Определение № 392 от 21.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 172/2025
- Вид
- Определение № 392
- Подписан
- 21.03.2025
- В сила
- 08.04.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Орлин Найденов Летов
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392 гр. Стара Загора, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20255500500172 по описа за 2025 година Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 4565/12.02.2025 год. от адв. И. Н. Н. – Д. от АК – Стара Загора, особен представител на М. Р. Е. и Е. Г. Е. по гр. д. с № 2122/2024г. на СтРС.
Жалбоподателката адв. Н. – Д. на твърди, че на 10.02.2025г. получила Определение № 362/04.02.2025г., постановено по гр. д. № 2122/2024г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е назначена за особен представител на ответниците по делото и й е определено възнаграждение в размер на 250 лева.
Счита, че определението в частта му за размера на възнаграждението е неправилно, поради което моли съдът да го отмени в тази му част и да увеличи така определения размер. Съображенията й за това са следните:
Районният съд е определил размера на възнаграждението за особеното представителство по делото по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, позовавайки се на Решение ог 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22, като е изложил и мотиви за не особено високата фактическа и правна сложност на делото. Поради това е преценил, че възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ (която предвижда диапазон от 100 до 360 лева) в размер на 250 лева.
Не е съгласна с изложените от съда съображения в мотивите на обжалваното от нея определение. На първо място счита, че искът по чл. 109 от Закона за собствеността не може да бъде класифициран по дефиниция като такъв с по - малка фактическа и правна сложност. Както е посочено в 1 определението, особеният представител следва да изготви и депозира отговор на исковата молба, да осъществи процесуално представителство в съдебно заседание, на което ще се събират гласни и писмени доказателства, ще се разпитват свидетели, ще се приема заключение на съдебно -техническа експертиза, евентуално ще се правят други доказателствени искания и с оглед обема на доказателствения материал е възможно да се наложи изготвяне на писмена защита с оглед качествената и пълноценна защита на ответниците.
Поради това и не счита, че делото не е с особена фактическа и правна сложност.
На следващо място, чл. 9, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда, че когато адвокатът предоставя правна помощ на повече от едно лице, какъвто е и настоящия случай, може да поиска увеличение на възнаграждението с до 50 на сто от максимално предвидения размер. Счита, че след като съдът не е обвързан с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед решението на СЕС, то възнаграждението на особения представител по настоящото дело следва да бъде определено поне в размер на максимално предвидения такъв, който да бъде увеличен е 50%. По този начин би била постигната и някаква частична справедливост и равнопоставеност на страните по делото с оглед факта, че съгласно представения от пълномощника на ищците договор за правна защита и съдействие, последните са заплатили на колегата възнаграждението в размер на 600 лева за същото дело.
В изложения по - горе смисъл, моли да се отмени Определение с № 362/04.02.2025г., постановено по гр. д. № 2122/2024г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е определено възнаграждението на особения представител в размер на 250 лева и съответно да се увеличи размера на последното.
Въззивният съд счита, че подадената жалба се явява процесуално недопустима поради следните съображения:
Постъпилата частна жалба е подадена от името на адвокат И. Н. Н. - Д. от АК – Стара Загора, особен представител на М. Р. Е. и Е. Г. Е. по гр. д. с № 2122/2024г. на СтРС.
Налага се извода, че частната жалба пред въззивния съд е подадена от лице, което е назначено и участва в процеса на практика в първоинстанционното производство пред РС-Стара Загора и на двамата ответници М. Р. Е. и Е. Г. Е. по гр. д. с № 2122/2024г. на СтРС.
Съгласно разпоредбата на чл. Чл. 274. (1) Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:
1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, 2 и
2. в случаите, изрично посочени в закона.
Според Чл. 278. Ал.(1) от ГПК Частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Съобразно ал.(2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо.
Задължение на въззивния съд се явява да следи служебно както за активната процесуална легитимация на страните, така и за допустимостта на заведените пред него частни жалби, които от своя страна се явяват абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на съответното процесуално действие – в случая обжалването на размера на определеното от първоинстанционния съд отказ на съдията-докладчик по делото да извърши съответното действие по увеличаването на адв. хонорар на определения и посочен от АК – Стара Загора адвокат.
Налага се категоричният извод, че жалбата на жалбоподателката адвокат И. Н. Н. - Д. от АК – Стара Загора, особен представител на М. Р. Е. и Е. Г. Е. по гр. д. с № 2122/2024г. на СтРС е заведена от ненадлежна страна в процеса пред въззивната инстанция, тъй като не е предвидена в законна процесуалната възможност да се обжалва този вид хонорар и действие на съда, поради което следва да бъде и оставена без разглеждане.
С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че жалбата на жалбоподателката се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, ведно с всички законни последици от това.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на основание чл. 274, ал.1 и ал.2 и чл.278 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ постъпилата частна жалба с вх. № 4565/12.02.2025 год. от адв.И. Н. Н. - Д., от АК – Стара Загора, особен представител на М. Р. Е. и Е. Г. Е., против Определение № 362/04.02.2025г., постановено по гр. д. № 2122/2024г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е определено възнаграждение на особения представител в размер на 250 лева и съответно да се увеличи размера на последното, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив, чрез Окръжен съд – Стара Загора.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4