Решение № 286 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100513409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2 т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Б. М., действаща лично и със съгласието на нейната майка и попечител Т.П.П. чрез адвокат Е. Ц. срещу постановление по чл. 79 ГПК на държавен съдебен изпълнител М.В., служба „Държавен съдебен изпълнител при СРС по изп. д. № 1905/2025 г., с което е определена държавна такса по чл. 47, ал. 1 и ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В жалбата са изложени съображения, че постановлението, с което на жалбоподателката е вменено задължение за заплащане на държавна такса в размер на 2004 лв. за извършен опис и оценка на 1/3 идеална част от наследствен имот, е неправилно и незаконосъобразно, тъй като приемането на наследството по опис по чл. 61 ЗН не включва като задължителен елемент съдебния опис по чл. 557 ГПК, а последният е разпореден служебно от съда без изрично искане от страна на наследника. Жалбоподателката сочи, че таксата по чл. 47 от Тарифата за държавните такси се дължи само когато страната е инициирала производството по съдебен опис, какъвто не е настоящия случай, поради което не съществува правно основание за ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателката, която поради ограничената си дееспособност попада сред защитените от закона лица по чл. 61, ал. 2 ЗН.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна, а съображенията на жалбоподателката за ирелевантни във връзка с действията по определяне на държавната такса от съдебния изпълнител.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал.

1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Изпълнително дело № 1905/2025 г. е образувано по във връзка с разпореждане за 1 изпращане по компетентност от ДСИ при Районен съд – гр. Бургас, където е било образувано изп.д. № 722/2025 г., въз основа на определение № 5125/17.09.2025 г., издадено по частно гр.д. № 6412/2025 г. по описа на РС – Бургас за приемане на наследство по опис, с което е възложено на ДСИ при РС – Бургас да извърши опис на наследство, оставено от починалия Б.С.А. по заявление от С. Б. М., лично и със съгласието на нейната майка и попечител Т.П.В. за приемане на наследство по опис.

Видно от решение № 1742 от 12.03.2019 г. по гр.д. 15446 по описа за 2018 г. на СРС, влязло в сила на 09.04.2019 г., молителката С. Б. А. е поставена под ограничено запрещение.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, недееспособните, приемат наследствената маса по опис, с цел ограничаване на отговорността за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗН описът се извършва по правилата на ГПК, като разпоредбата на чл. 64 ЗН вменява на наследника задължение да посочи пред съда всички известни на него неследствени имоти, за да се впишат в описа.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на приемането на наследство по опис включва изявление на наследника и изготвен от него опис на известните му активи и пасиви, както и вписване на това изявление в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН. Извършването на съдебен опис по реда на чл. 557 ГПК не представлява задължителен елемент от този фактически състав, а е самостоятелно охранително производство, което може да бъде инициирано по искане на заинтересовано лице или разпоредено служебно от съда с оглед запазване на наследственото имущество.

При това положение, дължимостта на държавната такса по чл. 47, ал. 1 и ал. 4 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, е обусловена от наличието на валидно правно основание за възлагане на разноските върху страната, която е причинила извършването на съответното процесуално действие. В конкретния случай такъв причинноследствен принос от страна на жалбоподателката не е налице, тъй като съдебният опис и оценка са разпоредени служебно, без изрично искане от нейна страна и извън необходимия минимум за валидно приемане на наследството по опис.

Неправилно е прието от държавния съдебен изпълнител, че самото извършване на опис и оценка по разпореждане на съда автоматично поражда задължение за наследника да заплати таксата по чл. 47 от Тарифата. Подобно тълкуване противоречи на принципа, че държавните такси се събират само при изрично предвидени от закона предпоставки, както и на защитната функция на института на приемането на наследство по опис за лицата с ограничена дееспособност. В противен случай наследникът би бил поставен в понеблагоприятно положение именно поради обстоятелството, че законът му предоставя специална закрила.

По тези съображения следва да се приеме, че в производството по приемане на наследство по опис, когато действията по извършване на описа не са възложени от районния съд на съдебен изпълнител при условията на чл. 553, ал. 3 ГПК, молителят дължи заплащане на проста държавна такса по чл. 21 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК /в този смисъл и Определение № 162 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 699/2022 г., I г. о., ГК/.

Поради това обжалваното постановление по чл. 79 ГПК се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се приеме, че процесната държавна такса в размер на 2004 лв. не се дължи от жалбоподателката

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ постановление от 30.10.2025 г. на държавен съдебен изпълнител М.В., служба „Държавен съдебен изпълнител“ при СРС по изп. д. № 1905/2025 г., с което е определена държавна такса в размер на 2004 лв. с ДДС по чл. 47, ал. 1 и ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3