Решение № 2909 от 21.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61283/2022
- Вид
- Решение № 2909
- Подписан
- 21.02.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Други актове по делото
- Разпореждане № 122951 от 13.12.2022 · ДИАНА КИРИЛОВА ХАДЖИЕВА
- Определение № 24813 от 14.07.2023 · Теодора Ангелова Карабашева
- Разпореждане № 146546 от 21.09.2025 · ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
- Разпореждане № 162639 от 21.10.2025 · ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
- Разпореждане № 162640 от 21.10.2025 · ПЛАМЕНА САШЕВА ТРЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
- чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2909 гр. София, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110161283 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 204787918 и седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Красно село“, ***-13, ет. 4, представлявано от ....... изпълнителен директор чрез адв. С. Р. Т., преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, ет. 4 против А. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.
Ищецът твърди, че на 26.09.2020 г. между „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в качеството на наемодател, и А. Н. К., в качеството на наемател, бил сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, представляващ „договор от разстояние“ по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителите, сключването на който се осъществява без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез използване на средства за комуникация от разстояние- мобилно приложение (http://spark.bg). При регистрацията в мобилното приложение всеки от потребителите сключва по електронен път договор за наем на електрическо превозно средство и заявява изрично, че се съгласява с Общите условия на „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, като подписването на договора се извършва чрез маркиране на нарочно обозначено поле за изявяване на обвързващо съгласие в Мобилното приложение.
Заплащането на наемната цена се извършва с кредитна или дебитна карта, която се регистрира в мобилното приложение персонално от всеки потребител, а всяко от електрическите превозни средства, предоставящи се на потребителите, е снабдено с GPS система за дистанционно наблюдение, поради което може да бъде локализирано в реално време. При стартиране на една от поредните сесии с електромобил на „Спарк“, ответникът предизвикал пътен инцидент, в резултат на което ищецът претърпял значителни вреди, подлежащи на обезщетяване, които до момента не са обезщетени.
Сочи се, че на 31.08.2021 г., в 04:16 ч. А. К. резервирал (чрез мобилното приложение) лек автомобил ФОЛКСВАГЕН УП, с peг.№ СВ......, предоставен за ползване на „РАЙД 1
ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от лизингодателя „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ ЕООД, като в 04:26 ч. ответникът стартирал управлението на автомобила. По време на надлежно стартираната потребителска сесия, от страна на ответника било реализирано пътнотранспортно произшествие в района на ул. „Народен Герой“ и бул. „Цар Борис III” където в тревните площи останала бронята на автомобила с регистрационния номер, след което автомобилът бил придвижен до ***, където по-късно бил открит от служител на „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Пътуването завършило в 04:44 ч.
Ищецът поддържа, че при настъпване на инцидент, съгласно разпоредбите от договора за наем, ответникът следвало да уведоми наемодателя и компетентните органи на МВР, което в случая не било сторено, напротив - след възникналото ПТП, ответникът напуснал местопроизшествието и изоставил наетия автомобил, а превозното средство било намерено на сутринта от мобилния екип на „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, след подаден от гражданин сигнал. Служител от екипа (.......) извършил оглед на автомобила и мястото където била оставена бронята с регистрационния номер, след което подал информация в мобилното приложение, заедно с приложена снимка.
Във връзка с инцидента ищецът предявил застрахователна претенция по полица КАСКО към застрахователя си ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, по която бил изготвен опис заключение по щета 44012132127650/16.09.2021 г., като застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение, поради това, че не било спазено изискването за уведомяване на органите на реда при инцидент. Излага, че разходите за възстановяване на автомобила били поети изцяло от ищеца. В резултат на осъществените от наемателя нарушения и реализираното по негова вина ПТП, наетото превозното средство било увредено, поради което вредите, причинени през време на ползването му, подлежали на обезщетяване на договорно основание.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, като съгласно чл.
4.1. от договора за наем наемателят носи пълна отговорност за превозното средство през периода на използването му, а съгласно чл. 3.1. същият има задължение да използва превозното средство като разумен и добросъвестен водач, което очевидно не е сторил.
Ищецът поддържа, че наемателят бил длъжен да възстанови всички преки щети, които не са били възстановени от застрахователното дружество, застраховало превозното средство, ако през периода на използване последното бъде повредено, унищожено или отнето - чл. 4.3 от договора, поради което наемателят дължал на ответника обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта в размер на разходите за извършения ремонт.
Изтъква се, че на 10.12.2021 г. ищецът изпратил уведомление, с което била отправена покана до ответника за плащане на разходите за възстановяване на увреденото от последния превозно средство в размер на 6 488,88 лв., което било изпратено чрез електронна поща, но ответникът не бил изпълнил задълженията си.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С да заплати „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 204787918 и седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село“, ул. „Юнак“ № 11-13, ет. 4, представлявано от ....... – изпълнителен директор чрез адв. С. Р. Т., преупълномощена от Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори”, със съдебен адрес: гр. София, пл. „Света Неделя” № 4, ет. 4 сума в размер от 6 488,88 лева (шест хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи обезщетение по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за вреди, причинени през време на ползването на наетата вещ, както и законна лихва за забава върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане на задължението.
Прави се искане за присъждане на разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който ответникът оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че МПС-то е било заявено за ползване от ответника, но е било предоставено за ползване на трето лице.
Оспорва да е реализирал ПТП с посоченото МПС. Сочи, че процесното МПС било ползвано още от три лица, преди да бъде намерено, както и че липсвали доказателства за връзка между поведението на ответника и евентуалното ПТП и причинените вреди по автомобила.
Оспорва фактура № 0052065369 от 09.11.021 г. като съдържание и твърди, че описаните ремонтни дейности не са били извършвани, както и че не се отнасяли за това МПС и нямали връзка с твърдяното ПТП.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, в това число заключение по съдебно-автотехническа експертиза, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Между ответника и ищеца е бил сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, по силата на който ответникът е ползвал многократно МПС, предоставяни от ищеца. При регистрацията си в системата на ищеца е предоставил данни за самоличност, в това число и СУМПС. Един от случаите, в които ответникът е използвал услугите на ищеца, се е осъществил на 31.08.2021 г., когато в 04:16 ч. ответникът е резервирал процесното МПС Фолксваген УП, с рег. № СВ......, предоставен от ищеца.
Сесията на ответника е продължила между 04:26-04:44 на 31.08.2021 г. Всичко това е видно от предоставените от ищеца справки за процесния автомобил.
Доказа се от предоставените писмени доказателства, че процесното МПС е претърпяло ПТП в периода, по време на който според системата на ищеца МПС е управлявано от ответника, или най-малкото е било по време на сесия, стартирана от профила на ответника.
Доказа се от назначената съдебно-автотехническа експертиза и изслушаното и приетото по нея заключение, че при представените по делото документи, уврежданията по процесното МПС Фолксваген УП, рег. № СВ......, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при възможния механизъм на пътно-транспортно произшествие - удар с предната габаритна част на автомобила в стълб с монтиран пътен знак и последващ удар във водозахранващ кран.
Доказа се от същото заключение и размерът на вредата следствие от процесното ПТП, а именно 6488,88 лева. Според вещото лице отразените във фактура № 0052065369 от 09.11.2021 г. дейности по ремонта на МПС Фолксваген УП, рег. № СВ......, отговарят на описаните от застрахователя щети по автомобила в предната габаритна част.
В хода на съдебното дирене се събраха гласни доказателства, обективирани в протокол от публично съдебно заседание на 27.03.2024 г. Свидетелят ..... посочва, че в нощта на твърдяното ПТП е бил в кв. Бъкстон, където, докато е пушил пред заведение между 4 и 5 часа сутринта на 31.08.2021 г., е видял ответникът и две момичета да слизат от автомобил на СПАРК, управляван от едно от момичетата. Процесната кола е била оставена там от ответника и спътничките му, а самият А. К. се прибрал.
В хода на съдебното дирене беше изискано а.н.д. № 70/2022 г. по описа на СРС, НО, 14ти с-в, между А. К. и СДВР. Събраните в хода на същото доказателства съдът не преценява с оглед принципа на диспозитивното начало. От постановеното Решение № 1446/28.3.2023 година е видно, че е отменено Наказателно постановление № 21-4332-024910/3.12.2021 година.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е 3 мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство е заявен осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, с който ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер от 6 488,88 лева, представляващи обезщетение за имуществените вреди, причинени през време на ползването на наетата вещ, както и законна лихва за забава върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане на задължението.
По същество
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже съществуване на облигационно отношение между него и ответника, породено от сключен договор за наем; че ответникът, в качеството си на наемател, с поведението си е причинил виновно вреди по отношение на вещта, предмет на договора за наем, както и какъв е размерът на причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
На първо място, настоящият съдебен състав приема, че е налице валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 26.09.2020 г.
Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) №910/2014 г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56d29be4-4451-4fb1-acc6-236a6b9ed206