Определение № 3552 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3552 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503231 по описа за 2024 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от подадена от П. Д. С., ЕГН:**********, ч р е з пълномощника му по делото а д в . Б. Е. , срещу Определение № 11838/27.09.2024 г. постановено п о гр.д.№8089/2024 г. по описа на РСПловдив, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С постъпил в срока по чл.276,ал.1 от ГПК отговор на частната жалба, ответното "Монди Стамболийски" ЕАД, ЕИК 130839571, моли същата да се остави без уважение като неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната въззивна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Пред Пловдивския районен съд е предявен от ищеца,тук жалбоподател , против работодателя "Монди Стамболийски" ЕАД, ЕИК 130839571, иск с правно основание чл.200 от КТ за ангажиране обективната му отговорност, за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди,оценени в размер на 200 000 лева, настъпили в резултат на трудова злополука , станала на 05.09.2018г.

От приложените по делото писмени доказателства е документално 1 установено, че същият правен спор е бил повдигнат от ищеца и е бил предмет на разглеждане в производството по предходно образувано пред РС-Пловдив гр. д. № 19945/2019 г. С влязло в законна сила Определение № 4637/12.05.2020г. производството по това дело е било прекратено по реда на чл.233 от ГПК поради отказ от ищеца П. Д. С., ЕГН:********** от предявените искове срещу работодателя "Монди Стамболийски" ЕАД и постигнато на 06.03.2020г. извънсъдебно споразумение за уреждане на имуществените претенции.

С обжалваното пред въззивния съд определение

№11838 от

27.09.2024г., първоинстанционният съд е прекратил производството по повторно заведеното дело, поради недопустимост на предявения иск на основание чл.233 от ГПК поради отказ от същия иск по предходно дело.

Пловдивският окръжен съд намира така постановеното определение за правилно, като приема , че отказът от страна на ищеца от предявения по чл.200 от КТ иск за репариране от страна на работодателя на причинените му неимуществени вреди от станалата на 05.09.2018г. трудова злополука по гр. д.

№ 19945/2019 г. по описа на РС-Пловдив, представлява отрицателна процесуална предпоставка за настоящето производство за репариране на същите вреди.

На основание чл.233 , изр. второ от ГПК при отказ от иска ищецът не може да предяви отново същия иск. С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Разпоредбата на чл.233 от ГПК не регламентира силата на пресъдено нещо като правна последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й – непререшаемост на правния спор. Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска. В този смисъл мотивите към т. 6 от тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по Тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва идентичност между двете производства, тъй като по настоящето дело е предявил срещу ответното търговско дружество иск с правна квалификация по чл.49 от ЗЗД.

Безпротиворечиво в съдебната практика - ТР № 45/19.04.1990 г. по гр. д.

№ 33/1989 г. на ОСГК и правната теория се приема, че искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници (при настъпила в резултат на злополуката смърт), е с правно основание чл. 200 КТ.

Посочената разпоредба урежда обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудовото правоотношение. Изрично е разяснено, че без значение за отговорността на предприятието е дали негов орган или друг негов работник имат вина за настъпването на вредите. Смисълът, вложен в тази специалната разпоредба по чл. 200 КТ, изключва възможността за посочените вреди да се търси отговорност от предприятието алтернативно и по реда ЗЗД.

2

В този смисъл е и постановеното по спор между страните по чл.121 от ГПК Определение №2084/25.04.2024г. по ч.гр.д.№1267/ 2024г. на ВКС , III гр. отд.

Като е приел същото разрешение на въпроса и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения от ищеца иск срещу работодателя по чл.200 от КТ, районния съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, пр. I във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11838/27.09.2024 г. постановено по гр.д.№8089/2024 г. по описа г. на РС- Пловдив, XV гр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3