X. от ГПК и това са: възражение срещу заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение и възражение по чл. 423 ГПК. С изтичането на срока за възражение на длъжника, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК, издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Действително липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. От друга страна, с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424 ГПК /хипотези на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства/, се получава ефект, който е аналогичен на силата на пресъдено нещо. Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като те са се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за 4 защита, длъжникът няма право на друг иск за защита. Пропускането им води до неблагоприятни за длъжника последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените възможности за защита в заповедното производство. В този смисъл е практиката на ВКС / определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч.гр. д № 692/2009 г. на ІІІ г.о.; определение № 643 от 02.11.2009 г. по ч.т.д. № 680/2009 г. на ІІ т.о.; определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ г.о.; определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 772/2009 г. на ІІ т.о.; определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч.гр. д. № 311/2012 г., I г.о и др./ В конкретния случай не са налице и хипотезите на чл. 424 ГПК- ако искът е основан на съществували преди влизането в сила обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, ако искът е предявен в 3-месечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство или на чл. 439 от ГПК - ако искът е основан на правопогасяващи или правоотричащи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. На първо място, самата ищца не се позовава на факти в приложното поле на чл. 424 ГПК. Основната й теза относно вземанията по договора за кредит е, че съответната клауза от договора е нищожна поради нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ищцата е страна по този договор, поради което той й е бил известен, заедно с общите условия към него, още преди подаване на заявлението по чл.

410 ГПК. Това само по себе си изключва възможността за предявяване на иск по чл. 424 ГПК, а и самата ищца не твърди да предявява такъв иск.

На второ място, не се твърди нито един правопогасяващ или правоотричащ факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Твърдяната нищожност на клауза от договора принципно не представлява факт от обективната действителност, а правна последица на такъв факт порок в правопораждащия факт на вземанията по договора за кредит. По тази причина нищожността принципно не може д а обоснове допустим иск по чл.

439, ал. 2 ГПК, доколкото тя може да се отнася само до съществуващ към издаване на изпълнителното основание правопораждащ факт, обусловил 5 присъждането на съответното вземане - ако такъв факт не е съществувал или е бил опорочен, то и вземането не би било присъдено. След влизането в сила на съдебния акт този евентуален порок на правопораждащото основание на вземането не може да се релевира, тъй като представлява факт, съществувал преди това, който се преклудира от силата на пресъдено нещо или стабилитета на съдебния акт. Чрез позоваването на подобен порок на правопораждащ факт, водещ до нищожност, съществувал преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, не може да се предяви допустим иск по чл. 439 ГПК. В случая вземанията по договора за кредит са съществували преди издаването на заповедта за изпълнение, към който момент е съществувал и твърденият порок /противоречие на закона или накърняване на добрите нрави/, поради което не представлява нововъзникнал след заповедта факт. Други факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, не се сочат от ищцата.

Исковата претенция, предмет на настоящото дело именно затова е процесуално недопустима, тъй като за ищцата липсва правен интерес от търсената с иска защита. Налице е влязла в сила надлежно издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която има стабилитет. Пропускането на посочените по-горе способи за защита от страна на длъжника води до неблагоприятни за него последици, но това не дава основание същият да търси защита чрез друг иск извън предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното производство.