Решение № 25 от 27.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Плевен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20254400500900 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №1176/02.08.2025г., постановено по гр.д.

№199/2025г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е осъдил на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.258 и сл. ЗЗД, Х. С. А., ЕГН **********, от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ №11 да заплати на „БЛЕС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес н а управление: гр.Плевен, 5800, ул.”***“№160, офис 206, представлявано от управителя С.Д.Г., сумата от 6135 лева, съставляваща остатъкът от неизплатеното възнаграждение по чл.2.1 от Договор от 21.07.2024г. за изграждане на Хибридна фотоволтаична система за собствени нужди с батерии за съхранение на електроенергия и мощност 6kW на ФЕЦ и 5 kW батерия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 7000 /седем хиляди/ лева, съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Със съдебното решение съдът е осъдил на основание чл. 92 ЗЗД, Х. С.

А., ЕГН **********, от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ №11 да заплати на „БЛЕС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес н а управление: гр.Плевен, 5800, ул.”***“№160, офис 206, представлявано от управителя С.Д.Г., сумата от сумата 2100 /две хиляди и сто/ лева, съставляваща неустойка по чл.5.2 от Договор от 21.07.2024г. за изграждане на Хибридна фотоволтаична система за собствени нужди с батерии за съхранение на електроенергия и мощност 6kW на ФЕЦ и 5 kW батерия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1 датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е осъдил Х. С. А., ЕГН **********, от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ №11 да заплати на „БЛЕС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес н а управление: гр.Плевен, 5800, ул.”***“№160, офис 206, представлявано от управителя С.Д.Г., направени по делото разноски в размер на размер на 1234, 35 лева, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК съдът е осъдил „БЛЕС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес н а управление: гр.Плевен, 5800, ул.”***“№160, офис 206, представлявано от управителя С.Д.Г. да заплати на Х. С. А., ЕГН **********, от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ №11, направени по делото разноски в размер на размер на 157,65 лева, съобразно уважената и отхърлена част от исковете.

Срещу съдебното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от Х. С. А. чрез процесуалния му представител адв. Н. от АК-Плевен срещу решение.

Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивният жалбоподател посочва, че не оспорва, че дължи заплащане на сумата от 4485лв., тъй като твърди, че възнаграждението следва да бъде намалено с по-голям процент.

Сочи, че от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че тъй като двата броя панели не са били монтирани от страна на ищеца в производството на югоизточния скат на покрива, то ефективността на системата е намаляла съответно до 70%. Въззивният жалбоподател претендира, че съответно следва да бъде намалено и дължимото съгласно договора възнаграждение на осн.чл.265 от ЗЗД с 15% от дължимия остатък, което се равнява на 4485лв. Отправено е и искане съдът да отмени първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иска по чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка в размер на 2100лв., поради нищожността на същата, вследствие на нейната прекомерност. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се отхвърлят исковите претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна "Блес строй" ЕООД, ЕИК:

*** не депозира отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна се представлява от адв. Н. Н., който поддържа изложеното във въззивната жалба. Прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли иска по чл.266 от ЗЗД за разликата над 4485лв. до присъдената сума от 6135лв., както и да отмени решението в частта, в която е уважен иска по чл.92 от ЗЗД.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата 2 страна не се явява и не се представлява. В писмени бележки се отправя искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт и да остави въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА

ЖАЛБА е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо.

По отношение на иска по чл.265 от ЗЗД съдът е ограничен в произнасянето по правилността на първоинстанционното решение единствено за разликата над 4485лв. до присъдения размер от 6135лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка, както и по иска по чл.92 от ЗЗД.

Останалата част от решението е влязла в законна сила като необжалвана.

При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК препраща своята към нея.

Първоинстанционният съд е изложил подробни, законосъобразни и правилни правни изводи, изведени в мотивната част на своя съдебен акт, които изцяло се подкрепят от настоящия съдебен състав.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде допълнено следното:

По иска по чл.265 от ЗЗД:

Пред Плевенски районен съд е предявен иск по чл.265 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7000лв., представляваща дължимо неизплатено възнаграждение по чл.2.1 от Договор от 21.07.2024г. за изграждане на Хибридна фотоволтаична система за собствени нужди с батерии за съхранение на електроенергия и мощност 6kW на ФЕЦ и 5 kW батерия, ведно 3 със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата За да уважи иска за сумата от 6135лв. и да отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 7000 лева, първоинстанционният съд е приел, че от материалите по делото и от копие на приемо-предавателен протокол се установява, че ищцовото дружество е изпълнило възложената му работа, която е приета от ответника по количества и цени, поради което ответникът дължи заплащане на договореното възнаграждение за извършените и приети СМР. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ответника, досежно използваните несертифицирани крепежни елементи.

Съдът е развил тезата, че въпреки че елементите към момента осигуряват здраво, безопасно монтиране, те към момента вече са корозирали. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, според което се предпочитат сертифицирани елементи, защото дават 25 години живот на инсталацията, при отчитане на годишно падане на ефективност с половин процент. Съдът се е доверил на заключението на вещото лице, в което е отразено, че настоящите крепежни елементи, които са несертифицирани, не би могло да се постигне 25 години живот, както и че корозията е видима само след една година ползване. Поради изложеното, съдът е съобразил разликата в цената на сертифицирани и несертифицирани крепежни елементи в размер на 865 лева.

Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя приетото от първоинстанционния съд.

На първо място, настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно възражението, релевирано в депозираната въззивна жалба, че остатъкът от уговореното между страните възнаграждение от 7000лв. следва да се намали с 15%, тъй като част от хибридната фотоволтаична система е била изградена на североизточния скат на покрива, с което е намалена на 70% нейната ефективност, която иначе би била 85%, ако цялата система бе изградена на югоизточния скат на покрива.

От гледна точка на основополагащия принцип на изпълнението в договорните отношения, неточното изпълнение, както и пълното неизпълнение е също неправомерен юридически факт. Неточното изпълнение може да бъде характеризирано като обективен резултат на несъответствие между фактически предоставеното от длъжника изпълнение и дължимото изпълнение. В този смисъл неточното изпълнение е налице всякога, когато е предоставено изпълнение, което се отклонява от дължимото.

В настоящия случай, предвид данните по делото, се касае за наличие на некачествено изпълнение като форма на неточно изпълнение, която се проявява в качествено отношение на предоставената престация, критериите за преценка относно качественото изпълнение могат да бъдат уредени както в съдържанието на самия договор, така и в нормативен акт. Изпълнението следва да е подчинено не само на уговорените в договора или на общо регламентирани изисквания, но и на нормативно установени императивни регулации за специфично качество на дължимата от него престация. В този 4 смисъл е константата съдебна практика, според която длъжникът следва да извърши уговорената работа в уговореното състояние, а ако изрично не е уговорено нищо – в състоянието, което го прави годна за употреба по предназначение. В Определение №84 от 21.01.2014г. по гр.д.№4822/2013г. на IV ГО, ГК на ВКС е прието принципното положение, че при липса на уговорка за качеството на доставяната енергия, следва да се достави такава поне от средно качество.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза като компетентно изготвено от вещо лице, в която експертиза и компетентност няма основания да се съмнява. Според заключението на вещото лице действително ефективността би била по-висока, ако и двата стринга са монтирани на югозападния скат на покрива, но от заключението се установява, че мощността е постигната и сега, че при тези условия може да се зареди батерия, да се ползва само колкото е заложено, а именно пет киловата, не повече. Страните в процесния Договор изрично са уговорили конкретната мощност на ФЕЦ и на батерия, която да бъде достигната от хибридната фотоволтаична система и именно това е било постигнато от изпълнителя. След като изпълнителят е изградил хибридната фотоволтаична система съобразно уговореното и след като и сега мощността на системата е съгласно уговореното, то неоснователно е възражението, че ефективността на системата не е в максимален обем постигната, след като страните не са уговорили такова положение. В този смисъл фактът, че изпълнителят е монтирал само част от системата на югоизточния скат на покрива, с което ефективността е намалена на 70%, не влияе на възможността на възложителя да използва системата съобразно уговореното й в договора предназначение. Поради това неоснователно е искането съдът да намали дължимото възнаграждение с 15% на това основание.