Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 223 от 12.02.2025, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 192/2023
Вид
Решение № 223
Подписан
12.02.2025
Състав
Ваня Бянова-Нейкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1, ал.2 · Закон за Българската агенция по безопасност на храните
  • чл.138, ал.1, т.2 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл.138, ал.3 · Закон за ветеринарномедицинската дейност
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 223

Ямбол, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНКА ТОДОРОВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20237280700192 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1579 от 10.07.2023 г. от Т. Х. Д., [населено място], [улица], с [ЕГН], против Българска агенция по безопасност на храните, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди за 2018, 2019, 2020 и 2021 година, представляващи пропуснати ползи от неполучени субсидии от ДФ“Земеделие“ и пропуснати ползи от нереализирана продукция на мляко и месо, като резултат от незаконосъобразен акт - Заповед № Я-3-702 от 10.10.2018 г. на Директора на ОБДХ-Ямбол, отменен с влязло в сила Решение № 7606 от 17.06.2020 г. по адм. д. № 13004/2019 г. по описа на Върховния административен съд, в размер на 266 922, 57 лв.(двеста шестдесет и шест хиляди, деветстотин двадесет и два лева и петдесет и седем стотинки), както и законна лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.Вредите са конкретизирани, както следва:

1.Пропуснати ползи от неполучени субсидии от бащата на ищеца Х. Х. в качеството му на собственик на животновъден обект (ЖО), както следва:

1.1. за 2018 г. по схеми за подпомагане, по които е бил финансиран до момента на заличаване през 2018 г., се претендира сума в общ размер от 17 880,01 лева, представляваща сбор от неизплатената на собственика на ЖО сума в размер на 5 344,60 лева по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за кампания 2018 г., от неизплатената сума в размер на 3 755,94 лева по Схема за преразпределително плащане (СПП) за кампания 2018 г., неизплатената сума от 3 354,27 лева по Схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (Схема за зелени плащания) за кампания 2018 г. и от неизплатената сума в размер на 5 425,20 лева по Схема за преходна национална помощ за овце-майки за кампания 2018 г. за отглежданите в ЖО 137 овце-майки, за всяка от които по схемата се отпускат по 39,60 лева;

1.2. за 2019 г. се претендира неизплатена по схеми за подпомагане сума в общ размер от 29 479,33 лева, представляваща сбор от следните суми: неизплатена сума в размер на 7 171,05 лева по СЕПП за кампания 2019 г., представляваща отпуснати средства за 36,854 ха при предвидени в кампанията 194,58 лева за 1 ха; неизплатена сума в размер на 4 116,60 лева по СПП за кампания 2019 г., представляваща отпуснати средства за 30 ха при предвидени в кампанията 137,22 лева за 1 ха; неизплатена сума от 4 520,88 лева по Схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (Схема за зелени плащания) за кампания 2019 г., представляваща отпуснати средства за 36,854 ха при предвидени в кампанията 122,67 лева за 1 ха; неизплатена сума от 9 770,80 лева по Схема за преходна национална помощ за овце-майки, обвързана с производството, за кампания 2019 г. за отглежданите 260 овце-майки, за всяка от които по схемата се отпускат по 37,58 лева; непредоставяне на помощ DE MINIMIS 2019 г., съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013, на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници и/или биволи, овце майки и/или кози майки, за отглежданите 260 овце-майки, за всяка от които се изплащат по 15 лева, възлизаща в размер на 3 900 лева;

1.3. за 2020 г. се претендира неизплатена по схеми за подпомагане сума в общ размер от 32 366 лева, представляваща сбор от следните суми: неизплатена сума в размер на 8 170 лева по СЕПП, представляваща отпуснати средства за 43 ха при предвидени в кампанията 190 лева за 1 ха; неизплатена сума в размер на 4 200 лева по СПП в кампания 2020 г., представляваща отпуснати средства за 30 ха при предвидени в кампанията 130 лева за 1 ха; неизплатена сума от 5 246 лева по Схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (Схема за зелени плащания) за кампания 2020 г., представляваща отпуснати средства за 43 ха при предвидени в кампанията 130 лева за 1 ха; неизплатена сума от 10 325 лева по Схема за преходна национална помощ за овце майки за кампания 2020 г. за отглеждани 295 овце-майки, за всяка от които по посочената схема се отпуска по 35 лева; непредоставяне на помощ DE MINIMIS за 2020 г. за отглежданите 295 овце-майки, за всяка от които се изплащат по 15 лева, възлизаща на 4 425 лева;

1.4. за 2021 г. се претендира неизплатена по схеми за подпомагане сума в общ размер от 28 922,34 лева, представляваща сбор от следните суми: неизплатена сума по СЕПП за кампания 2021 г. в размер на 5 927,85 лева, представляваща отпуснати средства за 30,95 ха при предвидени в кампанията 191,53 лева за 1 ха; неизплатена сума от 4 132,20 лева по СПП за кампания 2021 г., представляваща отпуснати средства за 30 ха при предвидени в кампанията 137,74 лева за 1 ха; неизплатена сума в размер на 3 796,64 лева по Схема за плащане на селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (Схема за зелени плащания) за кампания 2021 г., представляваща отпуснати средства за 30,95 ха при предвидени в кампанията 122,67 лева за 1 ха; неизплатена сума в размер на 12 115,65 лева по Схема за преходна национална помощ за овце майки за кампания 2021 г. за отглежданите 295 овце-майки, за всяка от които по посочената схема се отпуска по 41,07 лева, непредоставяне на помощ DE MINIMIS 2021 г. за отглеждани 295 овце-майки, за всяка от които се изплащат по 10 лева, възлизаща на 2 950 лева.

Претендираните от ищеца имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи по предвидените схеми за подпомагане за периода 2018 - 2021 г., възлизат на обща стойност от 108 647,68 лева, като се сочи, че същите не са изплатени на ЖО поради заличаването му по силата на издадената от ОДБХ-Ямбол заповед, впоследствие отменена като незаконосъобразна.

2.Пропуснати ползи, представляващи суми, полагащи се на ЖО по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните за периода 2014 г. - 2020 г.“, като сбор от равностойността на сумите, предвидени да бъдат отпуснати в кампании за периода 2018 г.— 2021 г. по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 8 август 2017 г. за прилагане на Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. — 2020 г. и от сумите, предвидени да бъдат отпуснати по чл. 8, ал. 2, т. 2 от същата Наредба, по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 4 от 8 август 2017 г. в общ размер на 13 989, 82 лв., по чл. 8, ал. 2, т. 2 в общ размер 7 089,67 лева.

3.Претендират се и пропуснати ползи от нереализирана продукция в резултат на издадената от ответника заповед за заличаване на ЖО, поради поставянето в невъзможност да се търгува с животновъдната продукция (месо и мляко). Поради това се твърдят:

3.1. имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, в общ размер на 67 262,40 лева, съставляващи левовата равностойност на количеството мляко, което е могло да бъде придобито от животните в ЖО и впоследствие продадено на българския пазар. Твърди се, че сумата, която ищецът е могъл да придобие за мляко през стопанска година 2018—2019 г. от 137 броя овце-майки, възлиза на 13 316,40 лева, като се сочи, че цената на един литър мляко е 1,20 лева, а една овца-майка произвежда по 0,900 мг мляко на ден, т.е. млякото, което би могло да се придобие за 90 дни от 137 броя овце-майки е 11 097 л; продажбата на мляко продължава 3 месеца през стопанската година (май, юни и юли), поради което за посочения период сумата, която ЖО е следвало да получи от продажбата на мляко е в размер на 13 316,40 лева. На следващо място се твърди, че сумата, която ищецът е могъл да придобие за мляко през стопанска година 2019—2020 г. от 260 броя овце-майки, възлиза на 25 272 лева (260 броя овце майки X 0,900 мг мляко на ден); млякото, което би могло да се придобие за 90 дни е 21 060 л, като всеки литър мляко струва по 1,20 лева; продажбата на мляко продължава 3 месеца през стопанската година (май, юни и юли), поради което за посочения период сумата, която ЖО е следвало да получи от продажбата на мляко възлиза на 25 272 лева. Сумата, която ищецът е могъл да придобие за мляко през стопанска година 2020—2021 г. от 295 броя овце-майки възлиза на 28 674 лева — цената на един литър мляко е 1,20 лева, а една овца-майка произвежда по 0,900 мг мляко на ден, при което придобито за 90 дни от 295 броя овце-майки мляко се равнява на 23 895 л; продажбата на мляко продължава 3 месеца през стопанската година (май, юни и юли).

3.2. имуществени вреди в размер на 69 940 лева, представляващи левовата равностойност на количеството месо, което е могло да бъде придобито от животните в ЖО и впоследствие продадено на българския пазар. Сумата, която ищецът е могъл да придобие за месо през стопанска година 2018—2019 г. от 90 броя агнета възлиза на 11 700 лева (90 броя агнета X 26 кг средно живо тегло = 2 340 кг месо при левова равностойност на 1 кг месо от 5 лева). Сумата, която ищецът е могъл да придобие за месо през стопанска година 2019—2020 г. от 207 броя агнета възлиза на 26 910 лева (90 броя агнета X 26 кг средно тегло = 5 382 кг месо при левова равностойност на 1 кг месо от 5 лева). Сумата, която ищецът е могъл да придобие за месо през стопанска година 2020—2021 г. от 241 броя агнета възлиза на 31 330 лева (241 броя агнета X 26 кг средно тегло = 6 266 кг месо при левова равностойност на 1 кг месо от 5 лева).

По исковата молба е постъпил писмен отговор с вх.№1820/17.08.2023г. от ответника Българска агенция по безопасност на храните.

На първо място е изразено становище, че предявените искове са недопустими. Посочва се, че единственият административен акт, издаден от БАБХ, е Заповед № РД11-1349/18.07.2018 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, с която е обявено вторично възникнало огнище на болестта „чума по дребните преживни животни“ в животновъден обект (ЖО) с peг. № 8720-0355 в гр. Болярово, община Болярово, област Ямбол, като е отредено да бъде организирано принудителното убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички дребни преживни животни в засегнатия обект. Заповедта е издадена на основание чл. 47, ал. 1, ал. 2, ал.6, чл. 50 и чл. 117, ал. 1, т.1, 2, 7, 8, 9, 12, и 13 от Закона за ветеринаромедицинската дейност (ЗВМД).В чл. 47, ал. 1 от ЗВМД е предвидено, че БАБХ прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието. Съгласно ал. 2, мерките по ал. 1 се налагат със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и предмети, чрез които могат да бъдат пренесени заразни причинители. Съгласно ал. 7 от същия член, заповедта по ал. 2 не подлежи на обжалване.В чл. 140, ал. 1 от ЗВМД пък е посочено, че изпълнителният директор на БАБХ или определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед: 1. унищожаването на болни, съмнително болни или контактни животни. Съгласно чл. 141, ал. 1 от същия закон, собствениците на животни се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ по чл. 108, ал. 1 за животни, умъртвени за поставяне на диагноза и заразени и контактни животни, унищожени с цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1. Редът на чл. 141 и сл. от ЗВМД за обезщетяване на собствениците се прилага, само когато твърдените вреди са настъпили вследствие на наложена принудителна административна мярка по чл. 47, ал. 1 за профилактика, ограничаване и ликвидиране на заразни болести, за животни, умъртвени за поставяне на диагноза, унищожени с цел ограничаване и ликвидиране на болести, умрели от непредвидим риск, неотложно заклани, както и след налагане на възбрана. При тези обстоятелства, исковите претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са недопустими, поради липса на установената в чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ процесуална предпоставка. В Закона за ветеринарномедицинската дейност е предвиден специален ред защита и това изключва исковия ред по ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК. Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата й води до липсата на право на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в полза на ищеца.