Разпореждане № 8357 от 26.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8357 гр. София, 26.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Административно наказателно дело № 20221110202826 по описа за 2022 година

Делото е преразпределено на 116ти състав, НО, СРС на 01.07.2022г. с в изпълнение на Заповед АС-271/30.06.2022г. на председателя на СРС.

На обвиняемия Д. Д. с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК. Съдът, в изпълнение на задълженията си и след извършване на проверката по чл. 377, ал. 1 от НПК, намира следното:

Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на Глава 28 от НПК, тъй като за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено наказание до две години "лишаване от свобода" или пробация, привлеченият към административнонаказателна отговорност не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Съдът намира обаче, че въпреки това, в случая не са налице предпоставките на чл. 376, ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК /след изм. с ДВ бр. 7/2019 г. /.

Съдът констатира, че внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не отговаря на изискванията на чл.

246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти. Несъмнено правилата за обвинителния акт следва да намерят приложение и за постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. В обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението по чл. 375 от НПК/, задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемото лице в него, като се изисква и съвпадение между словесното описание на извършеното и дадената му правна квалификация, както и пълно и точно описание на всички съставомерни признаци и вреди. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В постановлението в този смисъл следва да се 1 съдържа информация за времето, мястото и начинът на извършване на престъплението.

В случая съдът констатира, че изложената фактическа обстановка от прокурора е непълна, доколкото не се съдържат изобщо твърдения в обстоятелствената част на постановлението във връзка с нарушените според държавното обвинение законови и подзаконови нормативни актове, съдържащи правилата за поведение, от които е следвало да се ръководи обвиняемият в качеството си на лекар.

На обвиняемия е повдигнато обвинение за това, че на 21.11.2017г., в гр. София, ж.к. Л., бул. „Д-р П. Д.“ № 81, в сградата на МБАЛ Л. ЕАД, в качеството си на лекар по „Ортопедия и травматология“, нарушил:

Чл. 36, т. 2 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина „Членовете на БЛС, съотв. на БЗС са длъжни да прилагат правилата за добра медицинска практика по чл. 5, ал. 1, т. 4", като неизвършил необходимият обем диагностични изследвания (ядрено магнитен резонанс) и предприел немотивирано като обем оперативно лечение (артротомия); т. 2.2.4 от глава VI от НАРЕДБА № 3/08.05.201 Зг. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции “Изборът на антибиотик се съобразява и със структурата на резистентността, толерантността на пациента, локализацията на инфекцията и цената“, като не избрал антибиотик, съобразявайки се със структурата на резистентността, толерантността на пациента и локализацията на инфекцията; т. 2.2.6 от глава VI от НАРЕДБА № 3/08.05.201 Зг. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции „Антибиотиците трябва да се дозират правилно. Ниските дози са неефективни и благоприятстват развитието на резистентни щамове, а високите дози могат да утежнят нежеланите реакции и да не предотвратят развитието на резистентност“, като не дозирал правилно антибиотика, назначавайки по - ниска доза; т. 2.2.7 от глава VI от НАРЕДБА № 3/08.05.201 Зг. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции „Антибиотична терапия се назначава след проведено микробиологично изследване на съответен клиничен материал и се съобразява с резултатите, получени от изпитване на антимикробната чувствителност на доказаните причинители“, като не провел микробиологично изследване на съответен клиничен материал, преди да назначи антибиотична терапия; т. 2.2.8 от глава VI от НАРЕДБА № 3/08.05.201 Зг. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции „Продължителността на антибиотичния курс следва да бъде ограничена - 5 до 14 дни, в зависимост от типа на инфекцията“, назначил кратък курс на продължителността на антибиотичната терапия; и причинил на Красимир Калинов Ичов средна телесна повреда, изразяваща се в развили се възпалителни и дегенеративни процеси на дясната колянна става, настъпили в резултат на проведена оперативна интервенция артротомия на тази става и неадекватното антибиотично лечение в периоперативния период, наложило провеждане на продължително комплексно лечение - консервативно и оперативно, вкл. и смяна на колянната става, което реализирало медико - биологичния признак трайно затруднение на движението на десния долен крайник, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност - извършване на оперативна интервенция- артротомия на дясната колянна свата на пострадалия - престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

В обстоятелствената част на постановлението обаче прокуратурата е изложила пестеливо фактическата обстановка, като представителят на държавното обвинение се е ограничил единствено до обстоятелствата кога пострадалият първоначално е изпитал болка в 2 крака си, посещението при кардиолог, който го насочил към ортопед, извършения преглед от обвиняемия Д., който направил рентгенова снимка и установил скъсан минискус и предложил извършването на операция. Оттам нататък фактическата обстановка, изложена от представителя на СРП, е неясна и непълна и не отговаря на въпроса какви конкретни действия обвиняемият е извършил, с които е нарушил приложимия в случая медицински стандарт и разпоредби от закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Действително е посочено, че обвиняемият не е извършил ядрено магнитен резонанс преди операцията, но единствено е посочено, че е предприето немотивирано като обем оперативно лечение – атротомия. Не става ясно за обвиняемия, съответно за съда, защо счита СРП лечението за неправилно и какви действия е следвало да извърши обвиняемият, за да изпълни надлежно задълженията си като лекар. Необходимо е тези обстоятелства да бъдат посочени от държавното обвинение, за да знае обвиняемият срещу какви факти се защитата, респективно съдът да е запознат с рамките на обвинението.

Впоследствие единствено е маркирано, че същият ден обвиняемият е предписал антибиотик на пострадалия, но не го е избрал правилно и не се е съобразил със структурата на резистентността и толерантността на пациента и локализацията на инфекцията, назначил бил по-ниска доза, не направил микробиологично изследване на „съответния клиничен материал“ и назначил кратък курс на антибиотичната терапия. В случая съдът следва да посочи, че липсват каквито и да било фактически твърдения за действията и бездействията на обвиняемия при определяне на терапията и нейния избор. Изложената от прокурора фактическа обстановка приключва с определянето на вида немотивирано оперативно лечение. За да е ясно фактически обвинението е необходимо СРП да посочи освен кога е назначена съответната антибиотична терапия (за пръв път), какъв антибиотик е предписан, за да е неподходящ, респективно за какъв неподходящ кратък срок е изписан, каква е била изписаната и приемана от пациента неподходяща доза, какъв е този „съответен клиничен материал“, който е следвало да бъде подложен на микробиологично изследване, за да се определи антибиотикът. Следва да се посочи и следвало ли е да се извърши преоценка на назначената терапия, кога и в каква насока. Отделно от това следва да се посочи и какви дози и срок на лечение прокуратурата намира за удачни, с оглед установеното по делото, за да знае обвиняемият фактическите рамки на обвинението.

Следва да се обърне внимание, че на страница втора от постановлението се посочва, че е налице неадекватно антибиотично лечение в периоперативния период, което следва да се има предвид, че означава периодът както предхождащ операцията, така и известен интервал след нейното извършване. Именно доколкото прокуратурата инкриминира действия и бездействия в така посочения период, е необходимо да посочи и опише фактически всяко конкретно действие или бездействие на обвиняемия, което счита за престъпно, като посочи и кога или в какъв период е извършено, за да е ясно формулирано фактически обвинението.

Не става ясно от изложението в постановлението кога е следвало да бъде направено микробиологичното изследване и на какъв вид клиничен материал, кога е добит този клиничен материал – преди извършване на хирургическата интервенция, по време на интервенцията или на по-късен етап. Не става ясно посещавал ли е пациентът своя лекуващ лекар, правил ли е оплаквания и съответно какви действия е предприемал обвиняемият.

Макар и посочено като диспозитив на обвинението, от фактическата обстановка, изложена от държавното обвинение, не става ясно всички нарушения на посочения медицински стандарт и на закона в един ден и същи ли са извършени, съответно е налице идеална съвкупност или продължавано, респективно продължено престъпление.

Съдът следва да отбележи, че подробно СРП е посочила нарушените според обвинението разпоредби от закона, съответно от наредбата, която въвежда медицинския стандарт Превенция и контрол на вътреболнични инфекции, но следва да опише и фактически действията и бездействията на обвиняемия, с които той е нарушил този стандарт 3 и не е изпълнил задълженията си като лекуващ лекар на пострадалия, като подробно посочи какво е извършил, кое точно негово действие намира за нарушение на стандарта и закона, респективно какво бездействие се явява престъпно.

При излагане на ясна фактическа обстановка, която СРП приема за установена в хода на ДП, би могло да се направи преценка и за необходимостта от извършване на повторно привличане на обвиняем в рамките на ДП в случай, че се констатират разминавания в датите на съответните действия или бездействия на обвиняемия и другите съставомерни признаци, по който въпрос в настоящия случай съдът не би могъл да вземе отношение с оглед липсата на яснота на фактическите рамки на обвинението.

В контекста на изложеното се налага изводът, че за съда и за обвиняемия остава неясно какви са фактическите рамки на обвинението, което води и до неяснота на цялото обвинение. Недопустимо е насрочването на делото и произнасянето на съда по така внесеното постановление на прокурор при СРП, преди да бъдат отстранени допуснатите в него нарушения.

Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за освобождаване от наказателна отговорност, определя обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение, допуснатата липса на фактическо описание на престъплението, лишава обвиняемия от възможността да разбере точния обем на повдигнатото обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизмът на извършване на деянието и описание на обстоятелствата, при които е извършено то, са сред задължителните реквизити на обвинителния акт, съответно на постановлението по чл. 375 от НПК. Така констатираното нарушение е допуснато в хода на досъдебното производство, ограничава правото на защита на обвиняемото лице, което обаче може да бъде отстранено чрез връщане на делото на СРП.