Решение № 448 от 30.11.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 924/2023
- Вид
- Решение № 448
- Подписан
- 30.11.2023
- В сила
- 30.11.2023
- Състав
- Румен Петров, Спас Иванчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл.143, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.149 · Наказателен кодекс
- чл.150 · Наказателен кодекс
- чл.150, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.152 · Наказателен кодекс
- чл.157 · Наказателен кодекс
- чл.157, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.18 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.303, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325 · Наказателен кодекс
- чл.24, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 448 гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румен Петров
Членове:
Спас Иванчев
Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Спас Иванчев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200924 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия Е. К. П. срещу въззивно решение № 140/20.07.2023г. по ВНОХД №
203/2023г. на
Пловдивски апелативен съд, н.о., 1-ви наказателен състав, с което е потвърдена присъда № 13/08.02.2023г. по НОХД №
779/2022г. на
Пловдивски окръжен съд.
С първоинстанционната присъда подс.П. е признат за виновен в извършване на две престъпления - по чл.150, ал.1 от НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода и по чл.157, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, за което му е определено наказание от 6 години лишаване от свобода.
Приложен е чл.23, ал.1 от НК и е определено за изтърпяване по-тежкото наказание, а именно в размер на 6 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Уважен е и предявен граждански иск в размер на 8 000лв., платими на гражданския ищец Д. Л. Г. за претърпени неимуществени вреди.
1
Налице е и произнасяне по разноските по делото и веществените доказателства.
От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимия и чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се ангажират и трите касационни основания.
Иска се приложение на чл.24, ал.1 от НПК, алтернативно се иска отмяната на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Като трета алтернатива се иска изменяването му на основание чл.354, ал.2, т.1 и т.2 от НПК.
На първо място се твърди, че въззивната инстанция не е отчела безспорни доказателства според нея за липса на съставомерно поведение и по двете обвинения. Пояснява, че е възможно деянието му да осъществява деяние по чл.143, ал.1 от НК, но това не било отчетено от двете инстанции по същество.
Развиват се съображения какви са изпълнителните деяния по чл.150, ал.1 и по чл.157, ал.1 от НК и че не се установявало подсъдимият да е извършил действия от състава и на двете правни норми. Заявява се, че без да се оспорват фактическите действия на подсъдимия, целта му била не да удовлетвори полово желание, а да унижи и накаже пострадалия. Твърди липса на умисъл, като се позовава на монография – „Същински полови престъпления“ на Ива Пушкарова, стр.28, като цитира, че „следва принудата при половите престъпления да бъде (функционално подчинена) на половия акт или удовлетворение, т.е. чрез нея деецът да се стреми към неговото осъществяване, а не към израз на гняв, недоволство, отмъщение, наказване и пр. Защитата за липса на умисъл се позовава на последващите действия на подсъдимия, насочени към чупене на мивка, вземане на пари от пострадалия стоматолог. Твърди, че не съществувала причина подсъдимия да не осъществи удовлетворение на полово желание, тъй като пострадалия бил „омотан с тиксо“. Целта на изброените действия била да демонстрира сила, агресия и унижение на пострадалото лице. Заключава, че въззивната инстанция при потвърждаване на първоинстанционната присъда е нарушил основен принцип, че този съдебен акт не може да почива на предположения – чл.303, ал.1 от НК.
Касаторът ангажира и касационното основание, свързано с нарушение 2 на процесуалните правила, което е съществено. Твърди, че при наличието на противоречия в доказателствените материали въззивната инстанция не ги изследвала. Според съдебната практика това съставлявало процесуално нарушение от такъв характер, което водело до практическа липса на мотиви.
Съдът бил игнорирал обсъждането на доказателства, които обуславят липсата на виновно поведение от страна на П. по отношение и на двете обвинения.
Защитата твърди, че въззивната инстанция, за да потвърди първоинстанционната присъда, си послужила единствено с предположения, за да бъде ангажирана отговорността му по чл.150 и по чл.157 от НК, като не е изследвал възможността за извършване на друго престъпление, такова по чл.143 от НК. Не били изследвани и действията на П., сочещи на такава деятелност, като било игнорирано и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза.
Тези недостатъци в процесуалната дейност на съда водели и до явна необоснованост на неговото решение, което отново било съществено нарушение на процесуалните правила
На последно място се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Наложените две наказания били несъразмерно тежки, без отчитане на принципа на индивидуализация.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание неоснователност на касационната жалба. дава становище за
Посочва, че всички действия на подсъдимия са били планирани целенасочено, като според държавния обвинител подсъдимият нямал усещане за вина, а имал по-скоро желание да повтори извършеното. Проявената агресия била съпътстваща на целта и желанието на подсъдимия да извърши действия на полово удовлетворение, като всичко случило се, според прокурора, е съчетание на блудствени действия в общ смисъл и насилие, които не са еднократни, а имат различни форми на сексуално посегателство от една страна целуване на полови органи и желание за анална интервенция, като последното е направено при опит да се обездвижи пострадалия, чрез облепване с лепенка на лицето, устата, раменете. Прекратяването на тези действия е в резултат на проявената съпротива на пострадалия и демонстрираното явно нежелание да изпълни сексуалните желания.
Прокурорът се солидаризира с мотивите в решението на въззивната 3 инстанция. Сочи,че според него няма спор, че извършеното е с целенасочен сексуален контекст, в подкрепа но което говорело и извършеното не само с пострадалия Г., но и по отношение на пострадалата Р.. Твърди, че не счита, че желанието да унижава, доминира и да упражнява сила и агресия спрямо пострадалите изключва желанието за полово удовлетворяване, то можело да бъде съпътстващо.
По отношение на наложеното наказание прокурорът от ВКП отбелязва, че и двете такива са справедливо определени, като едното е към минимума, а другото към средния размер на предвидената санкция. Определянето на размера на наказанията е в съответствие с обществената опасност на деянията и на личността на дееца, който бил многократно осъждан, с недобри характеристични данни.
Моли да се остави в сила решението на въззивната инстанция.
Частният обвинител Л. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник, който моли да се остави без уважение касационната жалба.
Заявява, че атакуваното въззивно решение не страда от твърдените пороци.
Пледира да се потвърди въззивното решение като правилно и законосъобразно.
Подсъдимият, редовно призован, недоведен от затвора, не се явява.
Декларирал изрично, че не желае да присъства на съдебното заседание.
Представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба и акцентира на нарушение на материалния закон, за което имало изобилни данни, като била посочена и съдебна практика.
Алтернативно поддържа жалбата по отношение на отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или изменение на решението с намаляването на наказанието като явно несправедливо.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
С първоинстанционната присъда подс.Е. К. П. е признат за виновен в извършване на деяния по чл.150, ал.1 от НК и по чл.157, ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК, като за първото деяние му определено наказание от две години 4 лишаване от свобода, а за второто - 6 години лишаване от свобода.
Приложен е чл.23, ал.1 от НК,като е постановено деецът да изтърпи определеното общо и най-тежко наказание от 6 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Предявеният граждански иск от гражданския ищец Д. Л. е присъден в размер на 8 000лв., дължими за претърпените от него неимуществени вреди.
Съдът се е произнесъл доказателства. по разноските по делото и веществените
С атакуваното с настоящата касационна жалба въззивно решение № 140/20.07.2023г. по ВНОХД № 203/2023г. на Пловдивски апелативен съд, н.о., 1-ви наказателен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.
Касационният състав намери, че не е допуснато нарушение на закона, поне в претендирания от защитата смисъл;
І. Фактическите обстоятелства по делото са установени по безспорен начин, което индиректно се признава и в касационната жалба.
Оспорват се фактическата интерпретация и изводите относно субективната страна на деянията.
Оплакванията в този аспект се определят като неоснователни.
Системата от телодвижения на подсъдимия, съотнесени към изпълнителното деяние на всяко едно от двете престъпления, напълно съответства на отделния състав.
Като цяло има едно основно неразбиране на принципите, изграждащи обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност на личността, в частност на половата неприкосновеност.
Законът защитава изцяло тази неприкосновеност, като не създава изключения. Човешкото същество не може да бъде принуждавано, нито вербално, нито физически към какъвто и да е телесен контакт, който не е желан от него ( изключват се случаите, предвидени специално в закон).
Всяко нарушаване на това правило е наказуемо и следва неотменно да се наказва.
Подсъдимият П. е нарушил по безспорен начин тези обществени отношения, свързани с интегритета на личността и нейната духовна и 5 физическа неприкосновеност. Това се е случило по отношение на пострадалата Р., същото се е случило и с гражданския ищец и частен обвинител Г..
Действията на подсъдимия са описани достатъчно подробно от инстанциите по същество, като касационният състав не намира превратно или изопачено установяване на фактите въз основа на доказателствата съвкупност. А последната не е твърде голяма и по никакъв начин не е противоречива.
Възразява се, че подсъдимият не е имал намерение да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пострадалата свидетелка Р. в единия епизод от престъпната дейност, не е имал намерение и не се е полово удовлетворил в следващия епизод с пострадалия Г..
Двете деяния осъществяват различни престъпни състави, които по отношение на изпълнителното деяние не съдържат принципни различия.
В нормата на чл.150 от НК(идентична с тази по чл.149 от НК, като е различен във възрастово отношение обекта на посегателство извън обществените отношения) са инкриминирани действия, които се извършват с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. Това разбира се, следва да е извършено без съгласие на жертвата, чрез използване на противозаконни действия, описани подробно в нормата.
Принципно касационният състав споделя становището, че изпълнителното деяние по чл.149 и чл.150 от НК визира действия между лица от различен пол, като един от аргументите е използването на термина съвкупление.
В чл.157 от НК изпълнителното деяние се характеризира с две отделни форми –първата е на полово сношение и втората - действия на полово удовлетворение. Това изпълнително деяние следва да се осъществява с лице от същия пол, чрез употреба на сила и заплашване или с другите изброени противозаконни действия, които не са относими към настоящия казус.
Разпечатката съдържа 60 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56cf494a-44a1-4f91-82b6-ce8ac9591b2a