Акт от 25.04.2023, Административен съд - Ловеч

Р Е Ш Е

Н И

Е

№………. гр. Ловеч, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 350/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от К.С.М., ЕГН ********** с посочен в жалбата съдебен адрес:*** чрез пълномощник адвокат М.И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0906-000269/08.09.2022 г. издадена от Началник Група към ОДМВР Ловеч, С-Р „Пътна полиция“ Ловеч, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т. 1, б. „в“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна, необоснована, издадена при допуснати множество съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят сочи, че не му е връчено копие от процесния акт за установяване на администрастивно нарушение (АУАН), с което е нарушено правото му на защита. Излага доводи, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на процесуалните правила. Административния орган е следвало да изчака съответния седем дневен срок за възражения, да извърши проверка на изнесените във възражението обстоятелства и съобрази аргументите срещу самия АУАН. Сочи, че във възражението, което е депозирал е посочил, че не е управлявал автомобила, нито е спиран от посочените служители за проверка, като това може да се установи при преглед на камерите, с които са оборудвани както сградата и двора на КАТ, така и полицаите и служебните автомобили. Счита, че не е установено и мястото на твърдяното нарушение и неговия статут – дали движението на МПС в двора на ведомствената сграда попада в обхвата, който се регулира от разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Твърди, че в атакуваната заповед е посочено, че е отнел предимството на движещите се по улицата МПС, но не са конкретизирани какви и кои са те, камо ли да е създадена предпоставка за ПТП.

Отбелязва, че както в АУАН така и в обжалваната заповед липсва обективно посочване на фактическата обстановка. Никъде не е посочено как и по какъв начин е спрян за проверка и е установено, че е водач на автомобила. Твърди, че не е уведомен за започване на административното производство, с което е нарушено правото му на защита. При тези съображения моли съдът да отмени оспорения от него административен акт, като незаконосъобразен, ведно със законните за това последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и претендира направените по делото разноски. В писмени бележки развива подробни доводи по същество на спора.

Ответникът – Началникът на група към ОДМВР Ловеч, сектор „Пътна полиция“ редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Настоящият състав на Административен съд

Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява, че на 07.09.2022 г. в 15:15 часа в гр.

Ловеч в двора на Сектор Пътна Полиция с посока на движение към ул. „Хан Кубрат“ 2 оспорващият е управлявал лек автомобил Мерцедес Ц200 с рег. *** и номер на рама WDD2052011F913002, като при наличие на пътен знак Б2 (Спри, пропусни движещите се по път с предимство№) отнема предимството на движещите се МПС – та по ул. „Хан Кубрат“ и създава реална предпоставка за пътно транспортно произшествие. На зададени въпроси от инсп. Н. Н. от СПП същия заявява, че е неграмотен и не познава пътните знаци. В допълнение инспектор Н. го пита за значението на пътен знак Б1 и Б2 и жалбоподателят не може да каже значението на тези пътни знаци, с което виновно е нарушил чл. 6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътен знак Б2 от ЗДвП.

Въз основа на тази фактическа обстановка е съставен АУАН № GA664428/07.09.2022 г. от Б.В.Ц. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР Ловеч, сектор Пътна Полиция /лист 9 от делото/.

Въз основа на съставения акт е издадена и процесната ЗППАМ № 22-0906-000269/08.09.2022 г. от Д.П.Д.

– Началник група към ОДМВР Ловеч, Сектор Пътна полиция Ловеч, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б.

„в‘ от ЗДвП – временно отнемане на свителството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит.

Оспорващият е отказал да подпише процесната заповед, което е удостоверено с подписа на един свидетел.

На 08.09.2022 г. оспорващият е подал молба с вх. № 906000-13678/08.09.2022 г. /лист 6 от делото/ във връзка, с която на същата дата е получил ЗППАМ.

На 13.09.2022 г. оспорващият чрез упълномощен адвокат е подал Възражение № 906000-13910/13.09.2022 г. /лист 10 от делото/ до Началника на сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР Ловеч относно връчената му процесна ЗППАМ, с което възражение иска извършване на допълнителна проверка на констатираните в заповедта и АУАН обстоятелства, събиране на допълнителни доказателства и анулиране на съставения акт.

Към изпратената от ответника в съда административна преписка е приложен диск с видеозаписи от системата за видеозаснемане, монтирана в двора на Пътна полиция – Ловеч /лист 14 от делото/, План за провеждане на инструктаж на служителите от Сектор Пътна полиция Ловеч на 07.09.2022 г. /лист 15 от делото/, Ежедневна форма на отчет на наряда от 07.09.2022 г. за смяна от 08:30 ч. – 20:30 ч. /лист 16 от делото/, справка за нарушител/водач – К.М. /лист 17-21 от делото/.

В хода на съдебното следствие жалбоподателя е представил още 3 броя АУАН съставени на същата дата, час и от същия актосъставител за извършени различни нарушения по ЗДвП. Ответникът с писмо с вх. № 3679/04.11.2022 г. /лист 42 от делото/ приложено е изпратил 2 бр. DVD със записи от автоматизираната информационна система „ВОДПК“ /лист 43 от делото/. В съдебно заседание е разпитан като свидетел В. В.

– познат на оспорващият, който заявява, че заедно с жалбоподателят са били в КАТ Ловеч и че не го е виждал да управлява МПС с марка Мерцедес с германска регистрация, като колата е била докарана от Луковит с платформа в КАТ Ловеч. Не е видял да спират жалбоподателя за проверка. Не е имало полицейски патрул, който да извършва проверки. В последствие е дошъл патрул, който е започнал да пише АУАН на жалбоподателя.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл.

172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „в“ от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „в“ от ЗДвП.

Министърът на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 44) е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 1.3 и ОДМВР.

Директорът на

ОДМВР Ловеч със Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. (л. 7-8) е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.3 фигурира Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч за цялата територия на ОДМВР Ловеч.

Тази заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател – Началника на група в сектор „Пътна полиция“. Следователно оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически и правни основания за издаване на заповедта, а тяхното съответствие с установената фактическа обстановка е въпрос на материална законосъобразност на същата.

Спазени са специалните административнопроизводствени правила - за нарушението на правилата за движение по пътищата е съставен АУАН, който жалбоподателят е отказал да подпише, което се потвърждава от подписа на свидетеля Н. П. Н.. От събраните по делото доказателства се установява, че актосъставителят е изпълнил задължението си по чл.43, ал.1 от ЗАНН - на нарушителя е прочетен акта, като въпреки че е запознат със съдържанието му, той е отказал да подпише АУАН. Видно от съставения АУАН е, че с подписа си свидетелят Н. е удостоверил, че е налице отказ на нарушителя да подпише акта и/или разписката, т.е. нарушителят е отказал както да подпише акта, така и да получи препис от АУАН. По изложените по - горе съображения, настоящия съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На жалбоподателя е бил прочетен съставения АУАН, като същият е бил наясно какво нарушение е извършил, което пък е предпоставка да организира своевременно и адекватно защитата си, което се потвърждава и от подаденото възражение срещу съставения АУАН и подадената в срок жалба срещу издадената ЗППАМ. Ето защо съдът не споделя възражението на процесуалният представител на жалбоподателят, че е допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, изразяващо се в невръчване на АУАН, като приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че съдържанието на процесния АУАН е било доведено до знанието на нарушителя. Жалбоподателят редовна е уведомен и е получил екземпляр от процесната ЗППАМ.

От страна на административнния орган (АО) е допуснато обаче друго нарушение на административно производствените правила, което е съществено и обуславя незаконосъобразността на обжалваната заповед.

Преди издаването на заповедта АО е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК, съгласно която индивидуален административен акт (ИАА) се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая съдът намира, че АО не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран и конкретно не е изяснил действително ли М. е управлявал процесния автомобил. Не са обсъдени и възраженията на оспорващия, депозирани на 13.09.2022 г. срещу съставения АУАН и процесната заповед. Налице е единствено писмо № 295р-14530/15.09.2022 г. л. 13 от делото от ВПД Директор ОДМВР Ловеч до Директора на дирекция „Вътрешна сигурност“ МВР гр. София, в което се иска да бъдат преиндексирани файлове с аудио и видео информация по делото от автоматизирана информационна система ВОДПК за дата 07.09.2022 г. в часови интервал от 15:00 ч. до 19:00 ч. за служебен автомобил „Киа Сеед“ с рег.*** относно подадените възражения от жалбоподателя. Не са представени никакви резултати от ответника за извършената проверка - в какво се е състояла тя, на кого е възложена, какво е установено, извършено ли е описаното в съставения АУАН и процесната заповед нарушение от жалбоподателя. В заповедта механично е пренесено съдържанието на съставения АУАН без да са установени всички факти и обстоятелства относно неговото съставяне, актосъставителят присъствал ли е на извършване на нарушението, как е установено то, кога и кой е управлявал автомобила и дали са нарушени съответните правни норми, записани в АУАН. Горното представлява съществено нарушение на административно-производствените правила по издаване на заповедта.

ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по предвидения ред и начин. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл.22 и чл.23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.