Решение № 1842 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1842 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20211100111051 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 16006/09.09.2021 г., предявена от С. К.

Д., с ЕГН: ****, с адрес: гр. София, ж.к. ****, против „Х.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Банско, ул. „****“ **, обл. Благоевград.

Ищецът С. К. Д. твърди, че на 09.12.2020 г., е сключил с ответника договор за изработка, по силата на който ищецът възложил на „Х.” ЕООД да изработи и монтира мебели за обзавеждане на два обекта, а именно: в новопостроена еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, УПИ II-434, кв. 73, по плана на в.з. град Банкя, и апартамент на тавански етаж, находящ се в гр. Банкя, ул. ****. Видът и параметрите на мебелите били определени с техническо задание (спецификация оферта) и интериорен проект. Общата стойност на поръчката била 106 591, 85 лева, с ДДС, от които аванс в размер на 60 %, равняващи се на 64 000 лева, платим до 5 работни дни от подписване на договора.

На 11.12.2020 г., ищецът заплатил на ответника, сумата от 64 000 лева, представляваща уговореният аванс в размер на 60 % от общата стойност на поръчката.

Съгласно договора, срокът за изработката на мебелите бил 90 календарни дни, считано от 18.01.2021 г., и изтекъл на 18.04.2021 г., откогато ответникът бил в забава.

Ищецът твърди, че определените в договора огледи не били извършени от ответника. Въпреки това, в началото на м. юни, в отсъствие на ответника, били монтирани мебелите, предназначени за апартамента в гр. Банкя, ул. ****.

1

Няколко дни след монтажа, ищецът направил оглед на доставеното и монтирано в обекта обзавеждане и установил, че мебелите били със съществени недостатъци и в явно отклонение от поръчката, изразяващи се в следното:

Двете врати /входна врата и врата на баня/ не се затваряли, поради неправилно взети размери и монтаж, както и поради поставянето на неподходящи панти, които не могат да бъдат регулирани;

Плъзгащите се врати към спалнята (позиция № 4 от офертата) били изработени с механизъм, който бил конструктивно неподходящ за този вид конструкция и плоскости от МДФ, и не можели да се разминават свободно.

Плъзгащите врати с огледала на монтирания гардероб в ниша (позиция № 2 от оферта) в антрето били видимо изкривени и не можели да се разминават свободно, без натиск, само дни след монтажа.

Гардеробите били сглобени накриво, вероятно поради погрешни размери, фугите между плоскостите, каквито не би следвало да има, били запълвани с кит.

Едната от предвидените етажерка с рафтове в ниша изобщо не била монтирана, а другата била монтирана частично в нишата, но не били поставени рафтовете, тъй като държачите, които били предвидени, не можели да ги задържат стабилно и рафтовете падали в двете посоки, тъй като няма гръб.

Най- съществен недостатък на изработеното било положеното покритие - бяла боя сатенирана, според офертата. Поставената боя върху мебелите била положена толкова некачествено и непрофесионално, че върху плоскостите се виждали замърсявания от дървени стърготини, косми и прахови частици, които били запечатани с боята; Боята не била поставена равномерно, като на места била матирана, а на други места - почти гланцирана. Всичко това се виждало „с просто око“.

Ищецът твърди, че не е бил съставен протокол за оглед на обекта преди монтаж, че не е приемал тези мебели, както и че е информирал управителя на ответника за многобройните недостатъци и отклонения от поръчката. Твърди още, че, освен че е налице пълна забава на изпълнението, отклонението от поръчката и недостатъците са толкова съществени, че извършената работа е негодна за нейното договорно и обикновено предназначение (с писмено възражение от 29.06.2021 г.).

Въпреки отправените от ищеца „рекламации“, ответникът не предприел никакви действия за отстраняване на напълно некачественото си изпълнение.

На 25.06.2021 г., ищецът посетил предприятието на ответника в гр. Банско и установил, че елементи за другия обект (плоскости, врати и др.) са изработени некачествено и не отговарят на заложените по договора спецификации и изисквания.

Боята върху плоскостите била положена неравномерно и върху запрашени плоскости, на места боядисването не било довършено, плоскостите били нарязани накриво, 2 кантовете на плоскостите били неравни и нащърбени, вложените материали били некачествени, фурнирите не били положени правилно, и въобще нищо от видяното не отговаряло на изискванията за качество на изработката, а и не можело да се установи, че това са всички елементи и модули, необходими за изработката на поръчката, съгласно офертата или, че отговарят по вид или размер на възложеното.

Ищецът уведомил управителя на ответника, че е в забава на изпълнението, поради което разваля договора поради неизпълнение, респ., че дори и да се приеме, че има някакво дори и забавено изпълнение, това, което е показано на ищеца, е некачествено и не отговаря на заложените параметри и спецификации съгласно договора, като е изпълнено при съществено отклонение от поръчката и установените недостатъци са толкова съществени, че счита извършената работа за негодна за нейното договорно и обикновено предназначение. С оглед на това, ищецът заявил, че разваля договора и иска да му бъде върнат платения аванс.

Ищецът твърди, че е поканил отново ответника да му върне сумата, дадена по разваления договор, но ответникът не му я върнал.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде поставено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 64 000 лева, представляваща платен аванс по развален договор за изработка от 09.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Х.” ЕООД е депозирал отговор на искова молба. Ответникът не оспорва, че на 09.12.2020 г., е сключил с ищеца договор за изработка с посоченото в исковата молба съдържание, както и че на 11.12.2020 г., ищецът заплатил на ответника, сумата от 64 000 лева, представляваща уговорен аванс в размер на 60 % от общата стойност на поръчката.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Твърди, че мебелите не са били монтирани в предвидения в договора срок, в обектите на възложителя, поради обективна невъзможност, дължаща се на забавата на възложителя, тъй като обектите, за които е следвало да бъдат изработени мебелите, не са били с приключени строително-монтажни работи, даващи възможност същите да бъдат монтирани.

Сочи, че до крайния срок за изпълнение, уговорен в договора, възложителят е следвало да предаде обекти, годни за мебелиране, което не било сторено и което довело до забава на длъжника по изпълнението на поръчката. Поради това и страните се съгласили, че оглед, както за вземане на размери, така и за извършване на монтаж щели да бъдат извършени след приключване на СМР на обекта, за което свидетелствало и самото изявление на ищеца от 19.07.2021 г., а и изявление на ищеца, направено по „вайбър“.

3

Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че не е приел изработеното и монтирано в апартамента в гр. Банкя, в началото на м. юни. Твърди, че достъп до обекта за монтаж е бил осигурен от представител на ищеца, както било предвидено в чл. 10 от договора. След монтажа на мебелите, ищецът изпратил до ответника уведомление за констатирани недостатъци, но те не кореспондирали с посочените в исковата молба. Ответникът твърди, че е търсил многократно възложителя за предоставяне на достъп до обекта за отремонтиране на констатираните дефекти, но без резултат. Впоследствие било уговорено, че недостатъците ще бъдат отстранени в срок до 01.08.2021 г., но междувременно ответникът получил уведомление за прекратяване на договора.

Относно мебелите, предназначени за еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, ответникът твърди, че е правил опити да бъде информиран за състоянието на обектите и да получи достъп за монтаж за обект къща в гр. Банкя.

Именно поради това и на 07.07.2021 г., ответникът изпратил уведомление за определяне на дата за монтаж на готовите мебели по обект къща в гр. Банкя и снемане на точните размери за изработка на останалите мебели за този обект.

Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че при посещението му на 25.06.2021 г. в предприятието на ответника са били констатирани отклонения от поръчаното, както и оспорва твърденията му, че е развалил договора. Ответникът сочи, че и към подаване на отговора на исковата молба, мебелите били сглобени и опаковани и се съхранявали в цеха за производство на ответника.

Ответникът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, че е налице неизпълнение на договора от страна на ищеца, респ. последният не го е нито развалил, нито прекратил. Моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 09.12.2020 г., между С. К. Д. и „Х.” ЕООД, е бил сключен договор за изработка. Този факт е отделен като безспорен и ненужаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 02.02.2022 г., л. 96-97).

Видно от приетия по делото договор (л. 8-13), ищецът е възложил на ответното дружество проектиране, изработка, доставка и монтаж на мебели по спецификация, представляваща приложение към договора. Страните са уговорили, че възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя в размер на 106 591,85 лева с ДДС, 60 % от което е следвало да се плати авансово в срок до 5 работни дни от сключването на договора (чл. 4, ал. 1 от договора).

Страните не спорят също, че на 11.12.2020 г., ищецът е заплатил на ответника 4 сумата от 64 000 лева, представляваща уговорен аванс в размер на 60 % от общата стойност на поръчката.

По делото са представени писмени доказателства, установяващи кореспонденция, водена по електронна поща. Както ищецът в исковата си молба, така и ответникът в неговия отговор потвърждават, че са изпращали, респ. получавали изявления на посочените електронни адреси: за ищеца – [email protected], а за ответника – [email protected]. Ищецът е заявил, че на 07.07.2021 г. е получил уведомление на неговия адрес от адреса на ответника и на същия адрес е изпратил от своя страна уведомление на 19.07.2021 г., за което е и представил доказателство (л. 23). Ответникът пък е потвърдил, както че е изпратил уведомлението от 07.07.2021 г., така и че е получил това от 19.07.2021 г. и също е представил доказателства в потвърждение на тези обстоятелства (л. 48-62). Освен това, в подписания от А.З. документ, озаглавен уведомление (л. 52-55) той самият в титулната част е посочил същият електронен адрес за кореспонденция, като по този начин е признал, че адресът е на ответното дружество. На следващо място, от приетото заключение на вещото лице Н. Х. (л. 244 и следващите), се установява, че тези електронни адреси са регистрирани с телефонни номера, които от своя страна, по информация от съответните мобилни оператори, принадлежат на ищеца С. Д. и на управителя на ответника – А.З. (видно от и разпита на вещото лице в открито съдебно заседание на 27.02.2023 г.). С оглед на всичко изложено, съдът приема за установено по делото, че изявленията, направени чрез посочените адреси на електронна поща, са направени от страните по делото.

По отношение на възстановената от вещото лице кореспонденция чрез приложение за незабавна комуникация Viber също следва да се посочи, че страните не са оспорили авторството на изявленията, които експертизата е възпроизвела. Освен това, телефонните номера, от които е извършвана комуникацията, са регистрирани на ищеца и на управителя на ответното дружество и са същите, с които са регистрирани и електронните адреси, за които съдът вече прие, че принадлежат на страните по делото.

С оглед на това, съдът приема за установено, че в периода от 07.03.2021 г. до 26.05.2021 г. между ищеца и управителя на ответното дружество е водена кореспонденция чрез мобилно приложение Viber, възпроизведена от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.