Решение № 1027 от 16.10.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2623/2024
- Вид
- Решение № 1027
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 16.10.2024
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Николай Метанов
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 53 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1027 гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Н. Метанов
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502623 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по жалба на Б.
Р. К. и Л. Б. К., чрез процесуалния им представител адв. Н. Н. срещу Решение № 171/10.07.2024г. по гр.дело № 392/24.04.2024г., в частта му, с която е оставена без уважение жалба с вх.№ 392/23.04.2024г. срещу Протокол за разпределение на постъпили суми по изп.дело № 68/2021г. на СИС при РС Дупница, предявен на 19.04.2024г.
Счита, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, изложени в жалбата, поради което моли да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отмени постановлението за разпределение на ЧСИ в обжалваната част като незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :
Жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Установява се от преписката по изп. дело № 68/2021 на СИС при РС Дупница , че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ЕАД, въз основа на изпълнителен лист по Заповед за незабавно изпълнение, изд. по ч.гр.дело № 1959/2021г. на РС Дупница за сумата от 8726,60 лева, представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ ; лихва за периода от 30.07.2007г. до 12.07.2011г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15,75% годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192,10 лева.
1
Не е спорно, а и се установява, че въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение. В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 15.04.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1070,82 лв. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата, предявен на 19.04.2024 г., който е предмет на обжалване с настоящата жалба. В протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница.
Не е спорно, а и се установява, че събраната сума е разпределена както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 124,34 лв. за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лв. ДТ по чл. 40 ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 88,34 лв. – ДТ по чл. 53 ТДТССГПК. На основание чл.
76, ал. 1 ЗЗД с остатъка в размер на 946,48 лв. частично е погасено вземането за лихва в размер на 6021,53 лв. като най-обременително и старо такова.
Не е спорно, а и се установява, че срещу издадената по ч. гр. д. № 1959/2011 г., на РС – Дупница, заповед за изпълнение, е подадено възражение по реда на чл. 423 ГПК,като е образувано ч. гр. д. № 119/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил.
Установява се че въззивното производство е приключило с постановяването на определение № 277/13.05.2024 г., влязло в сила на 13.05.2024 г., като видно от съдържанието му това определение не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. 1959/2011 г. по описа на РС –Дупница.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна :
Разпределението представлява акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за неправилното приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, за неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД, за неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяването, за грешка в пресмятането на сумите. С други въпроси съдът не може да бъде сезиран при обжалване на 2 разпределението.
При проверката по реда на чл. 463 ГПК, на законосъобразността на оспореното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаването , като служебно проверява само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, основание за което при извършената от окръжния съд служебна проверка се е установило, че не е налице.
Правилни са основните решаващи изводи на съда, че при извършването на разпределението съдебният изпълнител законосъобразно е съставил обжалвания протокол за разпределение от 19.04.2024г. като в същия изрично е посочено, че с постъпилата по делото сума се погасяват единствено вземания, за които е издаден изпълнителния лист по ч.гр.дело № 1959/2011г. на РС Дупница. Изпълнителният лист е издаден въз основа заповед за незабавно изпълнение по чл.417, ал.1, т.2 ГПК- въз основа на документ/извлечение от счетоводните книги на банката/, поради което и ирелевантно за продължаване на принудителното изпълнение се явява обстоятелството, че в резултат на проведено пред въззивния съд производство по чл.423, ал.1 ГПК е прието възражението на длъжника поради това, че заповедта не му е била връчена надлежно или че не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р България към датата на връчването. Единствено в хипотеза на издадена заповед по чл.410 ГПК изпълнението подлежи на спиране, но настоящият случай не е такъв тъй като се касае до заповед за незабавно изпълнение п чл.417 ГПК, при която съгл. чл. 420, ал.1 ГПК възражението срещу заповедта не спира принудителното изпълнение, освен в случаите на постановен акт за спиране по ал.1 и ал.2 от същата разпоредба, като за наличието на такъв акт в някоя от двете хипотези нито се твърди в жалбата,нито са ангажирани доказателства относно наличието на такова обстоятелство.
От друга страна, в обжалвания протокол ясно са индивидуализирани подлежащите на погасяване вземания по основание и по размер, поради което и твърденията на жалбоподателите за липса на конкретизация и неяснота относно това по кой изпълнителен лист се претендира изпълнение са лишени от основание. При извършване на разпределението не са и допуснати нарушение на разпоредбата на чл.136 ЗЗД като протокола е съобразен с поредността на привилегиите и съдържа ясно и конкретно посочване на сумите, както и задълженията, които се погасяват с тях.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба срещу обжалваното решение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171/10.07.2024г. по гр.дело № 392/24.04.2024г., в частта му, с която е оставена без уважение жалба с вх.№ 392/23.04.2024г. срещу Протокол за разпределение на постъпили суми по изп.дело № 68/2021г. на СИС при РС Дупница, предявен на 19.04.2024г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4